Roadtrip до мозъчните дебри на една абитуриентка vol.2 МАТУРИ

Матурите са нагледен пример за тезата за избирателната памет. Ако реша, мога да си спомня всеки детайл: колегите-зрелостници, с които трескаво чакахме пред забутаните софийски училища; замазката на училищните стени и залепените по вратите детски рисунки; характерната арома на столова...обаче аз решавам просто да забравя. И да се концентрирам върху бала си, върху хубавите моменти - така поне действа мозъкът ми. Но, Вие трябва да знаете какво е усещането да държиш матура, каква е процедурата, на какви образи-квестори можеш да попаднеш...Затова поемаме заедно на yet anoter roadtrip:

Цяла нощ се мяткаш като обезумяла и ти се присънва, че закъсняваш яко за матурата си, че си забравяш черната химикалка и че не намираш училището. После алармата ти (Бог да я благослови!) най-накрая пропява с ангелски глас...Ставаш преди всички и създаваш безпорядък както в стаята си, така и в кухнята, опитвайки се да си забъркаш закуска (ама ръцете ти не те слушат, пък и коремът ти се е свил на таралеж).

В училището си по-рано от повечето, слънцето едва е напекло и дали от сутрешния хлад, или от притеснение, те побиват тръпки. Чакаш си...Квесторите в стаята са някви тотални ботове - и на двете матури ръсят едни и същи шеги (все едно са присъствали на обучение):

-Ученици, в регламента пише след полагане на матурата, да напуснете сградата незабавно. Ама сега, да не ми се метнете през прозореца (хаха), че никак не/е/забавно. (get it? - fun.)

Еми, въпросите са shit. Особено по английски - listening-a е яко заглушен и почва да не те свърта на едно място. Вдигаш колебливо ръка и молиш да увеличат звука...те застават до теб и ти викат:

-Какво? Искаш да увеличим слуха???
Не бе, captain genious - звука да увеличите, звука! 

Разбрахме се - донякъде...сега си слушаш записа на max и всички те мислят за глух пенсионер.

Стигаме до темата: "Какво предпочитате да сте - дъб или бор? Защо?"

А, де? Всеки ден се будя с този екзистенциален въпрос и пак не мога да си отговоря. 

из facebook коментари относно
темата за есе по английски

Dear diary, 

I have always dreamed of being an oak tree. The oak tree is very beautiful and has dark and crooked branches. Oak sounds like 'talk' and I talk a lot, so that describes my personality. In fact, I have always thought of myself as an oak tree - fucking fabulous and shit. They make desks out of oak wood, and I love writing, so that's pretty awesome. Fuck, I looove oak, man!

OAKS RULE!

To be (or not to be) continued...

Roadtrip до мозъчните дебри на една абитуриентка vol.1

Нищо вече не е същото...Времето не само че не се провлачи в последната година, ами се изстреля с турбо газ на ента скорост и остави мръсна диря след себе си. Дванайсти клас мина, училището свърши - 1,2,3,4,5,6,7,8,9,11,12...една цяла част от живота ми приключи, независимо дали съм го осмислила, или все още не. 

викаме си.

А аз не писах през цялата тази година. И вие не какво се случваше с мен, дори ме позабравихте (признайте си)...аз забравих вас, забравих и себе си.

Не писах не защото бях изпаднала в творчески циклеж,  не и защото ме мързеше (believe it or not), а защото...не успях да намеря себе си - новото мен. Не се разбрах... не се гордея с това, което станах - възрастната Ради. 

Но пък успях да се ъпдейтна - за добро или за лошо, приех се каквато съм - малко по-уверена, по-мъдра, леко непукист, но пък и по-шашната от света извън даскало.

Както и да е...искате ли да знаете какво е да си абитуриент? Добре дошли на "Абитуриент-Експрес" ,, аз ще съм вашият гид в мозъка на един бъдещ студент и бивш ученик - moi.

Тук (вътре) е тъмно и кишаво - като в недоизсъхнала глина. Вляво ще видите участъка, който съдържа фундаментална информация за бала: рокли, обувки, изпращане, кавалери, кавалеристи, коли, коне и каруци...Един друг, значително по-малък участък, свети в червено: матури. 

"Изпращането" далеч не е това, което очаквате. Всички тези хора, стадо, сбрало се да гледа сеир, оформят кръгче в двора на училището. Вие минавате, хванати под ръка с някой съученик на случаен принцип (щото вече всички изведнъж си станахте ужасно близки) и гледате надолу-към безмерно високите токчета, на които сте се покатерили, за да се "упражнявате" за бала (the real deal). Чудите се защо всички са така ухилени като варени агнешки глави, а на вас ви е някак притъпено мъчно, че си отивате, пък животът си продължава...

казах ви аз за обувките
(първата вдясно)

Падат големи речи, множество сърдечни пожелания от ученическия и учителския колектив, раздават се награди, грамоти, стипендии. Вас ви награждават за принос в Хуманитаристиката о.О Отивате да си вземете наградата, краката ви треперят (де от вълнение, де от нестабилните обувки), хилите се там и се питате наум "WTF?!"

После снимки, снимки...с тоя, с оня, с тая и оная. Час по-късно прословутите снимки са качени, леко барнати, поизсветлени и тагнати..

нямам коментар за физиономията
си...предполагам, че имам и по-хубави
снимки, на повечето, от които
съм адекватна.

Вечерта...ах, вечерта е безкрайна чалга идилия. И да не харесваш Кондьо, пак въртиш д-то на ориенталски ритми и дишаш алкохолни и цигарени изпарения. Ама е яко - някак странно изживяване за скромната ти а-социална личност. Хора сякви - в тая тъма и гъчканица не си различаваш ръката от крака, якето от чантата, сигурно и далака няма да си познаеш, ако те удари право в лицето.

Спирт да се лее! Да, ама една чаша блажена течност ти струва скромната сума от 13лв. и ти излиза през носа. Ушите ти бучат в такт с Андреа и освен това гласът ти е пресипнал и ти не знаеш от какво (само се надяваш да е от броене до 12, не от колоритните припеви).

Само да те види сега класната... пееш "Аз съм 6" на 100кила и отгоре на всичкото се кефиш. Грамота за хуманитаристика my ass! 

А дори не е балът ти. 

Очаквайте още...