Fuk.

Помните ли как веднъж ви бях разказала за любовта на младостта си?-Минчо? Този, който бях прекалено тъпа, за да отрежа на лагера? Този, който също ме харесваше, но тръгна със тъпата ми съквартирантка, която го заряза, просто защото е тъпа? Е, намерих го във facebook-a!! Кълна се, не знам защо изобщо го търсих, но щом ги видях, усетих нещо супер странно. Онова чувство...гъделичкащото! Не съм ли проста?! Не съм го виждала от 4 години, нито съм го чувала, но пък иначе още си го представям като идеала за момче! Питайте приятелките ми от Рз- Минчо това, Минчо онова!... (Ебати, знам, че името му е малко странно, ала...охх,страхотенн е! )
И макар да звуча като отчаяна романтичка (каквато бях тогава и сега си мислех, че вече не съм), това наистина ме вълнува, и си помислих... с кого другиго да споделя моите глупави страсти, ако не с вас?? Какво глупаво нещо е, наистина, момичето тийнейджър! Всеки ден поредната глупост! Аз тогава наистина го изживявах като "невъзможна любов". Би трябвало да съм го надживяла...
Като казах на Мишето, та ми отвърна: " Ама много си глупава! Как си го оставила да се измъкне?!... Имаш обаче моята благословия...женете се! И btw- ебати якия братовчед имаш! Кога мислеше да ми го покажеш?! Защо ЧАК сега разбирам за него?!"
Такъв си е той, моят Бухчо....

Цитат на деня: Castle: How do you find out you're inlove?
                         Beckett: All the love songs make sense...