петък, 29 януари 2010 г.

И мама ми каза,че всичко,което оставяме след нас е написаното

И са древни колкото света. Ръкописи на времето,изписани от крилатите демони с изящните усмивки. И в тях пише за хората,за смисъла на живота. Всяка страница контролира по едно поколение,променя съдбата. И са пазени от три сестри,слепи и все пак виждащи повече от всички останали. Запечатани с кръвта на архангелите и сълзите на майката Земя.
И са живи. И дишат. И броят. И очакват. Шестотин-шестдесет и шест века в тъмнина,за да пропаднем завинаги.
Раждаме се в неизвестното,за да си отидем в слепота,а те ще останат вечни и недосегаеми.
Написаното остава.

Няма коментари:

Публикуване на коментар