Ох, знам, че би трябвало да пиша за Новата година. Да правя "да" и "не" на 2010, но за жалост не съм на собствения си компютър, а и Мишето ме чака търпеливо да правим късметчета, та тази равносметка ще я направя по-късно. Истина е, че скоро време съм се разлигавила...не съм писала за чувствата си, както си ви бях обещала...Не знам дали си беше заради мен самата или просто бях решила , че да се правя на просташки-остроумна ще е по-четивно... (да, тази дума не съществува, наясно съм.)
Та, още веднъж ще бъда леко повърхностно-завеяно-просташки-забавна...Ето какво се случва: докато аз седя и чаткам по клавиатурата (мога да кажа, че се пише ужасно трудно на нея, защото братът на Мишето играе кънтър страйк), самата Миша се къпе с пяна за коса и тропа с огромните си токчета. А аз се самосъжалявам, че цялата ми вечер ще е пропита с долна чалгия. (и се почесвам по опънатата си с ролки коса)
Седя си по анцунг и си мисля как да симулирам някаква съмнителна болест, за да не отида на купона. Но това всичко е от страх...все пак непознато място с непознати хора.
И се сещам за миналата ми Нова година на хижата с наште. Семейна традиция, която продължава, но този път без мен. И най-вече там беше мястото, където започнах блога си. Мястото, където миналата година си бях обещала повече да не отивам, защото липсват връстниците ми. Е, ето де! Сега ще съм само сред връстници и доволна ли ви звуча?! Но ще се стегна и ще посрещна Новата година. А всъщност имам само едно пожелание-нищо да не се променя. Да си остана детето, което ходи от 7 години на Нова година с родителите си на една и съща хижа! Това пожелавам и на вас-не това, което искате, а това, от което имате всъщност нужда!
Няма коментари:
Публикуване на коментар