Нова година (да, ще напиша в подробности)

Ние подготвяме план

Става въпрос само и единствено за купона на Нова година. Ще бъда откровена до колкото ми позволява вътрешният ми морал, за да не обидя някого (не че  има кого-поне не пряко)
Ох, к'ви ги дрънкам...(в момента съседите са си пуснали "Милионерче"-та, поздрав!)
Спомням си как с Мишето пристигнахме последни, въпреки че трябваше да сме там по-рано от всички, за да помагаме с масата (като че ли не свършихме достатъчно работа през деня). Спомням си как застанах пред вратата и я спрях с изплашен поглед. И й казах, че ме е страх. А тя ми се изхили и каза: "И мен."- и натисна бравата. (сега ще пробвам малко със сегашно време)
Стаята е изпълнена с бледа бяла светлина и се носи тежкия мирис на "мъжкарски тютюн" (добре де, просто вони на цигари). Очите ме заболяват веднагически и не съм способна да огледам хубаво масата. Виждам само, че има премного храна, която най-вероятно ще остане неизядена и доволно количество алкохол (който няма да остане неизпит).
Усещам как всеки от масата ме обхожда с очи. Мен-новата, "софиянката" и Мишето-"потенциалната забивка".
Всъщност обаче АЗ и ТЯ сме ловците тази вечер. И двете сме се договорили- аз да тръшкам колкото се може повече носители на "влажни погледи", а тя-да се забие с някой от нейните "набелязани" (моите по-скоро носят нарицателното "жертви").
Разделяме масата на две части със споменатите имена. Обсъждаме имената им, видът им, сещам се за разговорът ни по пътя:

АЗ: Мише, според теб колко ще се опитат да ме свалят тази вечер.
ТЯ:Ми, сигурно повече от половината. Ма те са си такива, не им се връзвай. 

А аз си мисля: "Намерили са си майстора".
И вечерта официално започва. Все още усещам как ме обсъждат и те, сравняват стратегии. /тъпаци/ 
Смешно е как сме се разделили на момчета-момичета по дължината на масата. Макар да сме само четири представителки от женски пол. /твърде много тестостерон/
Първи тост, втори тост. Всички ме гледат многозначително в очите. Избягвам някои погледи-като насинения на бившия на Мишето (не Юри, по-бившия кретен-Денис. Мишето се кефи, че някой го е пребил. Заслужава си го.) и на Николай-Пумбата, който ме сваляше по-миналия път, когато гостувах в Етрополе. И двамата обаче усещат неприязънта им към тях, по-късно ме питата дали се сърдя за нещо (явно добре съм го изиграла). Аз им отвръщам студено, че нямам какво да им кажа по въпроса, и се обръщам (може би малко превзето) на другата страна.
Не че ме дранзят (освен Денис, който щом Мишето желае да страда-и аз желая да страда), просто искам да е по-интересно. Пробвам няколко тактики, предполагам, че повечето от момчетата не са чували "не" за отговор. Затова ще бъда няколко човека-флиртаджийка и игнорка. (това всичко се получава от много гледане на филми)

Димитър, Николай и някакъв си там

Музиката е...яко чалга, както споменах в предишен пост, но на мен ми се забавлява, така че не обръщам особено внимание. Мишето се е преместила на другия край на масата, обградена от няколко етрополци и ми се усмихва дяволито. Действа бързо. Затова и аз се задействам. Първи танц на крак, първи кандидат, първа жертва. Винаги съм се чудила какво е да танцуваш по този начин с момче. Нова година-нови предизвикателства. Чисто професионално му позволявам да си плъзне тъпата ръка по-надолу. Хм, странно...но не хубаво, не съм някаква плюшена играчка, която да мачкат... Избягвам. Още не съм решила колко яко да ги отрязвам, но Димитър е настойчив и ме следва. Отивам да танцувам на другия край, ръчкам се между Мишето и не знам си кой, ала "мишена номер 1" се ръчка също. Най-накрая се ядосвам и си представям как отивам до него и му казвам "Разкарай се!" /ново предизвикателство/ Правя го. Придърпвам го към себе си, като че ли ще му кажа нещо от сорта на "Да излезем навън" и му прошепвам в ухото: "Седни си." Кратко, точно, ясно. Не съм сигурна, че е чул, но той се изнизва и си сяда омърлушен. Не съм толкова лесна, не съм някоя простакеса, която ще се забие с непознат само заради спорта. Аз съм под прикритие.
Следват няколко неуспешни опита от страна на двама-трима, прекъсвам контакти още в зародиш. Още толкова ме гледат странно, чакат подходящ момент, Димитър седи и гледа тъпо в една точка, а аз и Мишето сме на първи тур-тоалетна. По-късно ходихме още пет-шест пъти, като последния забравих да си взема колана от земята (не знам защо го оставях на земята всеки път), тоест коланът на леля й. Тя се олива от смях на моите премеждия. Вече е свалила някой, очаква се развитие.
Близо до мен седи някой, който прилича на 35-годишна маса мускули и мутренска осанка, човек. Казва се Стефан. Него отрязах по "бързата процедура".

ТОЙ: "Искаш ли да танцуваме?" (подава ръка)
АЗ: (ти луд ли си?! на колко години си-на сто?!) "На тази, песен?"
ТОЙ: "Да?"
АЗ: "Не."

Идва ред на "Честита Нова година! За много години!" (дзън-дзън) Пиратките вече за използвани, за да ни плашат (мен и Мишето).
Тя и "белязания" излизат да гледат заря. Както ми сподели по-късно : "К'ви заря, две фойерверки най-много да съм гледала..." (бяха навън 15 минути) С това нейната част от уговорката е изпълнена. На мен ми остават още двама.
Още от началото на вечерта Мишето си беше набелязала двама главни заподозряни. Свали се с единя. Другия сваляше нея, но след като не се уреди-се прехвърли на мен. "Ицо и Ичи" им бяха имената. Изобщо не знам кой-кой е. След като всички отидоха на площада да играят хоро, Мишето и едния от двамата "Ицовци" също "гледаха звездите", аз излезнах да погледам небето, да подишам въздух и да...попиша  есемеси. (така, междувпрочем изстинах) По-късно Габи (едното от четирите момичета) и Стоян-гаджето й, ме завариха, опряла гръб у стената на една барака за инструменти, отговаряща на съобщения за Нова година. Помислила си, че плача.

Аз и Мишето сме "голямата работа"!

Казват, че както ти започне новата година, така ще ти върви. Аз я посрещнах по този начин. Мишето каза, че ми е тръгнало "на чалга", да си правя изводите. Аз казвам, че ми тръгна на звезди и красиви пожелания от близки хора. (по-добрата алтернатива)
Използвах случая, че повечето хора ги няма, за да пусна диска с RnB компилации, който приготвих със сляпата надежда, че някой ще го слуша. Другия от "Ицовците" ми изпроси целувка, за да го пусне. Танцувахме само аз и Мишето и беше велико! Все пак нищо нямаше значение, нали това си беше "нашата Нова година", посрещнахме си я заедно!
Пак излезнах на въздух, половината се бяха върнали. "Другия Ицовец" ме последва. Взе ми едната розова гривна-жичка и отказа да ми я върне. Гоних го чак до тоалетната за момчета (тя беше навън, за разлика от тази за момичетата). После той я лапна, а на мен вече не ми се занимаваше. Само дето гривната е от Франция и струва майка си и баща си, а на  него не му трябва-какво ще прави той с розова жичка? Догоних го до мястото му, всички гледаха. Мишето дойде да помага. Тъпакът каза, че трябва да си я измъкна от устата му...с език. Аз се ядосах и си заврях показалеца. Той ме захапа и не пожела да пусне, затова за започнах да му щипя вътрешната страна на ръката. Щипах с най-голямата си сила, но той не помръдваше, само захапваше по-здраво. Добре че бях малко пияна (алкохолът затъпява сетивността). В този момент разбрах, че не съм токова силна, колкото си мисля. Че всеки (при условието да е момче) може да ме хване някъде на улицата и да не мога да се защитя. Те са просто физически по-силни. И никой не ми помогна, а болеше. Когато си отдръпнах ръката, всички момчета нададоха победоносен рев и смях. На мен! Представих си къде-къде по-лоши неща. Тъпата гривна остана в тъпата му челюст.
Следващата част от вечерта бе прекарана в разговор с Тити-друго от момичетата (на двайсет и няколко е) за неща от живота. /смотаняци, държат се гадно когато се чувстват малки и нищожно отхвърлени/ После "другия Ицовец" и Георги (софиянецът, с който предния ден бяхме пили кафе с Мишето) започнаха да ме замерят с кори от портокали и мандарини, а понякога и с целите плодове. Отвърнах на атаката, макар повечето пъти да уцелвах някой неподозиращ цивилен. Мишето беше в "Страната на чудесата" (или по-точно в гърлото на нейния Ицовец). Горката-цяла вечер не я пусна, тя се чудеше как да го разкара, за да си отдъхне.

Аз, Георги и Мишето.

Георги ме покани на танц. Отначало се лигавехме, танцувахме смешно (всъщност той беше единственото момче, с което можех да се държа не като кифла). Не го харесвах, не беше мой тип-висок и кльощав, синеок и светлокос, но се сетих за една история, която мама ми беше разказвала за първото си гадже (май се казваше Светлин). Изглеждал точно по този начин. В главата ми изникна ново предизвикателство, пък и Мишето доста се забавляваше със своя Ицовец. Скоро намеренията на Георги се задълбочиха. Почна да танцува бавно с мен, прегръщайки ме, завирайки лицето си в косата ми, понякога галейки я. /Мразя да ме пипат по косата, тъпак. / Всички си помислиха, че някой най-накрая ме е забил. Той се опита да ме целуне, а се дръпнах...

АЗ: Няма да те целувам.
ТОЙ: Защо?
АЗ: Защото не те познавам.
Принципи, принципи, принципи.


Тръгнахме си четиримата. "Двете двойки" (как ли пък не!) На сбогуване Мишето и Ицо (или Ичи) се целунаха (много бяха яки заедно). Аз казах на Георги "Чао" от пет метра и си продължих.
На другия ден трябваше да пътуваме заедно за София. Той ми беше запазил място до него в автобуса. Аз му казах: " Ще седна отзад" и се намърдах в края на последната  цяла седалка, очаквайки с нетърпение някоя пълна госпожа да седне до мен. Да се чувствам притисната, да няма откъде той да се намърда. Да бъда защитена.
Когато слязохме от автобуса, побързах да се гушна в тате. Хванах го за ръка и не го пуснах до колата. Чак в колата си отдъхнах.