събота, 29 октомври 2011 г.

Fitness. Cooking. Fright Night.

Хелоооу (ИН-да, наближава, ЙЕЙЙ!!) Днес си струва да ви споделя за деня си!! Най-сетне и аз да имам какво интересно да кажа..напоследък НЦЪ*! (*не е абривиатура, а просто излаз на великата ми селящина)

С мама се записахме на дамски фитнес-"Fit Curves", преведено на български "курви във форма" xD, не бе, бъзикам се, "секси извивки" значи (което не звучи много по-добре..). Програмата им е много интересна-в чисто женския фитнес клуб (навсякъде има лилави пеперудки, топличко е в съблекалнята като за изнежени хора и мирише на..хубаво!) са наредени фитнес уреди в кръгче. На фон звучи приятна музика, която ти казва кога да смениш уреда. В рамките на 30 минути работиш за всички части на тялото и след това разтегляш, за да нямаш мускулна. На стените висят табла, на които всяка дама е записала с какво центърът й е помогнал, какво е постигнала и т.н. Освен това в момента има игра под формата на табло, на което всеки записва зодията си и накрая се разбира коя зодия е най-мързелива и коя най-много ходи на фитнес. Цените са им страхотни, посещенията са от 1 до безброй в рамките на един месец, като можеш да стопираш картата ако примерно ще пътуваш.

След учудващо уморителната тренировка с мама хапнахме в една гостилница, в която имаше огромно разнообразие от торти и десерти...как не се изкуших да жмукна една морковена торта сама си се чудя...да се възнаградя за изгорените калории :D А мама е в потрес, че според теста, който ни направиха, е 40% лой :D и каза, че повече няма да хапне сладко...до вечерта, когато направихме цели 5 тави с курабии - пробна доза за когато ще правя за благотворителна кауза в училище. BTW рецептата съм я сложила в рубриката "Да готвим с Цура"-Extracurricularm3

Понеделник вечер ще правим "Fright Night" в къщата на Калчо, на чийто таван ще практикуваме спел-чета и ще гледаме страшни филми цяла вечер. От костюмите се отказахме, но пуканки, обитаван от духове таван и хорори съвсем не звучи зле, а?

четвъртък, 13 октомври 2011 г.

Wierd Dessert (звучи като име на банда, а?) ;P

Днес цяяяял ден си стоях у дома!! Толкова съм щастлива, че успях да измуфтя тате да не ходя за първите часове (тъй като часът  ми при лекаря беше от 10). Работата е там, че Дани е развил стафилококова инфекция в носа си и ще е добре да се прегледам и аз, понеже от няколко седмици имам проблеми със задръстени ноздри и може да съм го прихванала (все пак се предава чрез допир, а аз го гмеча непрестанно).

Процедурата по вземането на проба от носа е следната: с една дъълга, дъълга клечка за уши ти ровят навътре в дебрите на носните ми пещери, а резултатът е гъдел, гъдел, гъдел!! Та, стигнах до изводът, че всеки човек има  гъдел (да, на неподозирано място, но все пак си е по тялото, така да се каже)! Това поставя народното наричане, че който няма гъдел, ще се омъжи/ожени за мързелив/а мъж/жена, в коша!

Също така, днес не останах непродуктивна, а направих един меко казано интересен десерт (печени овесени ядки с орехи, мед, канела и джинджифил и...лимоново желе!) , който нарекох десерт "Баба Яга" (защото като в Хензел и Гретел, сладкишът е предназначен за умишлено угояване).

Утре ме очаква сладкарница, в Събота олимпиада и зъболекар, а в Неделя-вероятно ще навестя малкото диване-сестра ми.

Ето няколко снимки на странни десерти, да не кажете, че съм единствената, която прави щуротии от иначе перфектни за ядене поотделно неща:


BTW Училището ни се е наводнило.
BTW 2 Дани, мама и тате много харесаха десерта ми и казаха, че трябва да го патентовам!

понеделник, 10 октомври 2011 г.

Girl just wanna have fun!

girls just wanna have fun
Изядох едно парче от личноприготвената си печена тиква с орехи и канела (дояде ли ви се?) и най-сетне взех решението да седна на д-то си  и да напиша пост! Защото finally имам какво да кажа!!
След УЖАСНО ОТВРАТИТЕЛНАТА ХИПЕР ЛАМЪРСКА седмица, най-сетне проблесна светлинка и в моя тунел (или"туней" - както го наричах като малка), наречен живот - събота и неделя пропуснах екскурзията до Седемте Рилски езера, която организираше училището, за да направя едно собствено пътешествие до Разград-градът, в който "израснах" така да се каже. Там, където прекарах тийнейджърството си и имах най-прекраснодетските спомени с най-чудесните приятелки в световен мащаб! Целта на пътуването, обаче беше да отида на очен преглед във Варна (като миналата година и като преди един месец), за да ми кажат как се развиват оченките ми миличките те! Слава Богу, всичко е наред, няма нищо по-необичайно от доброто старо късогледство.

Сещам се, че на път към Разград се чувствах като Саманта от "Сексът и града", която се връща от там Бевърли Хилс (или където беше) в Ню Йорк след месеци отсъствие (в моя случай-три години!). Чудех се дали момичетата са се променили, дали ще е както преди (разбира се, нищо никога нe може да е както преди), но може да прозвучи тривиално и както щете го разбирайте, просто си знаех, че няма за какво да се тревожа.

Юлка, Верито, Йони, аз и Кристин
<3
В момента, в който видях Йонелка, се успокоих ей-така изведнъж. И беше все едно сме се видели едва вчера (може би защото всеки ден се чуваме по телефона, де), но същото спокойствие изпитах когато се събрахме с Юлка, Верито, Кристин, Сузка и Валя.
Дълго се размотавахме из пустинните улица на есенния град и беше сякаш никога не съм го напускала. Сякаш не съм била на пансион в Правец, не съм прекарвала Коледата в Париж, не съм стъпвала в Родопите, а съм си седяла в града цял живот! И всяка уличка пейка и плочица ми бяха познати и любими-бях като кълбо от любов към приятелите си и града СИ!

Естествено, отношенията между компанията не бяха същите, каквито ги бях "оставила" преди три години, но всички видимо се стараеха някак да слепят пукнатините и да ми дадат едно истинско пътуване във времето-и успяха! Без да изпадам в повече сантименталности, пижаменото парти се състоя в Юлка и down-er беше само лошото време. Пяхме, танцувахме, вдигахме врява, чисто по момичешки. Заспахме на филма, изядохме гигантско количество сладко (ореховки, бисквити, сладък салам), зарибих ги по "храната за зайци" (както я нарекоха)-"вкусни фибри" (канелени червейоподобни сладички пръчки), изядохме пуканките преди да сме гледали филма. Душкахме флакони и флакончета козметика по рафтовете, ровихме в книги и тетрадки къде що намерим и като цяло бездействахме блажено.

Но някой си там "мъдър човек" е казал: "Всяко хубаво нещо има своя край" и ми се ще да го цапна през устата, защото само предизвиква...всъщност предизвиква реалността. Can you blame him??
Връщайки се от Разград, се сбогувах мислено не само с приятелките си и с града, но и с купища спомени, които избледняваха все повече и повече с наближаването на тееемна влажна София. Спах през 3/4 от петчасовия път (тъй като предната вечер бях заспала на кръглия платнян стол на Юлка-ако се чудите какво е да се спи превит на кестен-мисля, че от отговор няма смисъл!! не правете това у дома си, или където и да е било другаде!!) и през останалото време взех та научих всички КПП-та в България, на което днес изкарах 6-чка!!

Другото интересно нещо, което исках да ви споделя е, че блогчето ми (същото, което четете в момента) е виновно за запознанството ми с друга блогърка, с която взаимно си следим постовете. Казва се Мери и ме чете още от когато се опитвах да пиша романа "Свещи"! Срещнахме се съвсем неволно на улицата пред нас и след възторжено пищене и малко дъра-бъра по чисто момичешки, се оказа, че тя учи в художествената гимназия, която се намира точно до отвратителния булчински магазин, който порицавам за грозните рокли, всеки път щом мина оттам. А той пък е точно срещу нас! Мисля си-ако бях отишла за бисквитка вместо да се въздържа, щях да я изпусна. Ако не бях отишла до Starbucks, щях да съм си вкъщи когато тя тъкмо си е тръгвала-но не! Не вярвам много в съдбата, но щом и блоговете и животът ни срещат, трябва да има някакъв замисъл, не мислите ли?..За да се "запознаете" с Мери-ето нейната страничка: Блогът на Мери
От мен приятна вечер, успешна седмица и ето какво донесе мама от работа!:




ние с Йони в поза "the creep"
Кристин и Верито
"избухват"

вторник, 4 октомври 2011 г.

Dany Day

Поради присъствие на командировка от страна на тате и отсъствие на родителско тяло от страна на мама, "кака Ради" днес трябваше да вземе братчето си от градина. Естествено, по пътя се запиля  в тотално различна посока, и трябваше покрусена да признае fail-а си (при положение, че хиляда пъти беше казала: "Знам къде е, ще се оправя!" пред злорадия си баща, който само това и чакаше да изтъкне колко е заспала и заблеяна кака Ради. Но "заблеяна" едва ли е най-лошото нещо, което ме нарекоха днес! (Ще стигна и до там)

Та, поразходих се до детска градина "Лозичка", където 4-годишното ми ново братче ме посрещна с крясъци и мечешка прегръдка (идваща съвсем не от мечка, по-скоро от скакалче). След като го "взех" като добра самарянка реших да му купя нещо сладичко-сега му е времето да ги яде тези забранени за мен вече вкуснотии, така че се отбихме до малка сладкарничка на ъгъла и той заръпа щастливо физиономията на какаовото човече. 40-минутният преход до вкъщи (който се взима за 5 минути мое темпо-смятайте 2 минути ваше!) се удължи в още 2 часа игра в пясъчника, с камионетката и на люлката докато старите ми кокали едвам се държаха по местата си и сълзи не потекоха парасимпатично.  (meaning неволно) На пазара, обаче продавачката (едра лелка, на която отровено ще и тича името Спаска) ме поздрави, че имам такъв хубав СИН!

Прекрасно, не знаех, че приличам на човек в детеродна възраст!! След като подчертах, че съм само кака, леля Спаска констатира, че много си приличаме... (а аз констатирах, че не май, а наложително й трябват очила!).Как да е, прибрахме се благополучно.

После го къпах, готвих и..мама си дойде! Та, сега на приспиване experience-нах 5-кратно "отрязване"-аз си го "гмеча" (meaning целувам, хапя, гъдилкам), а той ми вика: "Айди лека нощ"! Демек, чао делегация! Къш, чиба и бегай 5 в едно! Прелестно, няма що!

Храниш ги, обличаш ги и ги къпеш тия мъже, а накрая ти бият шута! И кво...в момента съм 17-годишна кака, която минава и за "мама" , ама кел файда като и от собствения си брат-син съм низвергната!

Nice, huh?