Oh, babe knock out: The Paris Diaries-Day one

БонСуаРрр!!! Нека опиша пътуването си...и най-вече престоя си през този първи ден (за да не ви стане скучно, което гарантирам, че няма да стане, съм решила да поствам по някоя-друга снимка, която да ви помогне да си илюстрирате думите ми.
Та, пътувахме добре, моят най-любим "човек" - куклата Мунчо, която ми направи Ива за Коледа, беше неизменно до мен, в самолета му направих легло, показвах му гледки през прозореца, говорих му...(свиквайте, Мунчо вече е част от мен и от семейството ми-даже тате го кръсти Мунчо Скайлокър-така му викали на планетата, от която иде...) По едно време стана нещо изключително странно-дали от налягането, или от нещо друго, едното ми ухо така заглъхна, че направо заболя! И плаках чак от болка...супер странно, но мина, след като се приземихме...
Франция ме пострещна със сняг и въздух, която миришеше на...кислород!! Пътят от летището до домът на семейство Ангелкови, при които сме отседнали, е около час, и през повечето време наистина внимавах...попивах всяка сграда и дърво (малко ми заприлича на Америка), но след трийстата минута се предадох и заспах!
Семейство Ангелкови се състои от една дама - нека я наречем Виолета, съпругът й-Огнян, дъщеря им-Силвия, и джобният им пес-Бижу. Леля Виолета е...супер странна жена, която сякаш няма особено чувство за хумор, но пък обича да разказва случки от своя живот...с нея се хващам да се чудя кога как да реагирам.Обича да псува французите и то на български. Чичо Огнян, от друга страна, е много весел персонаж с топка усмивка...има излъчване на актьор от еврейски произход. Кака Силвия е двайсет и няколко годишна и...пуши като комин. Ооо, а апартаментът им е толкова...френски! Навсякъде се забелязват малки френски орнаменти, които правят всяка стая уютна и очарователна по своему.
Мен и мама настаниха в стаята на кака Силвия и сестра й, която си е в България. Стаята е кръгла с камина и две големи огледала...и изглед към града...
Преди да тръгна Еви ми пожела да ям много кроасани и да стана 100 кила. Мисля да изпълня пожеланието си. Тази сутрин вече започнах с един топъл, сочен кроасан с мед (медът е суперстранния-с масло!)
А денят беше изморително-невероятен! Аз, мама, тате, леля Виолета и Бижу (Бижи), започнахме разходката си от френското метро. Ехаа, тунели, разклонения...пичът на инфорнационното гише разбра, че никой от нас не разбира пъкел от френски, ама се оправихме на испански за сметка на това...
Междудругото, стана нещо много интересно-след валидацията на билетчето, си намерих 10 парички (не им знам валутата...май евро). Минахме покрай просещ мъж с малкото си момиченце в ръце...тогава разбрах защо точно аз съм намерила онези 10 евро...разбира се, че му ги дадох...и онези: " Meci mademoiselle" , които ми каза...е, беше велико! Топлят ми сърцето и сега...