Нищо вече не е същото...Времето не само че не се провлачи в последната година, ами се изстреля с турбо газ на ента скорост и остави мръсна диря след себе си. Дванайсти клас мина, училището свърши - 1,2,3,4,5,6,7,8,9,11,12...една цяла част от живота ми приключи, независимо дали съм го осмислила, или все още не.
 |
| викаме си. |
А аз не писах през цялата тази година. И вие не какво се случваше с мен, дори ме позабравихте (признайте си)...аз забравих вас, забравих и себе си.
Не писах не защото бях изпаднала в творчески циклеж, не и защото ме мързеше (believe it or not), а защото...не успях да намеря себе си - новото мен. Не се разбрах... не се гордея с това, което станах - възрастната Ради.
Но пък успях да се ъпдейтна - за добро или за лошо, приех се каквато съм - малко по-уверена, по-мъдра, леко непукист, но пък и по-шашната от света извън даскало.
Както и да е...искате ли да знаете какво е да си абитуриент? Добре дошли на "Абитуриент-Експрес" ,, аз ще съм вашият гид в мозъка на един бъдещ студент и бивш ученик - moi.
Тук (вътре) е тъмно и кишаво - като в недоизсъхнала глина. Вляво ще видите участъка, който съдържа фундаментална информация за бала: рокли, обувки, изпращане, кавалери, кавалеристи, коли, коне и каруци...Един друг, значително по-малък участък, свети в червено: матури.
"Изпращането" далеч не е това, което очаквате. Всички тези хора, стадо, сбрало се да гледа сеир, оформят кръгче в двора на училището. Вие минавате, хванати под ръка с някой съученик на случаен принцип (щото вече всички изведнъж си станахте ужасно близки) и гледате надолу-към безмерно високите токчета, на които сте се покатерили, за да се "упражнявате" за бала (the real deal). Чудите се защо всички са така ухилени като варени агнешки глави, а на вас ви е някак притъпено мъчно, че си отивате, пък животът си продължава...
 |
| казах ви аз за обувките (първата вдясно) |
Падат големи речи, множество сърдечни пожелания от ученическия и учителския колектив, раздават се награди, грамоти, стипендии. Вас ви награждават за принос в Хуманитаристиката о.О Отивате да си вземете наградата, краката ви треперят (де от вълнение, де от нестабилните обувки), хилите се там и се питате наум "WTF?!"
После снимки, снимки...с тоя, с оня, с тая и оная. Час по-късно прословутите снимки са качени, леко барнати, поизсветлени и тагнати..
 |
| нямам коментар за физиономията си...предполагам, че имам и по-хубави снимки, на повечето, от които съм адекватна. |
Вечерта...ах, вечерта е безкрайна чалга идилия. И да не харесваш Кондьо, пак въртиш д-то на ориенталски ритми и дишаш алкохолни и цигарени изпарения. Ама е яко - някак странно изживяване за скромната ти а-социална личност. Хора сякви - в тая тъма и гъчканица не си различаваш ръката от крака, якето от чантата, сигурно и далака няма да си познаеш, ако те удари право в лицето.
Спирт да се лее! Да, ама една чаша блажена течност ти струва скромната сума от 13лв. и ти излиза през носа. Ушите ти бучат в такт с Андреа и освен това гласът ти е пресипнал и ти не знаеш от какво (само се надяваш да е от броене до 12, не от колоритните припеви).
Само да те види сега класната... пееш "Аз съм 6" на 100кила и отгоре на всичкото се кефиш. Грамота за хуманитаристика my ass!
А дори не е балът ти.
Очаквайте още...
shh, не сме те забравили. имаш ли си идея колко ми липсваха блог постовете ти?
ОтговорИзтриванеи още ми е странно, повечето ми приятели/познати/чат-дружки/любими блогъри, които познавам/стоуквам от години, тая година я стават на 18, я завършват, я започват работа и аз съм супер ошашавена, защото кога бяхме емоционални тийнейджъри с мастър умения за пишене по клавиатура от толкова практикуване, кога на всички един по един започна да ни идва реда да ставаме самостоятелни... бързо минава времето, а?
иначе някак мога да разбера това, че си спряла да пишеш, защото си се променила. при мен стана същото (не че пораснах или нещо, сигурно съм минала на друг депреснат тийн стадий ;d) и някак с това почти спрях да блогвам. и нов блог си направих, ама някак не ми се получава на мен вече. така де, надявам се да пишеш поне от време на време, защото имаш една такава прекрасна и заразяваща атмосфера и няма да е зле да ни заливаш с нея по-честичко. ;D
стискам ти палци за матурите (:
криси, чета коментара ти точно в сутринта на моя бал и мега ме надъхва!
ОтговорИзтриваневъртях се цяла нощ и се опитвах да осмисля факта, че е време да се превърна в голям, самостоятелен човек...и не мога, и не мога. вероятно няма и да успея (скоро), така че не се притеснявай - никъде няма да ходя, че даже и ще пиша по-често (само дето тонът на блога ще е по-друг).
и ти не забравяй да пишеш.
иначе всичко до сега е било напразно...ако не друго, години по-късно ще можеш да си четеш тийнейджърските простотии и ще ти стане едно мило...
keep blogging, krisi! постовете ни правят това, което сме и едновременно запечатват това, което сме.