В разгара на...зимата

Ох, знам, че би трябвало да пиша за Новата година. Да правя "да" и "не" на 2010, но за жалост не съм на собствения си компютър, а и Мишето ме чака търпеливо да правим късметчета, та тази равносметка ще я направя по-късно. Истина е, че скоро време съм се разлигавила...не съм писала за чувствата си, както си ви бях обещала...Не знам дали си беше заради мен самата или просто бях решила , че да се правя на просташки-остроумна ще е по-четивно... (да, тази дума не съществува, наясно съм.)
Та, още веднъж ще бъда леко повърхностно-завеяно-просташки-забавна...Ето какво се случва: докато аз седя и чаткам по клавиатурата (мога да кажа, че се пише ужасно трудно на нея, защото братът на Мишето играе кънтър страйк), самата Миша се къпе с пяна за коса и тропа с огромните си токчета. А аз се самосъжалявам, че цялата ми вечер ще е пропита с долна чалгия. (и се почесвам по опънатата си с ролки коса)
Седя си по анцунг и си мисля как да симулирам някаква съмнителна болест, за да не отида на купона. Но това всичко е от страх...все пак непознато място с непознати хора.
И се сещам за миналата ми Нова година на хижата с наште. Семейна традиция, която продължава, но този път без мен. И най-вече там беше мястото, където започнах блога си. Мястото, където миналата година си бях обещала повече да не отивам, защото липсват връстниците ми. Е, ето де! Сега ще съм само сред връстници и доволна ли ви звуча?! Но ще се стегна и ще посрещна Новата година. А всъщност имам само едно пожелание-нищо да не се променя. Да си остана детето, което ходи от 7 години на Нова година с родителите си на една и съща хижа! Това пожелавам и на вас-не това, което искате, а това, от което имате всъщност нужда!

Какво правя докато |Мишето си оправя косата XD

Предупреждение: Всичко това си го пиша сама.
[13:25:18] PUH4O(girl): iuhuu
[13:26:06] × Å®*ª<<}Mi63To{>> ª*®Å‹ ×: iehhheeei
[13:26:18] •Lilli(th)•: az si pi6a sama
[13:26:27] × Å®*ª<<}Mi63To{>> ª*®Å‹ ×: znam,az ti otgovarqm
[13:26:29] × Å®*ª<<}Mi63To{>> ª*®Å‹ ×: :D
[13:26:37] •Lilli(th)•: sme6no,a?
[13:26:56] × Å®*ª<<}Mi63To{>> ª*®Å‹ ×: mnogo,da
[13:27:04] •Lilli(th)•: za6to li go pravq?
[13:27:11] × Å®*ª<<}Mi63To{>> ª*®Å‹ ×: za6toto ti e typo
[13:27:19] •Lilli(th)•: da,taka e
[13:27:26] × Å®*ª<<}Mi63To{>> ª*®Å‹ ×: syglasna sam
[13:27:43] •Lilli(th)•: a az sam glasna
[13:27:46] × Å®*ª<<}Mi63To{>> ª*®Å‹ ×: koq?
[13:27:51] •Lilli(th)•: "q"
[13:28:01] × Å®*ª<<}Mi63To{>> ª*®Å‹ ×: a az sam "t"
[13:28:08] •Lilli(th)•: kato "typa"
[13:28:26] × Å®*ª<<}Mi63To{>> ª*®Å‹ ×: ne,kato "Ti si Typa"
[13:28:42] •Lilli(th)•: (rofl) kolko sam zweeee
[13:29:25] × Å®*ª<<}Mi63To{>> ª*®Å‹ ×: nali.

Париж-обобщение

От не много дълго време ми се ще да направя едно summary на Париж като цяло (смисъл моите мнения)...та-ето го и него! Сега, (часът е четири и седем минути (сутринта!!!)) когато вече съм официално в България (и по-специално в леглото си), мога да си позволя да излекувам безсънието си с прегледен план на Париж!... (почвам, пък квото стане!)

ГЛЕДКАТА

Е, не  мога да отрека, че е красиво! Даже прекрасно...Версай, Тюлери, че чак до съвременния им мол-всичко е в ренесансов стил...да не говорим изобщо за католическите им църкви като Нотр Дам и Сейнт (нещо си), която впрочем е описвана като "черешката на готиката".
И за по-романтичните натури (като мен...в периода 5-6 клас!)-да, ВСИЧКО е украсено...всяка улица е едно малко подобие на коледния рай. То не са лампички, гирлянди, гигантски елхи, малки къщички с коледни лакомства...мирис на канела и...шоколад! (Бе, схванахте идеята-хубаво е)

ВРЕМЕТО


Хм...от времето има още какво да се желае! Имаше дни, в които буквално не можех да си мърдам пръстите на ръцете и краката от студ! И то главно заради вятъра..и киша...вода...тия французи определено не знаят какво значи "почистване на улиците". Биваш прогизнал, продухан, мръзнещ, с нос, течащ като Сена по посока към обувките :D Извод: много е студено!

ХОРАТА


Усеща е по-български нрав, не са толкова дружелюбни като англичаните. По-разкрепостени са, определено има много представители на монголоидната раса (бе, кви ги говоря и аз-има много чернокожи). Знаят поне по два езика най-малко: от продавачката в хранителния магазин до уличния продавач на сувенири (който даже може да говори и на около 5-6 езика!). Отделят ти внимание да те огледат, преценят..което си някак ласкаещо, но и натрапчиво...И са много по-хм...relaxed! Оставят те да си правиш каквото си искаш в магазин, не ти висят на главата, нервно потропвайки с крак.

ХРАНАТА

Е, нямате си на представа за какво става въпрос тука!! Пф...очите ми остават на всеки магазин, било то за шоколадени изделия, пасти, салати, френски ресторанти!...Отядохме си...пак ще трябва да мисля за някакъв спорт тея дни... Ах, само като се сетя! Цялата Шанз Елизе от Триумфалната арка до виенското колело е обградена от малки дървени къщички във вид на дюкянчета, отрупани със сладки (каквито е яла Мария Антоанета), а и не само! Гррр...греяното вино с канела и черен пипер...мяу.

ЗАБЕЛЕЖКИТЕ


Разбира се, не всичко беше перфе! Ето малък списък със забележки и недоволства:
1.Прекалено е скъпо! Ама прекалено! Една минерална вода варира от рамките на 3лева до...може и милион да има! И да се купува! Да, скъпо, ама там заплатите са им 3 пъти по-високи...
2.Прекалено е населено! Едвам си намираш себе си в тъпканицата и бутаницата. Даже и в музея е фраш! И то с онея групи японски туристи, които се движат все едно...се возят на гърбовете на костенурки.
3.Ми, не можах да си намеря някой французин, който подозрително да прилича на Едуард и който (нали разбирате) да ме припознае за най-красивото момиче в целия свят...и да отлетим към непознати светове на синята му Тойота!...

ЗАКЛЮЧЕНИЕ


Полетът ни за връщане закъсня с 5 часа...а на мен ВЕЧЕ ми се доспа, а както малцина знаят-когато ми се доспи не съм особено (пф,забравих думата) нещо като "оригинална" беше...Е,схванахте идеята!
Така че Aufвидерзен и Оревоа! Бон нюи (лека нощ)!

Свещи (още)

Първа Глава – МАРИНА

Сълзите бяха засъхнали по красивото лице на Лидия Шей, но сълзи не липсваха. В малката затоплена стая още кънтяха последните й думи: „ Грижи се за нея, мамо. Тя ще стане велика.” Клеър Шей приближи огненочервената главичка на детето до меките устни на знахарката, като едвам се крепеше да не рухне. Съзите й капеха по одеалцето, с което бе завито бебето. „Ще видя Рей, мамо. Ще предам на татко, че ти липсва.”  Свободната ръка на Клеър стисна здраво ледените пръсти на дъщеря си. „Не спирай да пееш, мамо. Пей й за мен всяка нощ.”

Не спирай да пееш. Пей й за мен.

Ледените пръсти отпуснаха хватката си, а очите на младата знахарка останаха загледани в заспалото детенце. Клеър целуна клепачите на дъщеря си, а сълзите й капеха по вече изсъхналите бузи на родилката. Какво щеше да прави сама с детето? Как щеше да се препитават? Нима можеше да се грижи за малко бебе без средства?

Сега проклинаше участта си. Проклинаше и жестоките игри на феите. „Лидия, какво ще правим с детето? Тя е горска дъщеря и ти го знаеш най-добре, съпругът ти е мъртъв от много отдавна. Това дете е чуждо и няма място на този свят.”-бе казвала Клеър Шей на дъщеря си. „Детето е мое. И е прекрасна-усещам я вътре в мен. Тя свети, излъчва сияние и топлина. Моя е, Рей ми я праща, мамо!”  Но Клеър обичаше детето, противно на думите си. Погледна към невинното му личице и веднага откри прилика с Лидия, тя щеше да намери начин да се справи с отглеждането му, щеше да я пази от неземните същества. Нарече я Марина („огън и лед”) и си обеща, че Марина няма да научи за съществуването на горските феи.

Клеър Шей остави спящото дете на земята и погреба тялото на дъщеря си до това на съпруга й. След това изкопа стар железен кръст, скрит преди години до къщата, за да я пази от феите, завърза го на дебело зелено конче, и го постави на вратлето на Марина.

Същата вечер на вратата се почука.

Новият ми...роман "Свещи" (името ще се промени по-натам)

В селото беше приказно. Всички бяха окачили цветни платове и изнесли свещи пред къщите си. Навсякъде цареше спокойствие и тишина, освен в два дома. Къщите се различаваха коренно една от друга в нощната си осанка. Домът на семейство Фрикър  се намираше в самия център на малкия площад.Къщата беше малка, но изключително уютна и цветна. Стопанката бе положила неимоверни усилия в окрасата и подредбата на разноцветни свещи в градината,така че самата къща бе като излязла от приказките. Прозорците светеха в топли нюанси зад беличките пердета, а отвътре се чуваше глъчка около пищно наредената маса. Типично по ирландски, всекидневната бе превърната в пъб, и сред задушливата атмосфера, силно отекваха крясъците на Дорис Фрикър. Съпругът й, Грегъри, висок и едър ирландец, се суетеше наоколо и раздаваше заръки на роднините, колкото самият той да не припадне. Масата бе разчистена,а на мястото на храната лежеше гърчещата се Дорис и събираше бялата покривка на смачкани цветя с горещите си пръсти. Виковете й раздираха цялата улица, но това не притесняваше никого, тъй като всички вече се бяха събрали да видят Коледното чудо.

На другия край на селото, дълбоко в дебрите на дъбовата гора, друга къща не спеше. В дневната и единствена стая на семейство Шей, до камината бе положено старо одеало, на което безмълвно лежеше Лидия Шей, младата знахарка на селото, а от очите й се стичаха бавно слъза след сълза. Къдравата й, чевеникава коса блестеше в огнено и конкурираше пламъците в камината, а те от своя страна хвърляха ревниво езици, които пареха и иначе горещата й кожа. Стара ирландка бършеше потта от лицето на знахарката и пееше почти шепнешком стара келтска песен. След всяка болка, песента на ирландката се извисяваше с две октави по-нагоре, докато скоро мелодията не завладя цялата гора.

Крясъците на Дорис Фрикър и песента на Клеър Шей се сливаха някъде над селото, и образуваха една прекрасна симфония, която можеха да чуят само нощните птици и горските феи.

В точно тази приказна коледна нощ, два живота бяха отнети от феите, за да се даде начало на два нови.  Минута след раждането на първото дете, на бял свят се появи Лифи Фрикър. Единствен миг след настъпването на деня, под звуците на келтски песни, се роди Марина Шей. Две момичета, дарени с изключителни дарби от нощните и дневните феи. Деца, на които било предопределено да царуват в Ирландия. Раждането им, обаче, не бивало да съвпада дори със столетие.

The Paris Diaries-Day three

Спи ми се, та грам не виждам, ама нали съм се хванала да пиша хроника...та, хайде сега-на ми!
Не стига, че вчера Мишето ме е държала до един и половина парижко време (в България е с един час напред) да играем на "истината или се осмеляваш" по фейсбук, и то заради тва, че скайп се бъгна...Та, на осмелявам се грухтяхме, ревахме, близахме си лактите, танцувахме и се разхождахме с книги на главите...семейство Ангелкови сигурно са ме помислили за луда...такива звуци издавах от стаята...
Нека премина по същество! Днес беше ден на "музеи и артефакти", ден като онези, които не чакам с особено нетърпение, защото...добре, хубаво -  това е музей, ама това не значи да ме заболи всяка част на тялото, защото СЕДЕМ часа съм разглеждала статуи и накити...
Ама стана точно така....и вместо да се оплаквам, нека ви покажа някои по-интересни неща...Първо замъкът на "Краля-Слънце" във Версай:

та,да-това е пред Версай

градините на краля

покоите на Мария Антоанета!!

После се прибрахме колкото да си заредим техниката...и хааайде пак-този път отидохме в Лувъра, където вече се мотахме 5-6 часа...ха,нищо работа...та после мама се шматка по всевъзможни магазини и магазинчета (искаше да си купува (ВНИМАНИЕ) плакати!!) ПЛАКАТИ! Е... :x А аз имах една игра, която играех с мама и тате (без да знаят)-разглеждах на бързо залите (безбройните зали) и веднага намирах някоя пейка, където прекарвах оставащото време докато те дойдат...а после се правех, че разглеждам...

пред...ЛУВЪРААА!

Атина...(Васи, като от книгата!)

изглед от един прозорец

Да, видях Мона Лиза. Не, не е нищо особено...Да,снимах я. Не, не се получи хубаво... Пф..много ми се спи... Мисля, че целта на наште е да ме изтощят, за да не ги тормозя за пари...АМА не ставаааа! Ратка е ПИЧ и насън пак *цоца* пари :D Ох, нещо много олигофренясах...кой ли ще ме вземеее (тва е етапът на самосъжаление)??
Хайде, пожелавам ви приятни сънища и...да не станете като мен (*зле*)

The Paris Diaries-Day two

Нали знаете как може да има коренно-различни дни, въпреки че всичко е почти еднакво...е, този ден беше много, много по-различен от миналия...и то в лошия смисъл!
Този път бяхме само аз, мама, тате и Мунчо, макар че Мунчо хич не се подаваше от раницата, понеже му беше студено...
Отново се разхождахме цял ден, през студ, дъжд, та после и сняг...ходихме до т.нар. Мон Мартр (или хълмът, на който се събират артисти "al aire libre" ("на открито" -тва е от един текст за Мадрид)
Та, да-денят беше различен, защото не бях в настроение...и беше студено. Абе, не бих го запомнила с добро. Та то още от сутринта ме нахокаха...имам чувството, че всичко, което  става на опаки, се прехвърля на мен, макар аз да НЕ съм изобщо виновна. Примерно сутринта леля Виолета вика:" Вие доста се забавихте преди да излезнете...ама ТИ нямаш ли си в София интернет?" Грррр...а МАМА още си търсеше шапка и разни неща...докато аз се бях обула и облякла!!
Както и да е, ето от Мон Мартр:

та,да-зад мен е Мон Мартр *(църква е, не както аз предположих-замък :D)

това е париж (щях да напиша лондон), гледан от мон мартр

Не, не съм я изтеглила тая снимка. Да, аз я снимах. Не, не знам и как що се получи добра... :D

Нека продължа с разказа. Мина малко време и ние решихме да търсим място, на което да има супа. Е, това търсене, Бога ми, продължи час-час и нещо!!! В град, пълен с ресторанти! Аз тогава бях направо "кралицата на мрака"-в режим "студено ми и съм гладна". Обаче настроението ми се оправи след като се наядох (мда, накрая намерихме място със супа) и такам... А, да! Видях Мулен Руж! Ама то съществувалооо! Не ви покажа за какво става въпрос:

Няма да повярвате колко sex shopa има на тая улица! Секс шоп-секс шоп-аптека-секс шоп-книжарница (ама забележете-еротична литература)-секс шоп-галерия на ЕРОТИКАТА!

Ха, някои биха казали: "Ради,ето,ти си си в стихията" ХА-ХА! Да,ама не! Беше...гадно...вече няма да бъда толкова перверзна... (кого заблуждавам?!)

Всъщност тази улица някога е била прословут "булевард на нощните красавици" (сещате се)

Та, след тази разходка, се прибрахме и с мама тайно излязохме по козметичните магазини из квартала... И ето ме сега! Седя на леглото, мама влиза и пита чия е кърпата на парното (а тя, естествено си е нейна), и ме вика да ям. Пък на мен не ми се ще...ама....не можиии!

Хайде, да отивам на масата, че пак ще кажат, че вися само на нета! 

The Paris Diaries-Day one

БонСуаРрр!!! Нека опиша пътуването си...и най-вече престоя си през този първи ден (за да не ви стане скучно, което гарантирам, че няма да стане, съм решила да поствам по някоя-друга снимка, която да ви помогне да си илюстрирате думите ми.
Та, пътувахме добре, моят най-любим "човек" - куклата Мунчо, която ми направи Ива за Коледа, беше неизменно до мен, в самолета му направих легло, показвах му гледки през прозореца, говорих му...(свиквайте, Мунчо вече е част от мен и от семейството ми-даже тате го кръсти Мунчо Скайлокър-така му викали на планетата, от която иде...) По едно време стана нещо изключително странно-дали от налягането, или от нещо друго, едното ми ухо така заглъхна, че направо заболя! И плаках чак от болка...супер странно, но мина, след като се приземихме...
Франция ме пострещна със сняг  и въздух, която миришеше на...кислород!! Пътят от летището до домът на семейство Ангелкови, при които сме отседнали, е около час, и през повечето време наистина внимавах...попивах всяка сграда и дърво (малко ми заприлича на Америка), но след трийстата минута се предадох и заспах!
Семейство Ангелкови се състои от една дама - нека я наречем Виолета, съпругът й-Огнян, дъщеря им-Силвия, и джобният им пес-Бижу. Леля Виолета е...супер странна жена, която сякаш няма особено чувство за хумор, но пък обича да разказва случки от своя живот...с нея се хващам да се чудя кога как да реагирам.Обича да псува французите и то на български. Чичо Огнян, от друга страна, е много весел персонаж с топка усмивка...има излъчване на актьор от еврейски произход. Кака Силвия е двайсет и няколко годишна и...пуши като комин. Ооо, а апартаментът им е толкова...френски! Навсякъде се забелязват малки френски орнаменти, които правят всяка стая уютна и очарователна по своему.
Мен и мама настаниха в стаята на кака Силвия и сестра й, която си е в България. Стаята е кръгла с камина и две големи огледала...и изглед към града...
Преди да тръгна Еви ми пожела да ям много кроасани и да стана 100 кила. Мисля да изпълня пожеланието си. Тази сутрин вече започнах с един топъл, сочен кроасан с мед (медът е суперстранния-с масло!)
А денят беше изморително-невероятен! Аз, мама, тате, леля Виолета и Бижу (Бижи), започнахме разходката си от френското  метро. Ехаа, тунели, разклонения...пичът на инфорнационното гише разбра, че никой от нас не разбира пъкел от френски, ама се оправихме на испански за сметка на това...
Междудругото, стана нещо много интересно-след валидацията на билетчето, си намерих 10 парички (не им знам валутата...май евро). Минахме покрай просещ мъж с малкото си момиченце в ръце...тогава разбрах защо точно аз съм намерила онези 10 евро...разбира се, че му ги дадох...и онези: " Meci mademoiselle" , които ми каза...е, беше велико! Топлят ми сърцето и сега...

На триумфалната арка (Наполеонова работа)

мама изяде ТОВА сам-сама!!

Имам нова мания за коли...не можех да не влезна в Пежо!

а не тези се чудя как можах да устоя...

Васи,ето ти виенсо...и което е по-важно: басилискът!!

това го наричам аз "призракът на айфеловата кула"

Christmas in...Paris

Рано ми е да правя обобщения на изминалата година....и вместо това ще ви се похваля (време е вече!), ама така ще ви се похваля, че ще ви изпушат ушите!!! Ще прекарам една седмица (това включва Коледа) във Франция!!! И то не къде да е, ами в Париж! О, как мечтая за бяла Коледа, истинска, щипеща бузите и отразяваща светлините на хиляди лампички в очите ми! Да се разхождам по Шанз Елизе, тананикайки се "Жо Теееммм" (хах, сигурно си личи, че една дума на френски не съм изговаряла в живота си..) Ах, език на любовта...дали пък случаааайно няма да намеря някой французин да ми "обясни" защо го наричат така... :D
Добре, ами безбройните паркове и места, на които са обезглавявани кралици и крале...ами Лувърът? Ами Версай??? И имам мечта да си купя барета от латинския квартал...Някой нещо да иска от Париж? Да казва сега!! Заминавам утре!
И якото е, че лапитопито идва с менннн! И ще мога да документирам всичко! (Казах ли ви, че ушите ви ще изпушат?)
Стига съм ви дразнила...нека кажа нещо ново.... Та, днес мама има рожден ден! Подарих й картичка-картина (на платно). Денят започна в Starbucks, мина през мол Сердика (там се видях с Монка) , сити Център (гледахме "Такъв е животът"-рецензия-определено си заслужава!) и завърши в сладкарница Неделя! Май пак ви дразня... (хах ;p)
Добре де, ако от това ще ви стане по-добре: утре имам да представям две презентации...по история и по биология... А, и да пиша картички още сега! По късни доби! Ама аз се отплесвам да слушам за на Кики поредния "мъж" (този бил 2 метра-следователно цитирам: "Сякаш Господ ми го е изпратил!")
Хайде, лека...Следващия пост ще е от Франция...
П.П. Ама много съм лоша! Още малко да ви пораздразня: май ще ходим и до Дисниленд! Just sayin'...

Aхахахахахахахаха ;p

Е, няма такъв резил!!! Невъзможно е просто да се опише в какъв шок съм от случилото се!
Нека ви споделя, макар да е свръх просташко и нечии уши не могат да го чуят просто! Затова пък се надявам тези нечии очи да са по-благосклонни...
Таа, отивам до тоалетната след часовете, а Ива, Васи, Стефи и Калчо ме чакат отпред. Ама пуст късмет, улучвам точно тази тоалетна, дето не може да се затваря! Е, представете си: правя си аз каквото се прави, и в този момент вратата се отваря широко, и едно момиче, което не успях да видя добре в шока си, изпищява и рязко затваря вратата!! Егати срама, егати и чудото! Ама аз какво съм виновна, че тъпата врата не се затваря???
Затова, поучете се от мен: Никой не е застрахован да се издъни! Но ако все пак не искате да се озовете нито в моята, нито в "нейната" ситуация: 1.не влизайте там, където вратите не се заключват и 2. ЧУКАЙТЕ ПРЕДИ ДА ВЛЕЗЕТЕ, бе хора!!!!

Послепис: Всичко го приемам на шега, ама само да се надяваме това момиче да не свърже гъз с лице!!! Тогава ще съм яко прецакана и хич няма да ми се на смееехх!! :D:D:D

*Such a Wonderful Afterlife*

Моята страничка във facebook (още е бебе...:p)

Този лорд от Нарния не ви ли прилича подозрително много на Васил Левски???

Аз и Йони

Чудно е как с човек, с когото не си се виждал от 3 години, не си се сетил да си направиш и една-едничка снимка!! Ама-човешка простота (gotta love it*)...Та, умното ми Йони ме навести в мразовита София (ха,  малко е трудно да пиша поста, докато Мишето ми чете някаква критика за Дон Кихот...). Наядохме се като бели хора (Subway), направихме си чаено парти (с мляко-на Йонелка й хареса, но в същото време гледахме American Pie-сещате се, сцената с бирата, и....чаят й заприлича малко или много на...******, особено заради млякото, и...дотук с чаеното парти!)
Разбира се, говорехме си дооо 1-2, но тя трябваше да става рано...след това изпита й свърши (бил лесен, стискам палци*) и...не успяхме да се видим повече. ТОй се беше проточил доста, дори повече от предвиденото време за нас да висим в мола, така че хич не се видяхме! Е, винаги ще можем след още 3 години!...
Междувременно аз навестих сестричка (за Коледа й купих меченце, лилава блузка на Мини Маус и коледна шапка...кой е като нея...), а тя в отплата ми засмука носа!! Ама честно, не стига че в началото ми се сърдеше, че не ходя по-често и от инат ни наду главата, а после не щеше да се отлепи от мен...с последици-моят мил, олигавен от бебешки лиги, нос.
Иначе расте като...една голяма усмивка! Коса още няма, зъби-не мога още да се произнеса..
Случка на деня:
Тъкмо си седях на спирката и си мислех, че гълъбите не се изобщо тъпите животни, за които ги смятат, едно от тези крилати създания ми профуча над главата БУКВАЛНО, даже ми докачи шапката!... Мне, тъпички са си...
Гу-гу*

Две тела-един мозък...или новият (първият блог на Мишето)

Скъпи приятели, Мишето ми се "обади" по скайпа с една интересна новина-направила си била Б-Л-О-Г!! Е, то не е чак толкова рядко срещано (дори on the contrary) , само колко ваши приятели си имат сигурно, та дори може би с част от тях сте се запознали в интернет! (Кики например се познава с двете си най-добри приятелки от Уич форум) Но,е,за мен е новина! И съм горда да отбележа, че във втората й публикация присъствам косвено! Ето, ако искате да надзърнете в нейния новооткрит блог: Bloga на Бухчо
Иначе, аз съм добре, получих ПЪРВОТО си истинско писмо от Йонелка!!! И съм на седмото небе (Йони, благодаря, благодаря! :*)
С тайфата си правим планове за Неделя...планирала съм библиотека следобед и чаено парти, но още не сме решили... Сестра ми проходи (имах предчувствие), кексчето не ми хареса есето за скуката в училище...ами, ряпа да яде!!
Айде хорица! Ба-бай и до следващия пост! (:

Check out my latest FACEinHOLE (Или иначе казано----МЕЧТАТА!!!

Create your own FACEinHOLE

O, я хайде!!!

Какво й става на скапаната вечер?? По средата на "Стъклен дом" се сещам, че трябва да отида до аптеката, за да си купя балсам за устни и рол-он, обличам се, влизам, разглеждам, похарчвам си цялата стипендия за неща, които не ми трябват кой-знае-колко. Минавам през изхода, алармата бипка. Знам, че нищо не съм взела без да искам, но въпреки това гърлото ме стяга и краката ми се подкосяват. Обаче ми се извиняват-явно машината си е виновна. (А, да, на отиване стоя на светофара и си мисля за оптимистите и песимистите-после ще ви кажа...) На връщане буквално тичам към вкъщи, ала не знам как става, но всеки път, когато завия, се блъскам с някого (а btw и на влизане в аптеката се сблъсках с една жена-беше брутално). Колите ми свиркат, ама аз си  минавам на зелено?! Естествено зад ъгъла ще ме чака поредния човек, в който да се бишна! Ама няма край! (ооо,има и още) Прибирам се, разтоварвам нещата-гледам: ЗАЩО за Бога съм го купила тоя стик за пъпки, като си имам два, в които още има живот?! Защото съм тъпа, не ми върви, и не проверих! Тъкмо сядам да си напиша най-после домашното по етика (все пак се прибрах в 16:30, заради "сектата") и телефона звъни. Иска ми се да не бях вдигнала, защото е майка ми, която ме кара да ходя до фризьора й, за да съм му казала,че е в задръстване и ще закъснее 5 минути!!! Айде пак, обличане, излизане (от яд така треснах входната лампа, че се чу и на последния етаж-разбира се, тя не се светна, само ръката ми пострада...) Слизам, входната врата не ми се подчинява и я оставям отворена, естествено пред мен ще да има кола, която прави криви маневри да излезе от капана на побратимите си. Мен на този етап изобщо не ме интересува това и безцеремонно си стъпвам да фара и на пантата на другата кола, и излизам на улицата. Гадния шофьор, обаче, не е забравил какво съм направила "миналото лято" (тва е тъпа шега, знам) и ми блокира пътя срещу салона. (защото,разбирате, той трябва да е в абсолютно същата посока!) На прибиране много ясно ще се наредят 5-6 коли да минават по тясната уличка, ще стане някаква засечка, и аз ще трябва да заобикалям цяяяяялата шибана улица!! Обаче за капак си стигам до вратата и точно тогава изгасва лампата. И тя ме помни! Пак започвам да я млатя, ама тя не се предава, и изобщо не ми обръща внимание! Така и не светна. Еми, влезнах си слепешката...

Чудесно просто! 

Единствената хубава новина, е че Йонелка ще идва в София! Най-сетне! След близо 3 години apart! Но всичко друго (както казва Мишето) BLOW (s)!

Айде, със здраве и повечко КЪСМЕТ!

П.П. Да ви кажа за песимистите и оптимистите (ест. трябваше да си публикувам блога, за да се сетя...): та, вие  как гледате на червената светлина? Все едно, че тъкмо сте изпуснали зеленото, или сякаш зеленото тепърва ще светне? 

Ден. Никулден.

С Васи ходим на секта. (обещах си, че ще го напиша) Не, всъщност ходим на интернационален клуб, от страната на еврейската общност сме, макар и двете да искахме повече да сме от арабите (имаше много записали се). Иначе, нищо ново, нарисувах картичка на мама за имения ден (нарисувах е силно казано, де). Представлява една риба (златна, макар да исках да я направя шаран с косата на мама-щеше да стане малко обидно обаче ;p) на фона на вода и вътре някакви сантиментални простотии от рода на "Даваш ни толкова любов всеки ден, без да го осъзнаваш"...блях-блях-блях. (да,знам, размекнала съм се! Лоша Ради!)
Продължавам със "Скитница", имам предизвикателството да се държа един ден като душа. Да съм мила с всеки и прочее...но е so FUCKIN' hard!!! Особено с Боби...той просто си проси да бъде нахранен яко! Та, засега предизвикателството е отложено... за незнайно колко дълго време.
Айде, PIECE OUT, именници!

Бай дъ уей-сещате се за "Коледна двойка"...разбрах, че трамвая е част от някаква кампания...ако се бях качила, щях да получа подарък от Дядо Коледа...А вие, всъщност кога разбрахте, че няма Дядо Коледа? (ако не знаехте, сори майка... лека издънка! Лоша Ради!)

Teenage drama...? /the climb/

Знаете, има хора, за които сте си изградили предварително мнение. Като Галя от курса ми по английски. Виждам я-изглежда надута, чувам я-звучи като кифла. Неизбежно е. Мнения, мнения, мнения. Но не е така. в хората има много повече от външността и държанието им. Като по филмите, тези, които се държат нахакано, всъщност са най-лесно раними. Маската им е просто защитна реакция.
Днес Галя черпи, защото е имала рожден ден миналия ден, но очите й бяха зачервени от плач. С нея се познаваме от скоро и нямаше да е тактично да й се ровя в живота, но всъщност тя просто имаше нужда да поговори с някого. Представяте ли си, това наперено иначе момиче, е имало много тежък ден. Вчера-именно на рождения си ден. Скарала се е с всичките си приятели, които застанали на страната на някакъв си интригант, само защото бил богат и ги черпел от дъжд на вятър. Скарала се с приятеля си, защото най-добрата й приятелка (която тайно го харесва) му надрънкала всякакви глупости за нея. Скарала се с майка си, заради последиците от купона след рд-то й. Драма, драма, драма... Като тази по филмите. Типично тийнейджърски проблеми, но наистина боли. Тя...беше готова да...(как да се изразя) посегне на живота си. Щом говори с МЕН за това...тя-с мен ("зубрачката на курса") ! Разбира се, смених името й, но така или иначе никой от "вас" не я познава. ..
Това, което искам да кажа е, дайте на хората шанс. Каквито и да изглеждат...най-малкото да си намерите приятел в лицето на някой, който не сте очаквали.
И бъдете благодарни за приятелите си. Аз съм.
И...спокойно...каквото и да има, знайте, че се оправя! Честна изпитана скаутска!

Ваша: Ради

P.S. Цитат на деня: "Животът е скала, но гледката си струва" (Hannah Montana:The Movie)

Коледна двойка

Ехааааа! Беше невероятно! 1-ви декември започна зле. Много зле. Като за начало сутринта разбрахме, че колата на баща ми е била вдигната с паяк. Още един признак да мразя паяците... Закъснях леко за училище, пропуснах сутрешното събиране за даване подаръка, по случай рождения ден, на Стефи. Ревах в метрото. Абе, мазало. Но после нещата се оправиха...и то много! След даскало се събрахме в Стефи и пирувахме, слушахме музика, разглеждахме профили във фейсбук...нормал стъфф. Обаче якото беше когато тъкмо бях излязла от метрото! Представяте  ли си?? Моето първодекемврийско чудо! Значи-трамвай 2-ка, в коледо зелен цвят, окачен с гирлянди, с типичните леко запотени стъкла! И не е всичко. Приближих ли се-забелязах белите перденца...викам си: "Гирляндите добре, но и перденца? В София??" А послеее гледам-вътре пълно с малчугани в бели роклички и костюмчета и ми махат през прозорчетата!! Ее, това е първият път в живота ми да видя нещо приказно, което сякаш с вълшебна пръчица да направи настроението ми...коледно...магически коледно.
Евала на деня! И Стефи Ч.Р.Д, дано както твоят ден ми донесе това коледно чудо, така моето пожелание за много чудеса за напред да се сбъдне!!

Беше приказно!