събота, 30 октомври 2010 г.

Забравените

Това е началото на новия ми роман "Забравените". Разказва се за необикновено момиче, което е родено през нощта на "забравата"-нощ, в която старите вярвания са отхвърлени и всички магически създания изчезват от материалния свят, забравени от хората. Преди да бъдат отхвърлени, обаче, господарката на всички добри фей (не е феи!) предава силите си на това магическо дете. Тя е специална, защото всеки неин рожден ден съвпада с пълна луна-единственото време, в което забравените могат да бъдат виждани (но само от вярващите-в старите обичаи). На всяка трета година, героинята получава дар от забравените, който ще й помогне да възроди света на магията в нощта на осемнайстия си рожден ден. По ирония на съдбата, тя се оказва спасена от монахини, които знаят за съдбата й, ала я защитават от представители на новата вяра, които желаят смъртта й, за да живее религията им. Когато намират път до нея, Л. (името ще научите в 1-ва глава) е принудена да избяга. В това рисковано приключение, което предприема, Л. ще открие много приятели, врагове и ще разкрие дълбоко пазени тайни. Ще намери любовта, но също в борба за спасяване на живота си ще разбере, че е била родена с причина, и единственият начин да изпълни призванието си, е да се жертва. (яко,а?) :D:D:D Направих я по случай Хелоуин (разбрахте, че тогава се е родила, нали? :p само да кажа за времето-предполага се, че едно време по това време е била мека топла есен)



                                                         Глава Първа
Оставих се на нощта да ме погълне като топъл чай, вятърът беше по-нежен от всякога. Той вплиташе пръсти в косите ми и ги затопляше с люляковия си дъх. Тогава бях на шест. Сестра Маргарет ме откри в люляковата градина близо до манастира едва на третия ден. Помня, че всички ме съжаляваха-бедното сираче, едвам избягало от смъртта, стояло цели три дена без храна и вода под една пейка в манастирската градина. Но аз не бях сама. Колкото и нелепо да звучи, онази нощ аз се запознах със забравена. Казваше се Дориан и беше неземно красива. Помня само че беше прекрасна, имаше дълга права и мека коса с цвят на залязващо слънце и мека копринена рокля в цветовете на окапали листа. Първоначално се страхувах от нея, мислех, че е тъмният човек, който ме гонеше, и инстинктивно се гмурнах в розовия храст. Тя ме измъкна и докосна с меката си ледена ръка изподрасканите ми бузи. Странно е, че помня усещането как кръвта ми затопля мраморните й пръсти, но сякаш тези топлинни вълни преминаха и в мен. Раните под ръцете й спряха да щипят и скоро бях забравила, че ме е боляло.
Нощувах в скута й докато галеше косата ми и пееше приспивна песен на своя език. Бледите й устни напомняха седеф, а прекрасните й зъби бяха перлите, в които се отрязяваше луната.
Дните бяха по-страшни. Събуждах се сама под грубите слънчеви лъчи, а раните ми отново боляха. Намокрях очите си с вода от фонтана пред пейката, която ми служеше за легло, а развлечение намирах бродейки из „залите” (както аз ги наричах) на градината. За храна ми служеха няколко ябълки, които можех да достигна, катерейки се, и в повечето случаи – цветни венчелистчета. Останалото си време, преди да се здрачи, прекарвах пеейки си и наблюдавайки мраморните статуи на ангели-девици и смеещи се херувимчета. Тогава, разбира се, не бях наясно, че те са просто неми камънаци. Аз разговарях с тях на различни езици, които детското ми въображение можеше да измисли, и им давах имена.
Със залеза се появяваше Дориан и разговаряхме до „третата луна” както тя наричаше едно определено време на нощта когато се чуе първият лай на вълците в гората. Тогава Дориан започваше да пее, а аз сънливо тананиках докато заспя.
Тези три нощи бяха най-магическите, които до тогава бях изпитвала. И не поставях нищо на съмнение, защото бях дете. За децата магията просто съществува. А толкова неща не знаех.
Вечерта преди да ме открият, Дориан ми каза нещо важно. Приближи се до лицето ми като не спираше да ме гледа в очите. Отметна кичур коса от лицето ми и прошепна: „Ще ти кажа тайна. Слушай внимателно, защото ще мине много време преди да се видим отново.” Тялото ми потръпна от допира на студения й дъх до кожата ми. „Ти си във втората си луна сега, мъниче. В теб има нещо много специално. Животът ти предрича шест луни, родена си на пълна луна и всеки лунен цикъл съвпада с рождения ти ден до осмемнайстата ти година. Дарът, който ще ти дам за рождения ти ден е името ти. Вече не си безименна.” Дърветата зашумолиха от вятъра, който се засили в тополите щом забравената ме дари с име. „Лилиан”-прошепна. Преди да изпадна в несвяст Дориан ме погали нежно по изчезналите под допира й рани, и погледна за последен път в очите ми.” Le vaasi a meha, Lillian”   - „Имаш прекрасни очи”.
След това, преди да изчезне с вятъра изкрещя едно сбогуване, последвано от глухо „Не ме забравяй”.
Забравената ме помоли да не я забравям. 

Plsss, оставете коментарче да разбера какво мислите за простотийката ми... Бич ю! {}

четвъртък, 28 октомври 2010 г.

Клас тогетхер тайм

За да почетем 100 години от смъртта на Иван Вазов, нашия клас отидохме на бюста му да поднесем цветя. Ето пикчър:
BTW, не знам: 1.-во дали е 100-годишнина и 2.-ро дали е от смъртта или от раждането. 

вторник, 26 октомври 2010 г.

Лигата се завръща!

Малко му трябва на човек да изкуфее, не мислите ли? Само  няколко минутки на ден с "прекрасната" ни госпожа по география и...почваш да измисляш кви ли не простотийки! Всъщност, не госпожата беше семето, израснало в "Креватна ода за Баба Мравка и Щурчето" и също недовършената "Баба Мравка и Щурчо-наркомани". Скуката му е майката, уважаеми! Та, поствам си туке глупостта, та дано ви разведря малко-споко, има и по-зле от вас!

-Бабо мравке, де така?
-Тичам, щурчо за храна. (тук почва леко, за да успокои читателите да продължат да четат)
-Де отиваш с таз торба?
-Идвам теб да те еба.
-А защо ти е забрадка?
-Да почистя твойта патка.
-Дълго ли ще ме ебеш?
-Чакай, сам ще разбереш!
-Носиш ли презерватив?-да избегнем евентуален взрив?
-Нас такова ни не требе-аз от тебе искам бебе!
......................................................................

-Бабо Мравке, де така?
-Тичам, щурчо за трева.
 А пък ти къде със таз цигарка?
-Ще.............

Оф, знаете ли какво...?! Сега разбирам колко е тъпо и колко съм тъпа да го пиша! Просто момент на лигня...Простено ли ми е? (wasntme)

понеделник, 25 октомври 2010 г.

Архиви...

Не знаех какво да публикувам, просто защото няма нищо интересно за сега, а аз гледам само инт. неща да пиша, за да не ставам банална, така че (за да не ви разочаровам) сметнах за интересно да кача две видео клипчета на мен-пеейки. Или не точно :D На едното съм преди две години някъде (когато учех в Правец-тук е в общежитието...скучая и затова се правя, че пея), а на второто съм още в Разград...пети клас и този път наистина пея! (Обожавам да пея! Пея всеки ден по 30 пъти на ден!) Жалко, че не мога :D:D:D 





четвъртък, 21 октомври 2010 г.

Мистерията продължава...

Текааам, вие вероятно си викате: "Тва беше, всичко си е било плод на въображението на Ради" (и то какъв плод...), ала боя се, че се лъжете! Има още!!! (не знам всъщност дали искате да ви занимая с това продължение, но май стигнах до conclusion!)
Вчера вечерта входната ни врата се отвори, макар че беше заключена. Посреднощ. Как разбрах? Бях станала за вода, когато чух алармата да бипка. Точно когато бях станала, бе хора! И вечерта към 3 отново ми се дращеше и тоя път и ми се тропаше! Освен това точно преди час чух женски глас да плаче в трапезарията. Мама беше в хола, и когато изплашена, я попитах какво става, тя, естествено, не беше чула ни-що.
Та, заключението ми е, че някой/я (жена е, все пак) е умряла в апартамента ни и сега иска да й направя ритуал, в който да се помоля душата й да отиде на небето. Иначе ще продължи да ме тероризира. Ала на мен не ми пречи, всъщност е kinda интересно, пък и съучениците ми искрено се забавляват с моите историйки.
К'во друго?-Ами, нищо особено... Току-що се върнах от екскурзия, писах си малко в дневника (който Ива ми каза да спомена в блога си, че съдържа завещанието ми-за всеки случай...все пак призрака може да се разбеснее) и сега си лягам. BTW-дневника е скрит, и някои написани в него неща, са на Кхаликиански.
Лека и на вас! Дано сънят ви не бъде прекъснат от зловещи звуци!

П.П. Утре сестра ми има рожден ден! Става на една годинка! На кака буфтичака!!! {}

вторник, 19 октомври 2010 г.

WTF?!?

Какво се случва????
Или в нас има полтъргайст, или богърт, или дух на мишки (но това не обяснява всичко, случаващо се)!
1-во: Скрих някои неща от вас. Направих го за да не ме помислите за смахната, но вчера всичко излезе извън граници, плюс това реших, че отдавна съм минала "бариерата" и вие си знаете, че нещо не ми е наред...
КАКВО Е ВАЖО ДА ЗНАЕТЕ: Това, което ще ви разкажа сега не е за хора със слаби сърца (не че ми дреме-та аз все пак искам повече читатели, но съм длъжна да го напиша!)

Ето какво ме тревожи:
1.от няколко дена става нещо странно-чува се този шум като от дращене на нокти по паркет... Първо се чуваше зад гардероба в трапезарията и си помислих, че може да е мишка! Даже мама го чу, но не обърна особено внимание. Все пак накара тате да размести и-НИЩО. Нито дупка, нито нищо! А аз чувам как нещо се разхожда по паркета вечер!
2.банята се държи странно! минавам и изведнъж почва да тече вода от душа! Спирам го, излизам и-пада гъбата за баня! spookyyy
3.та, вчера вечерта, лягам си и-тва стържене до главата ми...оглеждам се предпазливо...и в тоя момент телефона ми звъни! Поглеждам-БЕЗ номер! Е, как така?! Вдигам-някой ми диша и не говори. Аз викам "Ало, ало!", затваря след 4 мин. Е, чашата преля! Отивам, викам бащата. Той нещо се ядоса! (И най-тъпото беше, че като ми влезе в стаята стърженето спря!) накарах го да спи в мойта стая ( и естествено той нищо не бил чул цяла нощ) Викам му : "Ами обаждането?" Той отвръща с презрение: "И на мен ми се обажда днес..." и аз WTF?! "Говори ли с който там звънеше?", той: "Еми, не. Тя връзката прекъсна, не успях да чуя кой е."
4. днес в училище разказ всичко на тайфата. Имаше разнообразие на погледи-от "ти не си добре", през "ходи да се прегледаш", "тва не може да е станало", "ебати смешката", та чак до "уау, страх ме е..."
Тръгнах да им покажа, че наистина са ми звънели без номер и скивам: позвъняването е станало в точно 22:33!!!!! Е... :x:x:x

Какво пропуснах да спомена-бащата обърна леглата отвсякъде и пак нищо-няма дупки, няма (с извинение) миши акита! А аз-аз съм хипер объркана... не знам да се плаша ли, или да се спукам от смях!... Просто не вярвам, че става! А то става!
Е, поне излезе едно хубаво нещо от цялата история-една интересна публикация!

понеделник, 18 октомври 2010 г.

Лигация

аз съм я рисувала!
Фазата ми на лигня официално свърши! Приключи я "час на класът" с темата за насилие и по-специално отвличанията на млади българки. Знам, че това трябва да е нещо като мой дневник, ала  за мен е нещо повече. Именно тук описвам мислите си всеки ден, а днес-те са окупирани от такива неблагоприятни ситуации!
Защо ме вълнува?- Ами, аз попринцип искам да уча в Англия, а точно там по някакви си данни е отчетен брой на отвлечени българки около 68% от всички, заминали. Това, че вашите близки, живеещи там, са добре, е въпрос на късмет. Всъщност, те може би не са добре, но вие не го знаете.
Обаждат ви се? Ами, как иначе няма да се притеснявате? Това е схема.
Ето как действат:
1.Имаше случай на момиче, около 15-16 годишно, заминало с нормални документи, всичко по реда си, в програма за обучение в Лондон. Всичко наред, но след една вечер с приятели, тя буквално е наврята в кола и откарана в частна собственост. Разбирате ли, "те" следят българките. Момичето в карано да проституира, но пък редовно се е чувало с близките си, като е трябвало да се преструва, че е добре, за да не им навредят в България. В последствие е била принудена да извърши убийство на клиент, да му открадне телефона и да набере полиция. Добре че е била умна и е знаела английски! Какво е станало с нея? Забременяла. На 16 години. От клиент. Починала при раждането. Бебето е било дадено за осиновяване.
2.Също така бяха дадени ситуации, в които нарочно забременяват отвлечените момичета и след това продават бебетата, а и органите им.
3.Мислите, че това няма как да се е случило? Или че е било твърде отдавна и такива зверости не съществуват днес? -- Гореописаното е станало миналата година.
Затова:
Въпреки че сте го чували по училищата, 1.не се доверявайте на непознати по-възрастни мъже (колкото и да са "готини") 2. проверявайте програмите, в които заминавате в чужбина (колежи, уроци, екскурзии) 3. НЕ си давайте документите на никой! (било то приятел на приятел, или самият приятел)  4. бъдете умна! (просто от предпазливост си "нагласете фраза" със семейството си) пр. Ако кажете нещо от сорта на: "Има много работа" , "Времето е много влажно"- някви такива, нека разберат, че нещо не е наред!


Съжалявам, че развалих публикацията, но това ме вълнува. И е наистина страшно! Пък и не бих искала нещо да се случи на читателите ми ;p Поне ще има да научите нещо и от мен!

Дума на деня: предпазливост

неделя, 17 октомври 2010 г.

Fuk.

Помните ли как веднъж ви бях разказала за любовта на младостта си?-Минчо? Този, който бях прекалено тъпа, за да отрежа на лагера? Този, който също ме харесваше, но тръгна със тъпата ми съквартирантка, която го заряза, просто защото е тъпа? Е, намерих го във facebook-a!! Кълна се, не знам защо изобщо го търсих, но щом ги видях, усетих нещо супер странно. Онова чувство...гъделичкащото! Не съм ли проста?! Не съм го виждала от 4 години, нито съм го чувала, но пък иначе още си го представям като идеала за момче! Питайте приятелките ми от Рз- Минчо това, Минчо онова!... (Ебати, знам, че името му е малко странно, ала...охх,страхотенн е! )
И макар да звуча като отчаяна романтичка (каквато бях тогава и сега си мислех, че вече не съм), това наистина ме вълнува, и си помислих... с кого другиго да споделя моите глупави страсти, ако не с вас?? Какво глупаво нещо е, наистина, момичето тийнейджър! Всеки ден поредната глупост! Аз тогава наистина го изживявах като "невъзможна любов". Би трябвало да съм го надживяла...
Като казах на Мишето, та ми отвърна: " Ама много си глупава! Как си го оставила да се измъкне?!... Имаш обаче моята благословия...женете се! И btw- ебати якия братовчед имаш! Кога мислеше да ми го покажеш?! Защо ЧАК сега разбирам за него?!"
Такъв си е той, моят Бухчо....

Цитат на деня: Castle: How do you find out you're inlove?
                         Beckett: All the love songs make sense...

събота, 16 октомври 2010 г.

Просто размисли...

Дааа, скери мууви найт! След четири-пет часа всякакви филмчетии, съобразно с проваляне на всякакви рекорди на icy tower, аз найй-после се чувствам изморена! Вие си мислите, че петте часа безсмислени уроци по английски за сертификат са ме изморили?-ни най-малко! Аз такива неща ям за закуска. Сега, един час по математика обаче ми действа от всякъде!..
След One Missed Call още ми е странно, че може да има такива деца-съдисти. И ми е най-мъчно за котката Луна, която детето-съдист удави в езерцето.
А аз не съм ли най-тъпия тийнейджър на земята?! Наш'те ги няма, няма и да ги има до утре вечерта, а аз (като пълен олигофрен, I may add) цяла вечер си...лежа в кревата и гледам филмчета...
Ден след ден се убеждавам в глупостта си. И като казах убеждавам, Мишето е намислила план за действие по случай рождения си ден...само след 1 месец. САМО. Но пък вече го е измислила.
Та, нейната мъдра главица е решила да прекараме нощта в празен апартамент (ние двете и няколко гости). Разбира се, техните няма да знаят нищо за това ни начинание (шшшт, тихо!).
Аааа, да. Също гледах и "Queen of the damned" ( тва за пореден път) , черпейки идеи за първообраза на Еди. Тоест за самата идея Еди. Лестат е як. (Еди е по-як, няма нужда от коментар).

Въпрос на деня: "Забелязахте ли наболия мустак на Тейлър Лаутнър в "Затъмнение"?" И после ми кажете, че го харесвате?!? (те и бакенбардите на Едчо не са първа хубост, де)

четвъртък, 14 октомври 2010 г.

Още нещо...

Забравих да кажа... вчера гледах "Затъмнение". ПАК. И мисля да прочета неземно любимата си сага за Еди. ОТНОВО. За...седми-осми път. Нищо работа!...
Тва показвала ли съм ви го?: (виси ми над леглото-ръчна изработка, затва е толкова грозно, не друго...
И стига съм се моткала, че имам да уча за поредното контролно по математика над неща, които са пълна простотия, и които НИКОГА, ама никога няма да ми потрябват!
BTW , липсват ми единствено мрачните следобеди в училище (5-6 клас) с последни часове изобразително... имаше нещо особено в атмосферата тогава... специален уют. А, и също "писмени-те упражнения" в четвъртъците. Такива готини текстове ни четяха... сега ни пълнят главите с глупости! Откъде-накъде Дон Кихот е оптимист??? Коя даскалка със всичкия си ще е толкова далеч от истината?? Не, аз просто се паля. Нищо лично, кексче (класната)....

Новина на деня: Кики ПАК се сърди.
Бях си обещала да не го пиша, когато се случи, от риск да го види, но предпочитам да съм откровена. Пък и-крайно време беше...все пак са минали 3-4 седмици!

Криси!

Вчера, късно вечерта, по не знам си какъв повод, реших да си проверя блога на айпода и...-О,чудо! Имах коментар! Оказва се, че блога не си го чета само аз :D , което за мен значи ужасно много! Все пак е моята рожба! Та, Криси се казва въпросният ми коментатор, който успя да ме докара до безсъние тази нощ! Мислех си какво да напиша, как да изразя благодарността си, без да съм откачено напориста и...ами, странна! (ако се досещате, нищо не измислих..) Реших да пиша на момента!... Кооолко общи неща имаме с Криси... не знам да се радвам ли, или да се взема в ръце, защото, освен всичко, нейният блог rules! Абе, хора, стига сте чели мойте драсканици и се отправете към блога на Чоки (Криси)... И btw ми фриенд чика, Фифи си кръщаваше котенцата Чоки. Имаше Чоки, Чоки две, Чоки три...Бог да ги прости... Ще се отплесна малко като кажа, че веднъж Фифи реши да си окъпе поредния Чоки във варела с вода на село...
Та, така за Криси (името й, между другото , ми е едно от любимствените- get it?>между любим и единствен-->тва е измислено от мини Ради, когато е била на четири годинки, така че не откривам топлата вода...)
И още нещо за финални думи: СТАВРЕВ Е ВЪРХА! Да живеят Ставреви-те са моите идоли! В древна България пра-българите са се кланяли на (уф, кво беше... Тангра?), съвременният Дон Кихот (или иначе казано crazy person) - Радина Манчева, се кланя на Тони Ставрев!

четвъртък, 7 октомври 2010 г.

Злополучия...абе, простотии в училище...защо ли ми пука??

EEeeeee, закво, За БОга, закво учих толкова вчера??? И се чувствах толкова добре!... Аман от учители значи... Това "кексче" (класната) е много интересен човек... Ма, не, то аз си бях виновна, де. Бях разбрала да пиша есе на избираема от три теми, тема, аз реших да бъде "Дай ми живот-дай ми свобода" по "Декамерон" и бях записала 2 листа да е гореспоменатото есе...а то било ДО два листа и в час вика да не сме писали фермани. Какви фермани, братче, аз цял ТРАКТАТ написах заради простотията си. И накрая ме досрамя да си го прочета. А тя взе че писа 6-ци на тея, дето си ги прочетоха. Абе, патка съм си, два часа ми отне вчера да я мъдря тая глупост... И после друго гаднярско нещо-имала съм петица по английски. Сега, обикновено това няма да ми подейства по никакъв, АМА по НИКАКЪВ начин, ала даскалката е нова и още от сега ме мрази. Само да видите как ме гледа в час. Ако можеше с поглед да стягаш някой в мислено менгеме, да съм станала на разпльокана солета!... И истината е, че почвам да се съмнявам в собствените си умения на английски език. А като се сетя как се окъках на входното по испански, не ми се живее...
Новина на деня: Боби е ЛАЙНО, а аз съм още по-голямо!!!

вторник, 5 октомври 2010 г.

Нов старт на блога с простотия, без която просто не мога да мина!!!

Днес надминах себе си в простотията си!!! Вижте, бях си купила близалка (ягода беше) и измислих имена на няколко начина на близане. Етоо я и класацията:
1.ЦЕНТРОФУГАТА-въртиш си близалката отпред на устните (звучи смешно).
2.СТЕННИЯТ ЧАСОВНИК-както си я смучеш, с езика я таралянкаш наляво и надясно (като махалото на стенен часовник).
3.КРАТКА АФЕРА-близваш си леко и се отдалечаваш. После близваш пак :D
4.СПЪТНИКЪТ (лично ми е любимо)-близалката се върти около езика (над и под) като луната около слънцето, затова и аналогията със спътник.
5.ЗЪБОБОЛ-това е мързеливо близане. Близалката просто си стои в едната буза...и след малко време те заболява венецът.
6.ЕРЕКЦИЯ-малко нецензурирано, но...както казах вече-простотия... При тази поза дръжката на близалката е щръкнала нагоре в доста пикантно положение...
Сега, обикновено нормалните хора предупреждават за опасността на съдържанието на даден текс преди текста, за да може хората за знаят предварително... Аз, обаче, не съм нормална и злорадо ще ви кажа, че прочетеното по-горе ви е накарало значително да затъпеете!! И последиците се трайни. Вие ще се чувствате длъжен/на да предадете на приятелите си за позите за близане на близалка и така аз ще стана известна. Това целя! Е, честито!
(Сега сериозно...имам няколко неща за споделяне, но сиг не ви се чете повече, тъй че няма да ви тормозя,а ще лепна една снимка на детинщината си):









А сега на мен като детенце ( тогава съм била много по-човечна):

понеделник, 4 октомври 2010 г.

Без да се заблуждаваме вече...

О,хайде стига!!! Не мога без блога си!!! Да реша да го преместя беше все едно...да имам страхотно, любимо яке, да го сменя за по-нов модел без джобове-все ще се улавям да си вдигам ръцете неохотно, за да ги пъхна...по навик. Ала те всеки път ще си увисват празни...
Та, официално го обявявам:
БЛОГЪТ Е ВЪЗСТАНОВЕН!!!
И като белег на възраждане ще сменя малко обстановката.