Свещи (още)

Първа Глава – МАРИНА

Сълзите бяха засъхнали по красивото лице на Лидия Шей, но сълзи не липсваха. В малката затоплена стая още кънтяха последните й думи: „ Грижи се за нея, мамо. Тя ще стане велика.” Клеър Шей приближи огненочервената главичка на детето до меките устни на знахарката, като едвам се крепеше да не рухне. Съзите й капеха по одеалцето, с което бе завито бебето. „Ще видя Рей, мамо. Ще предам на татко, че ти липсва.”  Свободната ръка на Клеър стисна здраво ледените пръсти на дъщеря си. „Не спирай да пееш, мамо. Пей й за мен всяка нощ.”

Не спирай да пееш. Пей й за мен.

Ледените пръсти отпуснаха хватката си, а очите на младата знахарка останаха загледани в заспалото детенце. Клеър целуна клепачите на дъщеря си, а сълзите й капеха по вече изсъхналите бузи на родилката. Какво щеше да прави сама с детето? Как щеше да се препитават? Нима можеше да се грижи за малко бебе без средства?

Сега проклинаше участта си. Проклинаше и жестоките игри на феите. „Лидия, какво ще правим с детето? Тя е горска дъщеря и ти го знаеш най-добре, съпругът ти е мъртъв от много отдавна. Това дете е чуждо и няма място на този свят.”-бе казвала Клеър Шей на дъщеря си. „Детето е мое. И е прекрасна-усещам я вътре в мен. Тя свети, излъчва сияние и топлина. Моя е, Рей ми я праща, мамо!”  Но Клеър обичаше детето, противно на думите си. Погледна към невинното му личице и веднага откри прилика с Лидия, тя щеше да намери начин да се справи с отглеждането му, щеше да я пази от неземните същества. Нарече я Марина („огън и лед”) и си обеща, че Марина няма да научи за съществуването на горските феи.

Клеър Шей остави спящото дете на земята и погреба тялото на дъщеря си до това на съпруга й. След това изкопа стар железен кръст, скрит преди години до къщата, за да я пази от феите, завърза го на дебело зелено конче, и го постави на вратлето на Марина.

Същата вечер на вратата се почука.