петък, 29 януари 2010 г.

До теб (до него)

Мисля,че ти казах да се махаш-поне такова беше посланието в мълчанието ми миналия път!
Не ме трови с думите си,защото ми писна да те нося като гюле в ръцете си и без това.
Но ти продължаваш! Защо? Какво толкова имаш да ми кажеш?
Аз мълча и съм ингогнито,а ти все ме търсиш... защото си егоист.
И преди и сега,искаше да говорим само за теб и за мен околко теб и не разбра как аз поисках
да те няма за малко... и... ми хареса...
                                                        .......................................

Сега се правиш на голям,но си толкова нищожен до егото си! Не мога да си вдигна главата-много е високо!
Не ме разбираш,защото си глупав. И си затворен в своя образ и искаш да се доказваш и всички да ти се любуваме...
Кога ме изпусна? Когато се вкопчи в себе си и скри комплексите си в гел за коса.
Мразя те! Мразя те за това,в което се превърна и не искам повече да ми пишеш за себе си и изобщо за нищо!
Това исках да ти кажа в мълчанието си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар