Girl just wanna have fun!

girls just wanna have fun

Изядох едно парче от личноприготвената си печена тиква с орехи и канела (дояде ли ви се?) и най-сетне взех решението да седна на д-то си  и да напиша пост! Защото finally имам какво да кажа!!
След УЖАСНО ОТВРАТИТЕЛНАТА ХИПЕР ЛАМЪРСКА седмица, най-сетне проблесна светлинка и в моя тунел (или"туней" - както го наричах като малка), наречен живот - събота и неделя пропуснах екскурзията до Седемте Рилски езера, която организираше училището, за да направя едно собствено пътешествие до Разград-градът, в който "израснах" така да се каже. Там, където прекарах тийнейджърството си и имах най-прекраснодетските спомени с най-чудесните приятелки в световен мащаб! Целта на пътуването, обаче беше да отида на очен преглед във Варна (като миналата година и като преди един месец), за да ми кажат как се развиват оченките ми миличките те! Слава Богу, всичко е наред, няма нищо по-необичайно от доброто старо късогледство.

Сещам се, че на път към Разград се чувствах като Саманта от "Сексът и града", която се връща от там Бевърли Хилс (или където беше) в Ню Йорк след месеци отсъствие (в моя случай-три години!). Чудех се дали момичетата са се променили, дали ще е както преди (разбира се, нищо никога нe може да е както преди), но може да прозвучи тривиално и както щете го разбирайте, просто си знаех, че няма за какво да се тревожа.

Юлка, Верито, Йони, аз и Кристин
<3

В момента, в който видях Йонелка, се успокоих ей-така изведнъж. И беше все едно сме се видели едва вчера (може би защото всеки ден се чуваме по телефона, де), но същото спокойствие изпитах когато се събрахме с Юлка, Верито, Кристин, Сузка и Валя.
Дълго се размотавахме из пустинните улица на есенния град и беше сякаш никога не съм го напускала. Сякаш не съм била на пансион в Правец, не съм прекарвала Коледата в Париж, не съм стъпвала в Родопите, а съм си седяла в града цял живот! И всяка уличка пейка и плочица ми бяха познати и любими-бях като кълбо от любов към приятелите си и града СИ!

Естествено, отношенията между компанията не бяха същите, каквито ги бях "оставила" преди три години, но всички видимо се стараеха някак да слепят пукнатините и да ми дадат едно истинско пътуване във времето-и успяха! Без да изпадам в повече сантименталности, пижаменото парти се състоя в Юлка и down-er беше само лошото време. Пяхме, танцувахме, вдигахме врява, чисто по момичешки. Заспахме на филма, изядохме гигантско количество сладко (ореховки, бисквити, сладък салам), зарибих ги по "храната за зайци" (както я нарекоха)-"вкусни фибри" (канелени червейоподобни сладички пръчки), изядохме пуканките преди да сме гледали филма. Душкахме флакони и флакончета козметика по рафтовете, ровихме в книги и тетрадки къде що намерим и като цяло бездействахме блажено.

Но някой си там "мъдър човек" е казал: "Всяко хубаво нещо има своя край" и ми се ще да го цапна през устата, защото само предизвиква...всъщност предизвиква реалността. Can you blame him??
Връщайки се от Разград, се сбогувах мислено не само с приятелките си и с града, но и с купища спомени, които избледняваха все повече и повече с наближаването на тееемна влажна София. Спах през 3/4 от петчасовия път (тъй като предната вечер бях заспала на кръглия платнян стол на Юлка-ако се чудите какво е да се спи превит на кестен-мисля, че от отговор няма смисъл!! не правете това у дома си, или където и да е било другаде!!) и през останалото време взех та научих всички КПП-та в България, на което днес изкарах 6-чка!!

Другото интересно нещо, което исках да ви споделя е, че блогчето ми (същото, което четете в момента) е виновно за запознанството ми с друга блогърка, с която взаимно си следим постовете. Казва се Мери и ме чете още от когато се опитвах да пиша романа "Свещи"! Срещнахме се съвсем неволно на улицата пред нас и след възторжено пищене и малко дъра-бъра по чисто момичешки, се оказа, че тя учи в художествената гимназия, която се намира точно до отвратителния булчински магазин, който порицавам за грозните рокли, всеки път щом мина оттам. А той пък е точно срещу нас! Мисля си-ако бях отишла за бисквитка вместо да се въздържа, щях да я изпусна. Ако не бях отишла до Starbucks, щях да съм си вкъщи когато тя тъкмо си е тръгвала-но не! Не вярвам много в съдбата, но щом и блоговете и животът ни срещат, трябва да има някакъв замисъл, не мислите ли?..За да се "запознаете" с Мери-ето нейната страничка: Блогът на Мери
От мен приятна вечер, успешна седмица и ето какво донесе мама от работа!:

ние с Йони в поза "the creep"

Кристин и Верито
"избухват"