Е,не стига всичко останало,ами си преебах и компа (сега съм на друг)!!!
Не знам как стана...в един момент се опитвах да свържа новите слушалки с компютъра отзад, а в друг вече на лице замрял монитор и нефункциониращи клавиатура и мишка...
Просто нямам думи! Освен това дадох на баба теменужката и пантофите,които й купих,а тя ми каза,че не трябвало. Минути по-късно ми разправя как се насълзила като видяла,че баща ми и жена му са й купили СВЕЩИЧКИ за тортата! :x:x:x:x:x
Уау...
И така де,скапан ден!
събота, 30 януари 2010 г.
Един от онези
Днес е един от онези дни,както казват в рекламите по телевизията и се чувствам сууупер зле. Не стига това,ами и пр малко ходих на фриз**ор (тъпата ми клавиатура няма ер-малък,а аз днес съм прекалено тъпа,за да разбера откъде да си сложа другия български на languagebar-a),та за нищо и никаква пострижка се охарчих с 15 лева!!!
Баба утре е юбилейка и й купих пантофи и лилава теменужка в кошница. Освен това купих нови слушалки за компа,защото на старите само едната страна работеше (пак 15лева) и какво се оказа...че клавиатурата е скапана и на новите пак се чува от едната страна!!!
Единствената ми сполучлива покупка беше на две книги : "Тръпка" и "Измамена" (вампирска и върколашка). Мама ми беше забранила да си купувам такива, ама не се сдържах....муахахахахаха!!!
Почнах веднага "Тръпка" и да си призная-доста ми харесва, няма оня смотан тийнейджърски смеховат акцент като в "Измамена" или Дневниците...
Това е за сега, довечера непременно ще пиша пак (все пак ще съм на лаптопа).
Баба утре е юбилейка и й купих пантофи и лилава теменужка в кошница. Освен това купих нови слушалки за компа,защото на старите само едната страна работеше (пак 15лева) и какво се оказа...че клавиатурата е скапана и на новите пак се чува от едната страна!!!
Единствената ми сполучлива покупка беше на две книги : "Тръпка" и "Измамена" (вампирска и върколашка). Мама ми беше забранила да си купувам такива, ама не се сдържах....муахахахахаха!!!
Почнах веднага "Тръпка" и да си призная-доста ми харесва, няма оня смотан тийнейджърски смеховат акцент като в "Измамена" или Дневниците...
Това е за сега, довечера непременно ще пиша пак (все пак ще съм на лаптопа).
петък, 29 януари 2010 г.
И мама ми каза,че всичко,което оставяме след нас е написаното
И са древни колкото света. Ръкописи на времето,изписани от крилатите демони с изящните усмивки. И в тях пише за хората,за смисъла на живота. Всяка страница контролира по едно поколение,променя съдбата. И са пазени от три сестри,слепи и все пак виждащи повече от всички останали. Запечатани с кръвта на архангелите и сълзите на майката Земя.
И са живи. И дишат. И броят. И очакват. Шестотин-шестдесет и шест века в тъмнина,за да пропаднем завинаги.
Раждаме се в неизвестното,за да си отидем в слепота,а те ще останат вечни и недосегаеми.
Написаното остава.
И са живи. И дишат. И броят. И очакват. Шестотин-шестдесет и шест века в тъмнина,за да пропаднем завинаги.
Раждаме се в неизвестното,за да си отидем в слепота,а те ще останат вечни и недосегаеми.
Написаното остава.
До теб (до него)
Не ме трови с думите си,защото ми писна да те нося като гюле в ръцете си и без това.
Но ти продължаваш! Защо? Какво толкова имаш да ми кажеш?
Аз мълча и съм ингогнито,а ти все ме търсиш... защото си егоист.
И преди и сега,искаше да говорим само за теб и за мен околко теб и не разбра как аз поисках
да те няма за малко... и... ми хареса...
.......................................
Сега се правиш на голям,но си толкова нищожен до егото си! Не мога да си вдигна главата-много е високо!
Не ме разбираш,защото си глупав. И си затворен в своя образ и искаш да се доказваш и всички да ти се любуваме...
Кога ме изпусна? Когато се вкопчи в себе си и скри комплексите си в гел за коса.
Мразя те! Мразя те за това,в което се превърна и не искам повече да ми пишеш за себе си и изобщо за нищо!
Това исках да ти кажа в мълчанието си.
четвъртък, 28 януари 2010 г.
МЯУ (лигня)
Хах, вчера беше бая забавно...
Крикри (фр) от мн отдавна ме кара да донеса в училище книжката на "Кама Сутра" (Астро),която беше подарък в един Cosmopolitan,който си купих веднъж,когато нямаше какво да се прави на село.
Та,голям смях падна : "Ленете и обърнете лицето си на една страна...(примерно) и Крикри(тва е прякор,of course) не пропуска да добави :Ето така..., пък оставете се,като занеса малко блутак (или синята "хлебна гума" я наричат някои-за лепене на плакати) и какви фигурки прайм самоооо...
Рекла съм си да престана вече с простотийте,защото много време просто ме държи лигата. Почвам да дразня свестните си приятели...като се събера с определени луди хора (в тази връзка-как си МИло?) ;p
Специални поздрави за Миша.която закова!
Последен ден от първи срок,а да ви е честито!
Крикри (фр) от мн отдавна ме кара да донеса в училище книжката на "Кама Сутра" (Астро),която беше подарък в един Cosmopolitan,който си купих веднъж,когато нямаше какво да се прави на село.
Та,голям смях падна : "Ленете и обърнете лицето си на една страна...(примерно) и Крикри(тва е прякор,of course) не пропуска да добави :Ето така..., пък оставете се,като занеса малко блутак (или синята "хлебна гума" я наричат някои-за лепене на плакати) и какви фигурки прайм самоооо...
Рекла съм си да престана вече с простотийте,защото много време просто ме държи лигата. Почвам да дразня свестните си приятели...като се събера с определени луди хора (в тази връзка-как си МИло?) ;p
Специални поздрави за Миша.която закова!
Последен ден от първи срок,а да ви е честито!
вторник, 26 януари 2010 г.
...
Разрязвам последното късче на щастие в съзнанието
няма ме вече щастлива
само съм там.
Не разбираш ли защо копривата е създадена да пари?
За да те боли нарочно,ей така...
На инат ще си го зашия
и ще се усмихна пак.
Няма ме там,ама съм щастлива.
понеделник, 25 януари 2010 г.
Много изморена
Ах,Понеделник... Егаси,не стига,че съм си почивала два дена повече от останалите ми съученици,се чувствам като пребита! Не знам сега...хем имам да уча,хем се помотвам (не мога просто да се съсредоточа).Мама приготвя вечерята вече от един час и половина,прочетох кой-каквото е писал за Прометей във всевъзможни сайтове и тн.,опитах се да си вкарам някаква информация по история,ама така яко ме цепи главата...
Усещам си пулса в слепоочието! (Не че е кой-знае-колко интересно,ама все пак да си кажа)Свърших втората част от Дневниците на вампа...имах хмммм странен меко казано сън с Деймън...доста интересен,бих казала,кара те да се замисли6 над нещата в живота (just kidding).Иначе,кво ново...госпожата по английски каза,че щяла да ме остави на поправка (много смешно),мисля да ходя на олимпиадата по био,ам и ще правя смотан разказ за това как българите са допринесли за (нещо си)през Втората световна. Ами че те не са изобщо допринесли за нищо,тъй като са били проклети съюзници с хитлеровците,докато Ане Франк и там другите еврейчета са измирали по camp-ове!!! Който не е гледал "Списъкът на Шиндлер",да го гледа!
Мисъл на деня (или по-скоро на вечерта):
"Мозъкът е удивителен орган.Той започва да работи в момента,в който се събудиш сутринта и не спира до момента,в който отидеш на училище."-Робърт Фрост (любимеца на Пигулчо)
Усещам си пулса в слепоочието! (Не че е кой-знае-колко интересно,ама все пак да си кажа)Свърших втората част от Дневниците на вампа...имах хмммм странен меко казано сън с Деймън...доста интересен,бих казала,кара те да се замисли6 над нещата в живота (just kidding).Иначе,кво ново...госпожата по английски каза,че щяла да ме остави на поправка (много смешно),мисля да ходя на олимпиадата по био,ам и ще правя смотан разказ за това как българите са допринесли за (нещо си)през Втората световна. Ами че те не са изобщо допринесли за нищо,тъй като са били проклети съюзници с хитлеровците,докато Ане Франк и там другите еврейчета са измирали по camp-ове!!! Който не е гледал "Списъкът на Шиндлер",да го гледа!
Мисъл на деня (или по-скоро на вечерта):
"Мозъкът е удивителен орган.Той започва да работи в момента,в който се събудиш сутринта и не спира до момента,в който отидеш на училище."-Робърт Фрост (любимеца на Пигулчо)
събота, 23 януари 2010 г.
Малко откровеност и място за благодарност:
Ето няколко факта за мен,които не съм повдигала на въпрос:
1.ако бях животно,щях да съм хамелеон (не искам,но просто знам)
не бих си избрала,ако можех да избирам,щях да съм нещо по-грациозно,по момичешки.
2.всеки ден съм различен човек,не мога да го овладея.
3.не знам защо пиша за неща от ежедневието,като има толкова много други,които ме вълнуват.
4.имах невероятно детство и искам да върна времето назад.знам,че е несправедливо,но в същото време искам да порастна.
5.винаги съм недоволна напоследък,живея в миналото,а настоящето го карам на принципа "Ден да мине,друг да дойде".
6.утре вероятно ще съм на съвсем различна вълна и написаното ще ми се струва детинско и глупаво.
7.сменяла съм толкова много детски градини и училища,че вече не помня най-същественото-приятелите си.
8.като малка исках да стана певица.имах си въображаема група "Денлазис",в която уж пееха шест момичета.
9.понякога си мисля,че аз съм единствената на света,а останалите са проектирани роботи или нещо подобно.
10.не вярвам в Господ,не разбирам възгледите му.непонятно ми е как е устоен света.
11.като малка усещах атмосферата на всяко място,на което съм била и това сега ми липсва.нищо не е такова,каквото беше тогава.
12.не понясям да стоя на едно място.не мога да редя пъзели,да играя шах (защото ми омръзва),дразни ме рубик-кубът,защото всички в класа го редят.
13.когато вървя сама по улицата си пея (но първо гледам наистина да съм сама).
14.когато съм на село често ходя на гробищата и плача.
15.обичам да наблюдавам телефонните жици.когато на тях са кацнали птички,си предстявям,че по тях може да се напише мелодия (сякаш жиците са петолиние).
16.не познавам нотите,от което се срамувам.в училище винаги си ги пишех предварително с молив.
17.обичам да спя,за да сънувам,сънищата ми са единственото,близко до магия.никога не искам някой да ми обяснява,че се дължат на ензими или тем подобни.
18.не харесвам математиката.геометрята особено.
19.не мога да рисувам много добре,но понякога изпитвам огромно желание и си драскам разни портрети.
20.на бюрото ми в момента има книги,тетрадка по математика,дискове с филми,моливи,албум с любимите ми детски снимки,Активия,ролка за коса.
21.като казах ролка за коса,в четвърти клас не можах да си присъсвам на рециала по английски език,защото в последния момент се сетих,че съм оставила ролките за коса да врят на печката вкъщи.
22.играла съм на околко десетина или повече представления в театъра на Разград. 2006 май спечелихме второ място на националния в Каварна и трето в Русе.
23.не искам да остарявам.имам алтернатива за това.
24.обичам да слагам точки,защото се чувствам красноречива по някакъв начин,а също и в трети клас госпожата ми беше казала,че изреченията ми са прекалено дълги понякога.
25.искам да се извиня за характера си в ранното си детство.по-специално на едно момиче,Нона,задето се държах така грубо.още не ми излиза от главата.
26.лятото след пети клас се влюбих като че ли за първи път на лагера.постъпих глупаво и съквартирантката ми ГО отмъкна...съжалявам и до днес.
27.най-страшното място за мен в една къща е не тавана,а мазето.
28.обожавам да плувам.понякога си въобразявам,че сирените в морето ме викат.пробвала съм да се удавя.
29.едно момиче в детската градина ме накара да ям сапун,а после ме наклевети на госпожата.
30.Ето и приятелките ми,които оставиха следа в живота ми (по хронологичен ред):
Деси (русата,1-ва детска градина),Боби (същото),Елена (втора детска),Снежана(трета и от първи до четвърти клас),Мария (от блока),Ирри (безкарайно ми липсва) и Кали (мразя се,за това,че съм я забравила),Симона,Катето,Галя. Деси(от село-най-хубавите моменти от детството). Групата на "чавките",както татко ги нарича (момичетата от Разград):Йони (благодаря ти,че си таква,каквато си),Верчето(често не оценявах приятелството ти,но вече знам,че е незаменимо),Юлка(за мен-сестра),Сузка(до мен и в трудности и във веселия),Кристин(човек,на когото мога да споделя най-съкровените си тайни),Валя(нямам думи за благодарност).
Разбира се-Монка,Лина и Миша!!! Както и малкото Йони,Илиянка и Ина.
Искрено благодаря за това,че сте били до мен и някакси сте повлияли на живота ми!
1.ако бях животно,щях да съм хамелеон (не искам,но просто знам)
не бих си избрала,ако можех да избирам,щях да съм нещо по-грациозно,по момичешки.
2.всеки ден съм различен човек,не мога да го овладея.
3.не знам защо пиша за неща от ежедневието,като има толкова много други,които ме вълнуват.
4.имах невероятно детство и искам да върна времето назад.знам,че е несправедливо,но в същото време искам да порастна.
5.винаги съм недоволна напоследък,живея в миналото,а настоящето го карам на принципа "Ден да мине,друг да дойде".
6.утре вероятно ще съм на съвсем различна вълна и написаното ще ми се струва детинско и глупаво.
7.сменяла съм толкова много детски градини и училища,че вече не помня най-същественото-приятелите си.
8.като малка исках да стана певица.имах си въображаема група "Денлазис",в която уж пееха шест момичета.
9.понякога си мисля,че аз съм единствената на света,а останалите са проектирани роботи или нещо подобно.
10.не вярвам в Господ,не разбирам възгледите му.непонятно ми е как е устоен света.
11.като малка усещах атмосферата на всяко място,на което съм била и това сега ми липсва.нищо не е такова,каквото беше тогава.
12.не понясям да стоя на едно място.не мога да редя пъзели,да играя шах (защото ми омръзва),дразни ме рубик-кубът,защото всички в класа го редят.
13.когато вървя сама по улицата си пея (но първо гледам наистина да съм сама).
14.когато съм на село често ходя на гробищата и плача.
15.обичам да наблюдавам телефонните жици.когато на тях са кацнали птички,си предстявям,че по тях може да се напише мелодия (сякаш жиците са петолиние).
16.не познавам нотите,от което се срамувам.в училище винаги си ги пишех предварително с молив.
17.обичам да спя,за да сънувам,сънищата ми са единственото,близко до магия.никога не искам някой да ми обяснява,че се дължат на ензими или тем подобни.
18.не харесвам математиката.геометрята особено.
19.не мога да рисувам много добре,но понякога изпитвам огромно желание и си драскам разни портрети.
20.на бюрото ми в момента има книги,тетрадка по математика,дискове с филми,моливи,албум с любимите ми детски снимки,Активия,ролка за коса.
21.като казах ролка за коса,в четвърти клас не можах да си присъсвам на рециала по английски език,защото в последния момент се сетих,че съм оставила ролките за коса да врят на печката вкъщи.
22.играла съм на околко десетина или повече представления в театъра на Разград. 2006 май спечелихме второ място на националния в Каварна и трето в Русе.
23.не искам да остарявам.имам алтернатива за това.
24.обичам да слагам точки,защото се чувствам красноречива по някакъв начин,а също и в трети клас госпожата ми беше казала,че изреченията ми са прекалено дълги понякога.
25.искам да се извиня за характера си в ранното си детство.по-специално на едно момиче,Нона,задето се държах така грубо.още не ми излиза от главата.
26.лятото след пети клас се влюбих като че ли за първи път на лагера.постъпих глупаво и съквартирантката ми ГО отмъкна...съжалявам и до днес.
27.най-страшното място за мен в една къща е не тавана,а мазето.
28.обожавам да плувам.понякога си въобразявам,че сирените в морето ме викат.пробвала съм да се удавя.
29.едно момиче в детската градина ме накара да ям сапун,а после ме наклевети на госпожата.
30.Ето и приятелките ми,които оставиха следа в живота ми (по хронологичен ред):
Деси (русата,1-ва детска градина),Боби (същото),Елена (втора детска),Снежана(трета и от първи до четвърти клас),Мария (от блока),Ирри (безкарайно ми липсва) и Кали (мразя се,за това,че съм я забравила),Симона,Катето,Галя. Деси(от село-най-хубавите моменти от детството). Групата на "чавките",както татко ги нарича (момичетата от Разград):Йони (благодаря ти,че си таква,каквато си),Верчето(често не оценявах приятелството ти,но вече знам,че е незаменимо),Юлка(за мен-сестра),Сузка(до мен и в трудности и във веселия),Кристин(човек,на когото мога да споделя най-съкровените си тайни),Валя(нямам думи за благодарност).
Разбира се-Монка,Лина и Миша!!! Както и малкото Йони,Илиянка и Ина.
Искрено благодаря за това,че сте били до мен и някакси сте повлияли на живота ми!
Моето "стихотворение",което сътворих от скука
Днес съм се отдала на лентяйство!Няма нищо да правя,ами ще взема да се гътна от умора ::p
Мисля,че не мога да мисля...простоооОоо(Тия),ама няма как.
Дори не мога едно свестно стихотворение да измъдря...само щуротии! Това съм го кръстила "Пълна тъпотия",четете и ридайте...:
Сънищата идват в колесница,
изплетена от лунните лъчи,
а мечтите-от душата,
докато сънуваш ти.
Те прокрадват се полу-заспали,
тихо стъпват по чорапи.
Мушкат се изпод юргана
и нахлуват в(ъв) съня ти.
Щом ги хванеш под юргана
посреднощ да се промъкват,
ти сложи ги на дивана,
те ще се наспят и ще си тръгнат!
П.П. Посвещавам на всички,на които им е дори наполовина толкова тъпо като на мен!
Мисля,че не мога да мисля...простоооОоо(Тия),ама няма как.
Дори не мога едно свестно стихотворение да измъдря...само щуротии! Това съм го кръстила "Пълна тъпотия",четете и ридайте...:
Сънищата идват в колесница,
изплетена от лунните лъчи,
а мечтите-от душата,
докато сънуваш ти.
Те прокрадват се полу-заспали,
тихо стъпват по чорапи.
Мушкат се изпод юргана
и нахлуват в(ъв) съня ти.
Щом ги хванеш под юргана
посреднощ да се промъкват,
ти сложи ги на дивана,
те ще се наспят и ще си тръгнат!
П.П. Посвещавам на всички,на които им е дори наполовина толкова тъпо като на мен!
петък, 22 януари 2010 г.
Това се казва отпуска по...шопинг
Добре, значи вчера с бащата ходихме на Варна (независимо, че би трябвало да съм на даскало) за очите ми. Предписаха ми лещи (рофл). Каква е философията-щом се живее в софия-се ходи на доктор във Варна! Ако се живее във Варна-то непременно се идва в София! Днес също не съм на училище, защото онези взели и ми написали бележка и за днес, така че аз си викам да не ходя... Трябва ми време да свикна с лещите!!! ;p
Почти са ме оформили и замирам от скука в часовете. Книгата на никъде не върви.
Вчера ми сложиха капки за уголемяване на зеницата (приличах на гладен вампир)-препочъчвам ги на вс, които си падат по мазохизма-не само, че те щипе яко окото,не виждаш на близо и на далече,а само по средата,ами и не можеш да понасяш слънчева светлина и трябва да ходиш като чумав сред улиците,мижащ, или в най-добрия случай със слънчеви очила.
Днес с мама ще се отдадем на шопинг и кино. Като никога тя си е взела отпуска.
Ще се опитам да напиша още една-две глави довечера, но се питам има ли смисъл...
Защо изобщо започнах? Ха,мама се сби с кучето. Резултатът-нови джапанки за муа.
Цитат на деня : " Ако искам да прочета нещо добро, си го пиша сам."- Марк Твен ли беше...? (предадено от Васи)
Почти са ме оформили и замирам от скука в часовете. Книгата на никъде не върви.
Вчера ми сложиха капки за уголемяване на зеницата (приличах на гладен вампир)-препочъчвам ги на вс, които си падат по мазохизма-не само, че те щипе яко окото,не виждаш на близо и на далече,а само по средата,ами и не можеш да понасяш слънчева светлина и трябва да ходиш като чумав сред улиците,мижащ, или в най-добрия случай със слънчеви очила.
Днес с мама ще се отдадем на шопинг и кино. Като никога тя си е взела отпуска.
Ще се опитам да напиша още една-две глави довечера, но се питам има ли смисъл...
Защо изобщо започнах? Ха,мама се сби с кучето. Резултатът-нови джапанки за муа.
Цитат на деня : " Ако искам да прочета нещо добро, си го пиша сам."- Марк Твен ли беше...? (предадено от Васи)
неделя, 17 януари 2010 г.
Ето и първа глава:
ГЛАВА Първа
Убеждения
Събудих се със странно усещане. Не знаех къде се намирам, но ми беше добре. В Рая? В Рая би трябвало да е добре. Беше топло, слънчево, меко като в пухен юрган. Лилав пухен юрган.
Значи не бях умряла, но как се бях озовала в махагоновото легло? Бях ли сънувала всичко това?
Въпросите пареха главата ми. Бях жадна. Гърлото ми гореше. –Вода...-защо имах чувството, че някой ще ме чуе? Имаше ли някой друг в стаята? Просто нямах сили да стана и сама да си налея.
-Дъще? Катрин? Добре ли си?-гласът на татко ми подейства успокояващо, макар той самият да звучеше уплашен.
-Вода, татко...моля те...-звучах дрезгаво и несигурно. Гласните ми струни пулсираха.
-Да, добре.-надигна ме от леглото и постави малка лилава възглавничка под тялото ми, след като видя, че не мога да се изправя сама. Изгълтах ледената вода за секунди. Студа продра рязко гърлото ми, но не ме впечатли особено, жаждата беше належаща. –Добре ли си, мила?
-Да, татко. Нищо ми няма. Какво стана? Какво се случи?-той ми се усмихна тъжно и започна демонстративно да почесва едва наболата си брада. Правеше така когато смяташе да излъже.-Нищо особено. Просто, когато не се събуди когато те виках, се притесних.-лъжа.-Аз...не знам...беше ужасно студена и затова ти метнах едно одеяло отгоре. Наистина се притесних. Ти бълнуваше и се мяташе насам-натам, но не можах да те събудя каквото и да правех.-точно така, стигаме до истината...-Говореше несвързани работи. Стъкло, врата, някаква кърпа... питаше някой къде е...такива неща.-настръхнах когато си спомних за вчера. Очите ми почти изхвърчаха от орбитите си. Татко стана свидетел на внезапния шок.
-Спокойно, дете. Било е само сън.-не осъзнавах, че има и някой друг в стаята. На изискания стол, до вратата, седеше граф Николай Капитаров. Беше се облегнал спокойно назад. Тъмните му като катран очи контрастираха с изцяло белите му дрехи и коси, сплетени на дълга плитка, и гледаха състрадателно към мен. Но погледът му така заблуждаваше. Не ми съчувстваше, а ме убеждаваше в думите си.
-Да, само сън. Нали така, дъще? – защо трябваше да ме пита? Не съм глупачка да твърдя обратното.
-Да. – съгласих се аз. Но не беше така. Нали? Всичко беше толкова истинско! Още ухаех на ароматните пени за вана.-Къде ме намерихте?- попитах предпазливо аз.
-Какво искаш да кажеш? В леглото, как къде?- отговори с тревожна насмешка баща ми. Кимнах на себе си.
-Може ли минутка да се облека, татко? След малко ще сляза долу за... закуска? Колко часа е?- колко ли бях спала, за да се обезпокоят и да ме потърсят?
- Да, ако се чувстваш добре. За закуска... следобедна може би?...-графът ми се усмихваше ведро и... многозначително.
-Благодаря.
Първото нещо, което направих, когато останах сама беше да погледна под одеялото. Бях облечена в бялата си нощница. Някой ми беше облякъл дори и жилетката. Отметнах тежката завивка и се опитах да стана. Главата ми се замая. Догади ми се. Едва сега усетих, че студена пот беше побила по тялото ми. Беше ми студено въпреки че в стаята би трябвало да е топло. Слънцето озаряваше половината стая. Частта откъм вратата и стола, на който седеше графът, стоеше в сянка.
Намерих пантофите си и се запътих към банята. Беше ме страх, но едновременно с това изпитвах любопитство.
Вратата изскърца леко при отварянето. Стаята беше... напълно различна. Разбира се, ваната все още си беше на вчерашното място, но сега забелязвах и малката мивка от едната страна на стените. До нея имаше дървено шкафче, върху което беше поставена лилава орхидея. Отворих вратичката и там намерих още няколко малки шишенца с разноцветна течност, изящна златиста четка за коса и такава по-малка за зъбите.
Студената вода дойде ободряващо. Наплисках лицето си, ръцете си до лактите, врата си. Жадно отпих от шепите си. Грабнах четката за зъби. Беше доста тежка. Погледнах се в огледалото. Гледката ме шокира!
Дългите ми, непокорни коси се бяха извили на малки непослушни къдрици покрай лицето ми. Лицето ми? Бях така бледа и изпита, никаква следа от предишната ми руменина. Очите ми бяха зачервени и смъдяха под клепачите, но това, което ме шокира най-много бяха двата малки огненочервени прореза на сгъвката на шията ми. Механично посегнах към врата си. Не би могло... и нямаше нищо, нито подутина, нито вдлъбнатина, грапавост. Само гладка ледена кожа. Ноктите ми се впиха в мястото на... ухапването? Пробождането? Сама ли се бях наранила и защо раната се виждаше само в огледалото?
Чакаха ме. После щях да разнищя този въпрос. Имах време за това, но те не трябваше да се усъмнят в мен, особено графа.
Облякох първата рокля, която се подаваше от куфара, грижливо подредих косата си на кок. Нека вратът ми се вижда, така ще разбера виждат ли раната другите.
Чакаха ме на голямата дълга маса, на която бяхме вечеряли снощи, когато пристигнахме. На масата имаше четирима души. Преброих отново. Татко, графът, господин Тейбъл и Даниел. Даниел е тук? Разбира се, че е тук. Кимнах объркано, но все пак учтиво, Даниел ме погледна с любопитство. Седнах тромаво до татко. Беше напрегнат, изглежда бяха водили смущаващ разговор. Естествено те бяха млъкнали щом аз влязох.
-Как се чувствате мадам Катрин?-с малка нотка на загриженост попита графа.
-По-добре, благодаря.
-С баща ви тъкмо обсъждахме малката...случка. Радваме се, че сега сте в бих казал по-добро състояние.- татко не отпусна мускулите си повреме на думите. – Позволете ми да ви представя сина ми Даниел Капитаров. Той пристигна едва тази сутрин от Белгия, където беше на кратка... екскурзия.
-Нима?- заинтригувах се фалшиво.
-Добър ден, госпожице Катрин.-отвърна невинно той.
- И на вас.-двама могат да играят таза игра.
-Не мога да пропусна да отбележа любопитството си към орнамента на врата ви.-потръпнах. Любопитство значи. Лукаво. Не знаех какво да отговоря, за миг сърцето ми спря хода си, а дъхът ми секна. Всички се вторачиха във врата ми с неприкрит интерес. Ами сега? Как щях да обясня?
Даниел очакваше. Всички очакваха. Аз стоях замръзнала.
-Много е красиво. Злато и сапфири предполагам.-обади се
графът, за да пресече тишината. Погледнах към шията
си. Бях забравила за златната огърлица, която си бях
закопчала в бързината. Явно облекчена срещнах
самодоволния му поглед. Бях се уплашила като преди. Той
знаеше какво се беше случило и щеше да ми каже, щях да го
накарам. Зелените му очи проблеснаха с непозната искрица в
тъмната стая.
Убеждения
Събудих се със странно усещане. Не знаех къде се намирам, но ми беше добре. В Рая? В Рая би трябвало да е добре. Беше топло, слънчево, меко като в пухен юрган. Лилав пухен юрган.
Значи не бях умряла, но как се бях озовала в махагоновото легло? Бях ли сънувала всичко това?
Въпросите пареха главата ми. Бях жадна. Гърлото ми гореше. –Вода...-защо имах чувството, че някой ще ме чуе? Имаше ли някой друг в стаята? Просто нямах сили да стана и сама да си налея.
-Дъще? Катрин? Добре ли си?-гласът на татко ми подейства успокояващо, макар той самият да звучеше уплашен.
-Вода, татко...моля те...-звучах дрезгаво и несигурно. Гласните ми струни пулсираха.
-Да, добре.-надигна ме от леглото и постави малка лилава възглавничка под тялото ми, след като видя, че не мога да се изправя сама. Изгълтах ледената вода за секунди. Студа продра рязко гърлото ми, но не ме впечатли особено, жаждата беше належаща. –Добре ли си, мила?
-Да, татко. Нищо ми няма. Какво стана? Какво се случи?-той ми се усмихна тъжно и започна демонстративно да почесва едва наболата си брада. Правеше така когато смяташе да излъже.-Нищо особено. Просто, когато не се събуди когато те виках, се притесних.-лъжа.-Аз...не знам...беше ужасно студена и затова ти метнах едно одеяло отгоре. Наистина се притесних. Ти бълнуваше и се мяташе насам-натам, но не можах да те събудя каквото и да правех.-точно така, стигаме до истината...-Говореше несвързани работи. Стъкло, врата, някаква кърпа... питаше някой къде е...такива неща.-настръхнах когато си спомних за вчера. Очите ми почти изхвърчаха от орбитите си. Татко стана свидетел на внезапния шок.
-Спокойно, дете. Било е само сън.-не осъзнавах, че има и някой друг в стаята. На изискания стол, до вратата, седеше граф Николай Капитаров. Беше се облегнал спокойно назад. Тъмните му като катран очи контрастираха с изцяло белите му дрехи и коси, сплетени на дълга плитка, и гледаха състрадателно към мен. Но погледът му така заблуждаваше. Не ми съчувстваше, а ме убеждаваше в думите си.
-Да, само сън. Нали така, дъще? – защо трябваше да ме пита? Не съм глупачка да твърдя обратното.
-Да. – съгласих се аз. Но не беше така. Нали? Всичко беше толкова истинско! Още ухаех на ароматните пени за вана.-Къде ме намерихте?- попитах предпазливо аз.
-Какво искаш да кажеш? В леглото, как къде?- отговори с тревожна насмешка баща ми. Кимнах на себе си.
-Може ли минутка да се облека, татко? След малко ще сляза долу за... закуска? Колко часа е?- колко ли бях спала, за да се обезпокоят и да ме потърсят?
- Да, ако се чувстваш добре. За закуска... следобедна може би?...-графът ми се усмихваше ведро и... многозначително.
-Благодаря.
Първото нещо, което направих, когато останах сама беше да погледна под одеялото. Бях облечена в бялата си нощница. Някой ми беше облякъл дори и жилетката. Отметнах тежката завивка и се опитах да стана. Главата ми се замая. Догади ми се. Едва сега усетих, че студена пот беше побила по тялото ми. Беше ми студено въпреки че в стаята би трябвало да е топло. Слънцето озаряваше половината стая. Частта откъм вратата и стола, на който седеше графът, стоеше в сянка.
Намерих пантофите си и се запътих към банята. Беше ме страх, но едновременно с това изпитвах любопитство.
Вратата изскърца леко при отварянето. Стаята беше... напълно различна. Разбира се, ваната все още си беше на вчерашното място, но сега забелязвах и малката мивка от едната страна на стените. До нея имаше дървено шкафче, върху което беше поставена лилава орхидея. Отворих вратичката и там намерих още няколко малки шишенца с разноцветна течност, изящна златиста четка за коса и такава по-малка за зъбите.
Студената вода дойде ободряващо. Наплисках лицето си, ръцете си до лактите, врата си. Жадно отпих от шепите си. Грабнах четката за зъби. Беше доста тежка. Погледнах се в огледалото. Гледката ме шокира!
Дългите ми, непокорни коси се бяха извили на малки непослушни къдрици покрай лицето ми. Лицето ми? Бях така бледа и изпита, никаква следа от предишната ми руменина. Очите ми бяха зачервени и смъдяха под клепачите, но това, което ме шокира най-много бяха двата малки огненочервени прореза на сгъвката на шията ми. Механично посегнах към врата си. Не би могло... и нямаше нищо, нито подутина, нито вдлъбнатина, грапавост. Само гладка ледена кожа. Ноктите ми се впиха в мястото на... ухапването? Пробождането? Сама ли се бях наранила и защо раната се виждаше само в огледалото?
Чакаха ме. После щях да разнищя този въпрос. Имах време за това, но те не трябваше да се усъмнят в мен, особено графа.
Облякох първата рокля, която се подаваше от куфара, грижливо подредих косата си на кок. Нека вратът ми се вижда, така ще разбера виждат ли раната другите.
Чакаха ме на голямата дълга маса, на която бяхме вечеряли снощи, когато пристигнахме. На масата имаше четирима души. Преброих отново. Татко, графът, господин Тейбъл и Даниел. Даниел е тук? Разбира се, че е тук. Кимнах объркано, но все пак учтиво, Даниел ме погледна с любопитство. Седнах тромаво до татко. Беше напрегнат, изглежда бяха водили смущаващ разговор. Естествено те бяха млъкнали щом аз влязох.
-Как се чувствате мадам Катрин?-с малка нотка на загриженост попита графа.
-По-добре, благодаря.
-С баща ви тъкмо обсъждахме малката...случка. Радваме се, че сега сте в бих казал по-добро състояние.- татко не отпусна мускулите си повреме на думите. – Позволете ми да ви представя сина ми Даниел Капитаров. Той пристигна едва тази сутрин от Белгия, където беше на кратка... екскурзия.
-Нима?- заинтригувах се фалшиво.
-Добър ден, госпожице Катрин.-отвърна невинно той.
- И на вас.-двама могат да играят таза игра.
-Не мога да пропусна да отбележа любопитството си към орнамента на врата ви.-потръпнах. Любопитство значи. Лукаво. Не знаех какво да отговоря, за миг сърцето ми спря хода си, а дъхът ми секна. Всички се вторачиха във врата ми с неприкрит интерес. Ами сега? Как щях да обясня?
Даниел очакваше. Всички очакваха. Аз стоях замръзнала.
-Много е красиво. Злато и сапфири предполагам.-обади се
графът, за да пресече тишината. Погледнах към шията
си. Бях забравила за златната огърлица, която си бях
закопчала в бързината. Явно облекчена срещнах
самодоволния му поглед. Бях се уплашила като преди. Той
знаеше какво се беше случило и щеше да ми каже, щях да го
накарам. Зелените му очи проблеснаха с непозната искрица в
тъмната стая.
Няма заглавие...Това е лошото
Използвах предишните четирейсет минути за да напиша пролог за книгата си. Ще го просна тук, за да се възхищавате на плодовете на труда ми. ;p Става дума за момиче,което отива с баща си в Румъния на гости на влиятелен граф,за когото работи баща й. Историята не се развива в настоящето,а в далечното минало. Разбира се,там тя среща синът на графа- безумно красив вампир. Тайните няма да ги разкривам все още,но само ще кажа,че той си има брат.
Първа глава още не съм я написала,но работя по въпроса. Ето ви засега пролога:
Пролог
Останах сама. Миризмата на застояло ме жулна със затварянето на вратата. Стоварих куфара си върху леглото. Не бях виждала такова от онази вечер в изискания хотел преди близо седем години. Дървото беше тъмно и оформено на извити дъги и пролетни цветя. Махагон- веднага разпознах миризмата. Чаршафите имаха люляков цвят, а балдахина, който се провесваше тежко беше с две – три гами по-тъмен от одеялото. Отворих ципа на тъмносивия си нов куфар и извадих бялата си нощница. Вечерите ставаше студено беше казал татко и затова извадих за всеки случай и тънката сребриста жилетка.
На ъгъла на леглото бяха поставени кърпи – една по-голяма и две по-малки с ингравирани букви М в тъмночервено.
Грабнах голямата и се увих в нея. Зашляпах боса по студения под докато стигна до банята. Не бях влизала вътре, но се надявах да има вана или поне душ.
В самия център ме чакаше красива бяла вана, вероятно никога използвана, а отстрани три малки шишета с пяна. Погледнах етикетите – бял лавандър, кокос и мляко, захар и слънце. Реших да сложа от всичко по много. Водата беше топла и приятна, а от уханията на пяните главата ми се завъртя. Отпуснах се, преливаща от емоции. Реших да се потопя цялата – да усетя с цялото си тяло топлината.
Почти забравих да се покажа отново. Лъхна ме студът на празната стая. Извърнах уморено глава и чак тогава забелязах, че таванът беше стъклен.
Свещта, която бях запалила придаваше замъглено усещане за светлина, но все пак ясно можех да различа очертанията си, макар и огледалото да беше доста високо над пода.
Стори ми се, че някаква тъмна фигура се доближава. Тялото ми настръхна под вече хладката вода от внезапен студ.
Не бях чула вратата да се отваря. Възможно ли беше някой да беше влязъл докато съм била под водата?
- Ехо? Има ли някой?-чух се да прошепвам уплашено.- Татко?-беше глупаво да смятам, че е той. Някакси не би могло, но поне се надявах да е той. Само него познавах в този зловещ замък.
Нямаше отговор. Естествено.
Изтрих очите си от парещата пяна. Навън зави вълк, а клоните на вековното дърво заудряха прозорците в стаята. Усетих онова надигане в гърлото, когато си на път да се разплачеш. Беше ме страх, определено.
Първата сълза самотно се стече по ледената ми буза. След малко я последваха още няколко. Тихо скимтене се чу сподавено от гърлото ми. Макар да изстивах от студ, кръвта ми бясно спринтираше във вените ми.
-Шшшшт...- някой прошепна в тъмата. Аз се обърнах рязко, но нямаше никого. Хлипането ми се превърна в отчаян вик за помощ.
-Махай се!-успях да изкрещя задавено.- Какво искаш?
- Катерина.-прошепнаха сякаш няколко красиви гласове. Прозвуча сякаш стотици камбанки се удрят в утринна роса. Но по-тихо, по-мрачно и примамливо. Не познах гласа. Но познах акцента.
Плачът ми пресекна. Погледнах с уплаха към огледалния таван с очакване да видя този, които се криеше в сенките.
Наистина го видях. В единя край, на тази иначе така овална баня, се беше подпряла тъмна, висока фигура. Беше облечен изцяло в черно, а катранените му коси падаха покрай наведеното му лице. Виждах само края на брадичката му и той ми се стори плашещо бял и изящен – почти като ваната. Стоеше си там напълно спокоен и безмълвен. Тъмна статуя със снежна вътрешност. Аз го познавах. Поне знаех кой е. Даниел-
синът на графа. На идване бях видяла негов портрет в коридора.
Почувствах се неловко. Засрамена и в същото време унижена. Не, не беше това думата. Чувствах се опиянена. Привлечена.
Като че ли видях крайчеца на брадата му да се оформя в лека усмивка.
- Не е честно. Ти идваш на гости, а аз съм в провинцията. Нали така?- в невероятно мекия му глас имаше съжаление. Поне привидно.-Искам да кажа, колко жалко.-отново се долавяше насмешка. Някаква шега, която не разбирах.
-Но ти си тук.-аз прошепнах думите на един дъх. Нямаше други емоции освен очакване. Нямаше страх.
Прозорецът отново издумка в отговор на вятъра.
-Освен ако не искаш да си тръгна.-не беше въпрос, знаеше отговора.
-Не искам.-защо? Защо не исках?
-Много добре. Чакам те тогава... побързай.-тялото изчезна. С него се загаси и свещта.
Със свещта настъпи и паниката. Нямах представа какво беше това. Какво се беше случило току-що?
Станах бавно от ваната и потърсих кърпата пипнешком. Бях сигурна, че я бях оставила в края. Нямаше я.
Опитах се да намеря пътя до вратата. Заопипвах грапавата стена, но така и не напипах металната дръжка, нито дори дървената материя. Струваше ми се, че съм обиколила цялата стая. Бях зазидана. Някакси бях зазидана в студената тъмна баня. Заудрях по камъните с юмруци, закрещях и гласът ми отекна като ехо по стените. Свлякох се на пода и зачаках някой да ме открие. Беше безумно тихо.
Беше тихо. Нямаше вече нито далечен вой, нито вятър, нито удрящи се клони. Започнах да лазя отчаяно към ваната. Надявах се поне малко топла вода да ме изкара от този кошмар, беше глупаво, но какво друго ми оставаше? Почти не чувствах ръцете си. Цялото ми тяло беше изтръпнало от студ и болка.
Не намерих нищо. Никъде. Проснах се свита на средата на тази нереална стая и зачаках да умра.
Първа глава още не съм я написала,но работя по въпроса. Ето ви засега пролога:
Пролог
Останах сама. Миризмата на застояло ме жулна със затварянето на вратата. Стоварих куфара си върху леглото. Не бях виждала такова от онази вечер в изискания хотел преди близо седем години. Дървото беше тъмно и оформено на извити дъги и пролетни цветя. Махагон- веднага разпознах миризмата. Чаршафите имаха люляков цвят, а балдахина, който се провесваше тежко беше с две – три гами по-тъмен от одеялото. Отворих ципа на тъмносивия си нов куфар и извадих бялата си нощница. Вечерите ставаше студено беше казал татко и затова извадих за всеки случай и тънката сребриста жилетка.
На ъгъла на леглото бяха поставени кърпи – една по-голяма и две по-малки с ингравирани букви М в тъмночервено.
Грабнах голямата и се увих в нея. Зашляпах боса по студения под докато стигна до банята. Не бях влизала вътре, но се надявах да има вана или поне душ.
В самия център ме чакаше красива бяла вана, вероятно никога използвана, а отстрани три малки шишета с пяна. Погледнах етикетите – бял лавандър, кокос и мляко, захар и слънце. Реших да сложа от всичко по много. Водата беше топла и приятна, а от уханията на пяните главата ми се завъртя. Отпуснах се, преливаща от емоции. Реших да се потопя цялата – да усетя с цялото си тяло топлината.
Почти забравих да се покажа отново. Лъхна ме студът на празната стая. Извърнах уморено глава и чак тогава забелязах, че таванът беше стъклен.
Свещта, която бях запалила придаваше замъглено усещане за светлина, но все пак ясно можех да различа очертанията си, макар и огледалото да беше доста високо над пода.
Стори ми се, че някаква тъмна фигура се доближава. Тялото ми настръхна под вече хладката вода от внезапен студ.
Не бях чула вратата да се отваря. Възможно ли беше някой да беше влязъл докато съм била под водата?
- Ехо? Има ли някой?-чух се да прошепвам уплашено.- Татко?-беше глупаво да смятам, че е той. Някакси не би могло, но поне се надявах да е той. Само него познавах в този зловещ замък.
Нямаше отговор. Естествено.
Изтрих очите си от парещата пяна. Навън зави вълк, а клоните на вековното дърво заудряха прозорците в стаята. Усетих онова надигане в гърлото, когато си на път да се разплачеш. Беше ме страх, определено.
Първата сълза самотно се стече по ледената ми буза. След малко я последваха още няколко. Тихо скимтене се чу сподавено от гърлото ми. Макар да изстивах от студ, кръвта ми бясно спринтираше във вените ми.
-Шшшшт...- някой прошепна в тъмата. Аз се обърнах рязко, но нямаше никого. Хлипането ми се превърна в отчаян вик за помощ.
-Махай се!-успях да изкрещя задавено.- Какво искаш?
- Катерина.-прошепнаха сякаш няколко красиви гласове. Прозвуча сякаш стотици камбанки се удрят в утринна роса. Но по-тихо, по-мрачно и примамливо. Не познах гласа. Но познах акцента.
Плачът ми пресекна. Погледнах с уплаха към огледалния таван с очакване да видя този, които се криеше в сенките.
Наистина го видях. В единя край, на тази иначе така овална баня, се беше подпряла тъмна, висока фигура. Беше облечен изцяло в черно, а катранените му коси падаха покрай наведеното му лице. Виждах само края на брадичката му и той ми се стори плашещо бял и изящен – почти като ваната. Стоеше си там напълно спокоен и безмълвен. Тъмна статуя със снежна вътрешност. Аз го познавах. Поне знаех кой е. Даниел-
синът на графа. На идване бях видяла негов портрет в коридора.
Почувствах се неловко. Засрамена и в същото време унижена. Не, не беше това думата. Чувствах се опиянена. Привлечена.
Като че ли видях крайчеца на брадата му да се оформя в лека усмивка.
- Не е честно. Ти идваш на гости, а аз съм в провинцията. Нали така?- в невероятно мекия му глас имаше съжаление. Поне привидно.-Искам да кажа, колко жалко.-отново се долавяше насмешка. Някаква шега, която не разбирах.
-Но ти си тук.-аз прошепнах думите на един дъх. Нямаше други емоции освен очакване. Нямаше страх.
Прозорецът отново издумка в отговор на вятъра.
-Освен ако не искаш да си тръгна.-не беше въпрос, знаеше отговора.
-Не искам.-защо? Защо не исках?
-Много добре. Чакам те тогава... побързай.-тялото изчезна. С него се загаси и свещта.
Със свещта настъпи и паниката. Нямах представа какво беше това. Какво се беше случило току-що?
Станах бавно от ваната и потърсих кърпата пипнешком. Бях сигурна, че я бях оставила в края. Нямаше я.
Опитах се да намеря пътя до вратата. Заопипвах грапавата стена, но така и не напипах металната дръжка, нито дори дървената материя. Струваше ми се, че съм обиколила цялата стая. Бях зазидана. Някакси бях зазидана в студената тъмна баня. Заудрях по камъните с юмруци, закрещях и гласът ми отекна като ехо по стените. Свлякох се на пода и зачаках някой да ме открие. Беше безумно тихо.
Беше тихо. Нямаше вече нито далечен вой, нито вятър, нито удрящи се клони. Започнах да лазя отчаяно към ваната. Надявах се поне малко топла вода да ме изкара от този кошмар, беше глупаво, но какво друго ми оставаше? Почти не чувствах ръцете си. Цялото ми тяло беше изтръпнало от студ и болка.
Не намерих нищо. Никъде. Проснах се свита на средата на тази нереална стая и зачаках да умра.
вторник, 5 януари 2010 г.
Скучен ден.Скучен живот,ама все пак ше си излея душата
Тъкмо се върнах от училище.Вечерях,разбира се.Днес нямах пари за следобедна закуска и си бях взела от къщи едно подобно на "марс",с фъстъци...припомних си защо мразя фъстъци...не го ядох.
По физическо играхме волейбол,не нараних никого! Правихме класно по английски...аре,няма да обиждам даскалии ДНЕС! После...взехме два листа и една страница думи по еспанiol,завършихме с есе по бел и превод по ИСТОРИЯ.
Утре ще ме изпитва по биология и вече преговорих старите уроци,остава само новият и да прочета "Прикованият Прометей"...lame!
Нз кво друго за деня ми...обадих се на Лина,щото мн ми липсваше и ми стана още по-гадно като ми разказа за даскалото ни...й (нейното,не мойто вече)...как може да им е толкова яко?!
Липсва миии...
Свърших "Затъмнение",трябва да го върна на Ива! Поисках от Криси "Дневниците на вампира",май самоо тази поредица за вампири не съм чела (но пък съм гледала).Мама ще бъде във "възсторг"!
Аре,отивам да уча по био,после къпане и четена на Прометея ;p...
По физическо играхме волейбол,не нараних никого! Правихме класно по английски...аре,няма да обиждам даскалии ДНЕС! После...взехме два листа и една страница думи по еспанiol,завършихме с есе по бел и превод по ИСТОРИЯ.
Утре ще ме изпитва по биология и вече преговорих старите уроци,остава само новият и да прочета "Прикованият Прометей"...lame!
Нз кво друго за деня ми...обадих се на Лина,щото мн ми липсваше и ми стана още по-гадно като ми разказа за даскалото ни...й (нейното,не мойто вече)...как може да им е толкова яко?!
Липсва миии...
Свърших "Затъмнение",трябва да го върна на Ива! Поисках от Криси "Дневниците на вампира",май самоо тази поредица за вампири не съм чела (но пък съм гледала).Мама ще бъде във "възсторг"!
Аре,отивам да уча по био,после къпане и четена на Прометея ;p...
понеделник, 4 януари 2010 г.
Следваканционна депресия...Disney helps!
Ах,вкъщи съм си...и на училище!...
Не съм писала по-рано,защото ме беше налегнала страшна депресия по разделянето с Калоянчо... и с ваканцията! Последният ден на хижата (цял имам впредвид) беше кошмар отначало! Мислих си,че съм най-нещастния човек на света,как не ми се прибира,колко гадни оценки ще имам на класните...но все пак се поокопитих (благодарение на Лина-or miloto,която ми каза да гледам малко Disney филми и ше се оправя)! Така и стана! Изгледах последните три moovita на H2O ;p и после малко от Хана Монтана и ми се вдигна...НАСТРОЕНИЕТО имам впредвид!
Днеска-първи ден на даскало...5-ца по мат на класното (гадост),тъъъъп ден,нямам надежда за ваканция в близките седмици,но ме крепи мисълта,че Монка и Лина ще идват на Сф на кънки и ше се видим (ако не съм споменала те трите си учат в П.,а аз съм в тъпата София...от тая година-кво да кажа,местя се a lot)...
С тате вчера ходихме на "Аватар" и имаше бабки и дядовци,дошли на късна прожекция! Накъде отива светът!...
Остава да кача малко снимки от хижата,ма ме мързи...аре в следващата публикация!
Bye,народе! Тряя вечерям,послее малко ТиВи и накрая ше продължа да препрочитам "Затъмнение" за ен-ти път!...
Не съм писала по-рано,защото ме беше налегнала страшна депресия по разделянето с Калоянчо... и с ваканцията! Последният ден на хижата (цял имам впредвид) беше кошмар отначало! Мислих си,че съм най-нещастния човек на света,как не ми се прибира,колко гадни оценки ще имам на класните...но все пак се поокопитих (благодарение на Лина-or miloto,която ми каза да гледам малко Disney филми и ше се оправя)! Така и стана! Изгледах последните три moovita на H2O ;p и после малко от Хана Монтана и ми се вдигна...НАСТРОЕНИЕТО имам впредвид!
Днеска-първи ден на даскало...5-ца по мат на класното (гадост),тъъъъп ден,нямам надежда за ваканция в близките седмици,но ме крепи мисълта,че Монка и Лина ще идват на Сф на кънки и ше се видим (ако не съм споменала те трите си учат в П.,а аз съм в тъпата София...от тая година-кво да кажа,местя се a lot)...
С тате вчера ходихме на "Аватар" и имаше бабки и дядовци,дошли на късна прожекция! Накъде отива светът!...
Остава да кача малко снимки от хижата,ма ме мързи...аре в следващата публикация!
Bye,народе! Тряя вечерям,послее малко ТиВи и накрая ше продължа да препрочитам "Затъмнение" за ен-ти път!...
петък, 1 януари 2010 г.
Ах,история...ах,кошмари!
Имах ужасен кошмар! Значи,отивам нали аз на даскало уж е след ваканцията и по история ще правим контролно,вадя аз сега да намеря свободен лист,а другите са почнали отдавна и му казвам на господина да спре да диктува,ама той като идва и гледа-от учебника пада някъв лист,а на него- контролното,ама правено от някъв Пламен и ми вика,че съм измамница!!! Аз гледам и не вярвам на ушите си! Оказва се после,че това не е моя учебник, а на същия този Пламен :D Господинът ми се извинява,ама все пак трябвало да предам контролното!!! Е,как като и една дума не съм написала?!...
Васи,благодаря ти,че ме защити наужким в съня ми! Признателна съм ти!
П.П. Сега след пробуждането ми осъзнавам,че е втори,а още не съм барвала учебник,с изключение на вчера,но то така и не стана!
Васи,благодаря ти,че ме защити наужким в съня ми! Признателна съм ти!
П.П. Сега след пробуждането ми осъзнавам,че е втори,а още не съм барвала учебник,с изключение на вчера,но то така и не стана!
Тъпо ми е,не ми се и учи!...
Опитах се да уча... Е, не мога,братче!!!
Не знам какво ми стана,ама просто пропускам инфото...
Не съм готова да ходя на училище ощеее... Не ми се прави нищо,не ми се прибира вкъщи...
Няма да си тръгваме от хижата още един цял ден,а пък тук ме е налегнал мързелът!
Наште са на разходка с кучето,аз до преди малко играх с Калоянчо на криеница в стаята!!!
Егаси нервите съм имала,чак се учудвам от себе си!
Ако можеше още няколко седмици ваканция...
Не знам какво ми стана,ама просто пропускам инфото...
Не съм готова да ходя на училище ощеее... Не ми се прави нищо,не ми се прибира вкъщи...
Няма да си тръгваме от хижата още един цял ден,а пък тук ме е налегнал мързелът!
Наште са на разходка с кучето,аз до преди малко играх с Калоянчо на криеница в стаята!!!
Егаси нервите съм имала,чак се учудвам от себе си!
Ако можеше още няколко седмици ваканция...
Утро с пожелания
Добро утро,народеее!...
Ся ставам,оправих се вече,имам само леглото да си оправя и неразборията с дрехите ми...
Вече преминахме официално в 2010!!! Ураа,приближава края на света!!!
Начи пак да си кажа-ЧРД,Монкеее! Да
ни тероризираш още дъъъго време и да допринасяш толкова много за ПЗК-то!
На Васи и дядо Васил-честит имен ден,да сте все така...поучително остоумни...
Прозяяяяв! ;p Тва е-ваканцията е към края си... Не ми се учииии!...
Айде,ще пиша като стане нещо интересно...
Калоянчо пак прекара нощта в мойто легло...
Ся ставам,оправих се вече,имам само леглото да си оправя и неразборията с дрехите ми...
Вече преминахме официално в 2010!!! Ураа,приближава края на света!!!
Начи пак да си кажа-ЧРД,Монкеее! Да
ни тероризираш още дъъъго време и да допринасяш толкова много за ПЗК-то!
На Васи и дядо Васил-честит имен ден,да сте все така...поучително остоумни...
Прозяяяяв! ;p Тва е-ваканцията е към края си... Не ми се учииии!...
Айде,ще пиша като стане нещо интересно...
Калоянчо пак прекара нощта в мойто легло...
Абонамент за:
Публикации (Atom)