Нищо ново и...все пак всичко е различно

Напоследък много се оправдавам в публикациите си. Да, вярно е, че не пиша, но това е от мързел, не е като да нямам какво да кажа. Ето например-под домашен арест съм, защото съм болна и се чудя как да избягам и да отида на урок по математика (разбира се, че пак става въпрос за "мътеница"-както я нарича мама.)
Случи се на 3-ти януари (първият учебен ден от новата година). По време на презентацията, която изнасяхме с Кики по история, ми стана необичайно студено и някак втрисащо. По късно открих, че не е било от притеснение, защото се влоши след като си получих шестицата. Едвам изкарах последвалите три часа, и то защото последен беше математиката!
Не се чувствах ама хич добре, и затова си хванах първото попаднало на погледа ми такси. Човекът се оказа някак зловещо-мил. Защо ли? Ами, когато му казах, че ми е лошо и имам температура, той си притисна грамаданската корава ръка на челото ми (а аз МРАЗЯ да ме пипат по лицето, дори на майка си не давам), само за да ми каже, че не съм била топла. ( и за всички, които ми казахте, че не съм топла-на ви! защото имах 39! градуса!) После ме разпитва дали имам болки в краката (като трябваше да натисне) и...заговори за болната ми тема-а именно дали си имам гадже. И защо си нямам. А дали съм си имала....Такива неща. Сега, бях му много благодарна, че ме взе, въпреки че имаше вече уговорен час, но тези въпроси ме притесняваха, още повече неуместните му докосвания за човек, който изобщо не ме познава.

Както и да е, побързах да си влезна в къщи, както казах-премерих си температурата. Тази сутрин отидохме на лекар, горда съм да кажа, че ми взеха кръв от вената (да, плаках-направо ревах,де, но то беше преди да за забодат). Резултатите ми са добри, спокойно-няма да умирам. Обаче от тогава ме измъчва една непрестанна болка в корема, не знам, представям си го сякаш къртица ме реже отвътре с ноктите си...
Та, хубавото на цялата тази история с вируса, който съм пипнала, или съм настинала,не знам, е че мога да си подновя кино манията. Сега, след като съм изгледала всички (е,почти,де) филми в замундата, ги гледам по още веднъж! Яко,а? (знам колко съм жалка...)
След целия този глупав брътвеж забравих да ви разкажа как мина на Нова година...А то беше...зрелищно! Ох, обещавам да докладвам за моите действия в стил "Шпионката Хариет" в някой друг пост. Бях като извънземно в света на безмозъчните маняци на тема фитнес и пиячка и този на превзетите фалшиви селски красавци, които се мислят за голямата работа. Обаче аз-Радина Манчева, им дадох да се разберат онази вечер! Ако знаете само колко "хомо-сапиенс" отрязах...бедна ви е фантазията. Щото всеки си  мислеше, че като съм от София, съм им в кърпа вързана, но единствената, която си тръгна с плячка (смея да кажа чужда...или не, нещо вече се обърках), беше Мишето. (btw-браво Мише, ти си моята гордост!)
Е, аз да приключвам. Дано съм разпалила любопитството ви с малко тийнейджърска драма. Ако е така, моля оставете коментар отдолу, за да знам да продължа..Мерси!