четвъртък, 15 декември 2011 г.

O, хепи дей! :)

and I was like:"YEAH!!"
and they were like:"YEAH!!"
Еми, друго си е да ви кажа индивидуалният живот (демек без мама, тати, прочее). Лина и Мишето дойдоха и аз не пропуснах възможността да поръчам 3 големи пици+еднолитровка Туборг зимно (става, ако се питате,  не е нищо особено обаче) и да поканя Марто, Боби и Калчо (който пък беше рожденник), за да полеем, че сме се събрали. Куул, ама наш'те изведнъж се прибират и казват:"Ние ще пътуваме за Разград и ще останем до Неделя"!!! И аз не мога да се нарадвам на възникналата ситуация!! Народът около мен скандира и вече крои планове и схеми как да останат да спят при нас вечерта. За щастие всичко се нареди прекрасно, с изключението, че на другия ден (тоест днес) имаме класно по литература...над 20 и кусур произведения...
Бързо се групираме по стаите-едните учат, другите се контят да излизат за награждаване. От учещата група оставам само аз, защото момчетата са пратени за МакДоналдс и..спомняте ли си "мисия Шехерезада"?,та и такова за товато. :D
В крайна сметка по едно време се сбрахме край масата с чанта, пълна с хамбургери и картофки, на по чашка от домашното винце на Михаеления дядо и изкусно направеното наргиле с ябълков тютюн.

Bulletpoints на вечерта:
-когато (както винаги) счупих чаша и всички ходеха като с пръчки в задника, за да не си пробият случайно чорапа..барабар с крака!
-когато видяхме, че Боби вече си е пробил чорапа..и той реши, че ще е забавно да ни гони, тикайки миризливия си крак в ужасените ни лица;
-когато имитирахме учители докато не се накъкахме от смях;
-когато една мандарина цопна в чашата с вино и аз я облизах;
-когато Марто се обади на бившия ми класен (и настоящ на Лина и Мишето) и каза:"Ало, господин Пигулев ли е? От топлофикация се обаждаме..Имате ли топла вода? Да..еми, измийте си краката и си лягайте!!!" xDD
-когато Мишето попита:"Има ли топла вода?" и аз високомерно отговорих:"Много ясно, това е София, не ти е Етрополе!" и...те взеха, че я спряха!! И парното!!

Тази сутрин станахме в 5, за да "четем" по литература. Боби прочете ВСИЧКО, което може да се прочете БЕЗ цикъла "Епопея на забравените", а аз прочетох САМО "Обесването на Васил Левски"..знаете ли какво ни се падна?? На него-именно "Епопея", а на мен-хаха.."Обесването" xD

И така..за толкова пари, толкова! ;** P.S. Калчо, много добре ти отпразнувахме рождения ден!! Сега в Петък пак! :D

понеделник, 12 декември 2011 г.

Джуджи, нет шопинг мания и овчо биле

Моите любими Кхаликиянци (Ива, Васи, Стефи и Калчо)миналата година измислиха коледния обичай да си подаряваме подаръци, ръчно изработени от нас самите. Естествено, аз омазах цялата си стая с лак за дърво, тъй като им бях замислила ключодържатели с техни инициали. Получиха се що-годе...но ето че денят на "размяната" настъпи и моите мили ключодържателчета засрамено увесиха нос пред цветето-диадема от Стефи, ръчната свещ от Калчо, плетеният калъф за телефон на Васи и..МУНЧО-любимата ми парцалена кукла травестит, с която спя всяка вечер (от Ива).

Затова тази година моя милост изрита високомерно джуджетата на Дядо Машко (както му казвах като малка) в..хм..островърхите шапки, и измайстори нови-новенички подаръци за четирите ми мили дружки. Много ми се иска да ви ги покажа, но от съображения за сигурност (може някой от горепосочените да се полакоми и да погледне), ще се въздържа и ще си въздишам от гордост сама.

Следваща точка, която трябва да покрия, е новозавъдената ми мания към интернет пазаруването! То не е grabo, kolektiva, kolektivno, deals...Вече получих розовите белезници с пухчета, които поръчах за подарък за Коледа на Мишето, "овчето биле" (за което ще ви кажа след малко) и чакам дванайсет-левовата си mp3-ка, която ще ми е подарък от наш'те :)
Интересен факт: Първо, всички "диспечери" ОБОЖАВАТ да ми се обаждат по време на часа, за да потвърдя поръчката!! После, белезниците, които бях поръчала от ..:D не се смейте, но..от сексшоп, ми бяха доставени от една 60-годишна жена. Ужас, хвана ме срам...(blush), щото, да, на пратката си пише, че нещото идва от въпросния магазин.Еми, освен да кажа на Мишето със здраве да си ги ползва :D

Та, "овчо биле" е всъщност нещо, известно под името "тривитаминол" и се използва във...ветеринарната медицина за сгъстяване руното на овцете. Вчера съм чела отзиви от всевъзможни сайтове и в крайна сметка си го поръчах...СПОКОЙНО, напълно безвредно е за хора, даже фризьори и дерматолози го използват. Еми, направих си маска и кво да кажа..косата ми е като на млада овчица..На пипане е като да галиш куче. :D ...

Последно за днес, Мишето и Лина ще да идват да ми подосаждат в Сряда. Ще останат да спят у нас, защото са спечелили някакъв си проект и са на награждаване. Ще си "спим" на пода (cool, huh?) , като може и да дам на някоя да спи на леглото, в зависимост от това колко пари ми даде :DD Това е хорица!! До свиденье, ваша: предана овчица :*

понеделник, 5 декември 2011 г.

Премеждия и "мисии"

Днес новината на деня е, че ме блъсна автобус! Но ми се размина..и ми се разминава цял ден. И по типичен ретроспективен модул (имитирайки някои велики писатели в областта на прозата и не само) ще ви разкажа на кратко премеждията си днес, след което ще премина към т.нар. "мисии" , които извърших в Събота. Имам да разказвам и за рождения ден на Мишето, но всичко с времето си!

1.Днес
Интересно нещо е шестото чувство! Още Неделя вечерта си имах предчувствие, че тая седмица няма да е от най-великите. Знаете ми теорията за понеделниците (както ти тръгне Понеделника, така ще ти е цяла седмица), та смятайте какво ще трябва да очаквам занапред, имайки предвид, че ме блъсна градски транспорт. Но първо ми се размина на косъм да ме изпитат по география, при все че не бях учила. И това може да не ви звучи много интересно, но да бъдете изпитвани от говорещо изкопаемо от епохата на палеозоя над целия материал, включително въпроси като: "Къде се намира река Русокастренска?"-та това дори Google Chromе не го признава, или "Кога е основан резерват Силкозия в Странджа планина?"! Ми, не знам, госпожа, чакайте да хвърля на боб и ще ви кажа!
Но както споменах, се разминах само с едното показване на анормалната релефна форма Стражата (за който не знае - представлява плато в синклинала и се намира над Габрово).
След това получих контролното си по биология, където общо взето госпожата е драскала наред, пишейки отгоре съвсем същите неща. Както казва Ейдриън Моул: "Да му се невиди и късмет!"
Мисля си...ако не бях останала за измисления час по математика при заместничката, която прилича на нещо средно между чинчила и скален орел, ако не се бях туткала в очакване да разбера дали ще имаме история за 2-ри път през тази учебна година...може би нямаше да ме сполети съдбата да се срещна "очи в очи" със студената броня на автобусна линия __(неизвестна). Всъщност, може да звучи парадоксално, но сблъсъкът ни беше красив по един странен начин.
Описание на ситуацията:пресичам си аз (на бегом, за да не бавя колите) на пешеходната пътека, светофар няма, колите са спрели на задръстване. Тъкмо съм казала "чао" на Калчо и той е от другата страна на улицата. Изведнъж, ненадейно и изневиделица, съвсем на края на пътеката, някъв автобус се изсилва и ме бишка странично, при което аз падам на 10метра от произшествието. Стъписана, кална и неадекватна, някакси успявам да се изправя, а шофьорът ми крещи нещо от сорта на: "Абе, ей, момиче, накъде си се разбързала?!" Аз не мога да се сетя как да му обясня, че това е пешеходна пътека и в главата ми бръмчи само думата "зебра" Еми, хубаво, ама не искам да ставам за посмешище на целия автобус, затова мятам един бърз поглед към ококорения Калчо от другата страна на улицата и..бегом та в нас. Някак се държа да не се строполя по пътя, но когато разбирам, че джоба на якето ми се е продънил и ключовете ми са паднали някъде си и няма как да се прибера, вече се предавам и започвам да лея сълзи от шок и гняв. Капят сълзи, текат сополи...бе, неприятна гледка общо взето...но се поокопитих и реших да тръгна към работата на мама и от нея да взема ключове за вкъщи. За да стигна до там, обаче...трябваше да взема автобус, който върви по същата линия...faith is a bitch!


Негативи на ситуацията:
-останах без ключове;
-ръката ми е натъртена...егото ми също;
много ли искам?!
-дънките ми вече не стават за нищо.
-Едуард не ме спаси...мамицата му!
Позитиви на ситуацията:
-имам за какво да пиша...finally!
-в знак на съчувствие мама ми купи сливов и боровинков пай и ме заведе на сладкарница;
-винаги съм искаха да участвам в катастрофа (странно, но факт...в списъка "преди да ударя камбаната" ми е!)-->check!
-ако утре решат да ме изпитват по нещо, ще кажа с гордост: "Госпожо, блъсна ме автобус и бях твърде травмирана, за да се занимавам с пошли ученически дейности!"
Final words:
Като цяло, всяко зло за добро...разминах се леко и все пак ми треперят коленете като си спомня!!..Странното беше, че секунда преди да ме изблъска автобусът, съзнанието ми отчете, че ще се случи. Казах си: "Ради, сега ще те блъснат". Weird, huh?


А сега за Събота:
Предистория: мама замина за уикенда на поход с колеги в Пловдив, а тате и малкия (наричам го "бебето", да не се учудите) отидоха на хижа, така че моя милост си направи индивидуална програмка, която се състоеше от няколко "мисии":

Мисия:"Сама вкъщи" (включва)
-спане до късно
-разхождане по бельо без свян от родителско тяло
-изяждане на всичко, що ми хареса, от хладилника
Мисия:"Пълна промяна" (включва)
-фризьорките услуги на Оги от фризьорския до нас
-едночасова тренировка във фитнеса
Мисия:"Пепеляшка" (включва)
-изчистване на цялата ми стая (бърсане на прах, подреждане, прахосмукиране, изхвърляне на "новите форми на живот", или иначе казано-кошчето за отпадъци в моята стая)
-правене на кекс със сметана, канела, шоколад, ванилова есенция и орехи
Мисия:"Шехерезада" (включва)
-пафкане на ягодово-млечно наргиле докато кекса се пече
-гледане на fairytale-тип филмчета.

В крайна сметка, накрая главата ме заболя, изпих един Ацетизал и си легнах :DТука вече почна мисия "Спящата красавица" :D A на сутринта бях по-като "Красавицата-Звяр".
Ами, това е update-a що-годе...ще гледам да пиша в близките дни ако има някакво движение, но засега всичко е "развитие в застой"!