Какво й става на скапаната вечер?? По средата на "Стъклен дом" се сещам, че трябва да отида до аптеката, за да си купя балсам за устни и рол-он, обличам се, влизам, разглеждам, похарчвам си цялата стипендия за неща, които не ми трябват кой-знае-колко. Минавам през изхода, алармата бипка. Знам, че нищо не съм взела без да искам, но въпреки това гърлото ме стяга и краката ми се подкосяват. Обаче ми се извиняват-явно машината си е виновна. (А, да, на отиване стоя на светофара и си мисля за оптимистите и песимистите-после ще ви кажа...) На връщане буквално тичам към вкъщи, ала не знам как става, но всеки път, когато завия, се блъскам с някого (а btw и на влизане в аптеката се сблъсках с една жена-беше брутално). Колите ми свиркат, ама аз си минавам на зелено?! Естествено зад ъгъла ще ме чака поредния човек, в който да се бишна! Ама няма край! (ооо,има и още) Прибирам се, разтоварвам нещата-гледам: ЗАЩО за Бога съм го купила тоя стик за пъпки, като си имам два, в които още има живот?! Защото съм тъпа, не ми върви, и не проверих! Тъкмо сядам да си напиша най-после домашното по етика (все пак се прибрах в 16:30, заради "сектата") и телефона звъни. Иска ми се да не бях вдигнала, защото е майка ми, която ме кара да ходя до фризьора й, за да съм му казала,че е в задръстване и ще закъснее 5 минути!!! Айде пак, обличане, излизане (от яд така треснах входната лампа, че се чу и на последния етаж-разбира се, тя не се светна, само ръката ми пострада...) Слизам, входната врата не ми се подчинява и я оставям отворена, естествено пред мен ще да има кола, която прави криви маневри да излезе от капана на побратимите си. Мен на този етап изобщо не ме интересува това и безцеремонно си стъпвам да фара и на пантата на другата кола, и излизам на улицата. Гадния шофьор, обаче, не е забравил какво съм направила "миналото лято" (тва е тъпа шега, знам) и ми блокира пътя срещу салона. (защото,разбирате, той трябва да е в абсолютно същата посока!) На прибиране много ясно ще се наредят 5-6 коли да минават по тясната уличка, ще стане някаква засечка, и аз ще трябва да заобикалям цяяяяялата шибана улица!! Обаче за капак си стигам до вратата и точно тогава изгасва лампата. И тя ме помни! Пак започвам да я млатя, ама тя не се предава, и изобщо не ми обръща внимание! Така и не светна. Еми, влезнах си слепешката...
Чудесно просто!
Единствената хубава новина, е че Йонелка ще идва в София! Най-сетне! След близо 3 години apart! Но всичко друго (както казва Мишето) BLOW (s)!
Айде, със здраве и повечко КЪСМЕТ!
П.П. Да ви кажа за песимистите и оптимистите (ест. трябваше да си публикувам блога, за да се сетя...): та, вие как гледате на червената светлина? Все едно, че тъкмо сте изпуснали зеленото, или сякаш зеленото тепърва ще светне?
Няма коментари:
Публикуване на коментар