Та, поразходих се до детска градина "Лозичка", където 4-годишното ми ново братче ме посрещна с крясъци и мечешка прегръдка (идваща съвсем не от мечка, по-скоро от скакалче). След като го "взех" като добра самарянка реших да му купя нещо сладичко-сега му е времето да ги яде тези забранени за мен вече вкуснотии, така че се отбихме до малка сладкарничка на ъгъла и той заръпа щастливо физиономията на какаовото човече. 40-минутният преход до вкъщи (който се взима за 5 минути мое темпо-смятайте 2 минути ваше!) се удължи в още 2 часа игра в пясъчника, с камионетката и на люлката докато старите ми кокали едвам се държаха по местата си и сълзи не потекоха парасимпатично. (meaning неволно) На пазара, обаче продавачката (едра лелка, на която отровено ще и тича името Спаска) ме поздрави, че имам такъв хубав СИН!
Прекрасно, не знаех, че приличам на човек в детеродна възраст!! След като подчертах, че съм само кака, леля Спаска констатира, че много си приличаме... (а аз констатирах, че не май, а наложително й трябват очила!).Как да е, прибрахме се благополучно.
После го къпах, готвих и..мама си дойде! Та, сега на приспиване experience-нах 5-кратно "отрязване"-аз си го "гмеча" (meaning целувам, хапя, гъдилкам), а той ми вика: "Айди лека нощ"! Демек, чао делегация! Къш, чиба и бегай 5 в едно! Прелестно, няма що!
Храниш ги, обличаш ги и ги къпеш тия мъже, а накрая ти бият шута! И кво...в момента съм 17-годишна кака, която минава и за "мама" , ама кел файда като и от собствения си брат-син съм низвергната!
Nice, huh?
Няма коментари:
Публикуване на коментар