Мразя ПЗК

Знам, че ще съжалявам (и вероятно ще е много скоро), но МРАЗЯ ПЗК и МРАЗЯ РАДО!!!!!
И отменям всички планове с тях за лятото и за когато и да е било!!! Щом на тях не им пука за мен, на мен защо да ми пука за тях?... Може би съм прекалено ядосана и говоря глупости, но...това чувствам и за това пиша!

Завръщане...от екскурзия

Завърнах се от екскурзията до Банско...Беше много хубаво-така спокойно, без излишни алкохолни опиянения и простотии-само двайсетина млади хора, които се държаха зряло и изобщо не им беше скучно! Въпреки че превоза беше мноого мъничък (и шофьорът се казваше Първан-е,не е ли смешно?!), ние пак успявахме да разиграваме картите до предел, че или ти става лошо, или вече падаш от седалката да се чекнеш (защото как се играе с десетима души в маршрутка на макао?!!?)... Но хотела изобщо не ни разочарова-та вратите се отваряха със специални карти! Бързо-бързо си разделихме стаите (бяхме пет момичета в един апартамент) и се разхождахме из града..ядохме и т.н. Вечерта нямаше дискотека, както попринцип, а просто се събрахме (ест. в нашия апартамент, въпреки че този на момчетата беше доста по-хубав) и се разделихме на две групи-в едната стая-картоиграчите на "макао", а в другата-собствената ни дискотека (на коята аз и Еви бяхме звездите-той правеше движения, а аз ги копирах с точност за секунди и се получаваше сполучлив синхрон)... В края на вечерта се игра на...убиец (преди малко покер с истински чипове) и после аз предадох фронта. Стефи и аз си легнахме, макар в другата страя купона да продължаваше, нооо...си открих натрапник в леглото!! Ива се беше излееегнала хубавичко по диагонал, засичайки всякакъв път за действие (т.е.изритване) и "похъркваше" сладостно... Хм..накрая деляхме едно единичко легло, а Васи си спа като царче на спалнята оттатък!... Както и да е, важното е, че изкарахме супер, а има и много снимков материал:

Това съм аз и леглото, което деляхме с Ива.

Тук с Васи и Стефи правим балончета от балкона.

Бихте казали метъл-но аз имам впредвид " Rock and roll,baby!!!"

Ето ни и нас-основателките на Кхаликия в пълен състав-Ива,аз,Васи до мен и Стефи

Детска радост...

Очаквайте с нетърпение "новата" Ради от...някъде към средата на ваканцията ;p (Също и много скоро няколко рецепти от кухнята на "Да готвим с Цура")

Благодаря ви за вниманието!

Разкаяние на деня: Катестрофата, за която или сте чули, или нищо не знаете, стана почти пред нашата маршрутка-аз се избазиках, че човек с мустак е прегазил катерица и впоследствие измислихме какви ли не истории с тази моя лигня, но се оказа, че шофьорът на камиона, блъснал се в лека кола, е починал на място, и има дядо и внуче ранени...

Съжалявам искрено!

Два вълшебни дена!

Предполагам е време да ви кажа какво толкова правех последните два дена...защото е интересно!!..
Вчера, например имах свръх енергия и си навлякох широка тениска, суичър, бейзболна шапка и кецове и... ходих на разходка в Борисовата градина...
Седнах на една затънтена пейка и си писах в "черната тетрадка" - а.k.a. дневничето миии (happy). После седнах на друга пейка и четох книгата от Васи (кой да знае,че висящите градини на Семирамида са в пещера...). Огладнях и си купих лилаво корни (любимото ми) и сок от вишни.. BTW има едно местенце, където продават черешова нискокалорична кола и "доктор пепър"-неща, които пият в америка, а в България не съм виждала изобщо...
А пък днес бях на шопинг:
-блуза и син шал от индийския
-книгата на Ст.Майер за Бри (inlove)
-пръстенче от "ЯКО"
-дънки
-джапанки
-още един шал (сив)
-гривна (тъмно кафява)
-и кулминацията на деня
:
ПРОБИХ СИ УШИТЕ НА ТРИ МЕСТА!!!
тоест на лявото дупките са две...
Почти съм готова за лятото!!.. Има тооолкова много неща и емоции да ви опиша...но...не ми се пише, честно казано...
Ще ме прощавате! А btw-Цура има две нови рецепти за вас-френска лучена супа и сладки от мюсли, но за това-някой друг път!

Random..

Време е за ъпдейт по моя живот... На дали сте се питали какво става с мен,де ;ppp Кики реши да ми говори отново. Хайде, залагайте-колко време ще ми е фр този път? Аз казвам, че до края на седмицата пак ще си измисли нещо, за което да ми се разсърди...но явно такива са ни отношенията love-hate. На нещото по логика имам 5, и госпожата не знае защо... ( и аз така и не разбрах каква ми е грешката), но все пак е решила да ми пише 6 за срока и за годината. Хах, надали ви е до моите зубърски истории :D Дообре, тогава ще разкажа нещо по-накратко за уикенда ми.
Бяхме на Правец, щях да се срещам с Миша, но валеше. С леля играхме шах. Първата игра ме преби напр за десет минути, но втората игра беше моя. С майка не сме се виждали... Ходих на "Сексът и градът"-якооо.  Бих отишла пак, въпреки че има някои недовършени сцени и няма голяма кулминация. Първият филм-определено по-добър. Вторият-радва.
Загубих си късметлийското пръстенче от Англия (наистина вярвах, че ми носи късмет). Минута мълчание.
Фраза на деня:
Чали као. (На Калин-езикът значи Чао, Кали)
Моето чао звучи така: Чади рао.

Lame, ама няма как...няма муза нещо...

Реших, че е време да напиша и нещо в рими... Не се получи особено, тъй като беше напревено малко насила, но нека има и такива, а? Не чак толкова прочувствени... малко по-закачливи, макар и не много оригинални :D:D:D Няма си заглавие още, но може би някой от вас ще предложи нещо?? Не? Ами добре тогава... Все ще се измисли нещо. Аз казвам, че творбата сама си измисля името... Та:

Чисто като…детската сълза,

ярко... и навито на фуния.

Безнадеждно като падналите есенни листа,

парещо като магия...

Всяка нишка се прозява и
…преплита пръсти в друга,


няма думи за описване
как живяла съм в заблуда.


Как съм спала до сега
без да те сънувам там-под залеза?


Твойта в моята ръка-
заедно скрити в тъмата на подлеза.


Ще рисуваме във слънчево
купите изсъхнало сено.


Аз какво съм ти поръчала,
пък ти донесъл си едно...


чисто като детската сълза,
чувство е-навито на фуния.


Предизвиква пеперудени крила
и е парещо като магия...


После там-във подлеза,
ще споделим на влажните стени…


тази наша хипотеза
за любовта, която ни крепи.

История на истини и желания

Ще ти говоря за история.

Докато изчезна в мислите си.

Ти ще се разсейваш и ще подхващат нови теми.

Нека да общуваме с думи, писна ми от разговори с емотиконите на скайпа.

А когато се засмея, искам да го разбереш от запетайката, както аз разбирам когато те няма.

Не знам дали е по-болезнено да седя срещу празен прозорец или срещу забравения чат.

Да гоня думите ти е… вече невъзможно. Сякаш разряза мрежата и отлетяха пеперудите.

Аз мога да те сравня с листата, ала са твърде нежни,а ти си твърде човек.

Желая да ми шепнеш думи от измисления си език и аз да ти казвам, че звучат по-гладко и от вятъра.
Аз и ти на хамака. Ще си измисляме спомени. Ти ще ми казваш-аз ще записвам по кожата ти.

С целувки.

И няма да е завършено, ще е без редове. Ще скачаме от една реалност в друга илюзия…

Ти вече няма да ме слушаш, но аз ще ти говоря за история. Не нашата, а на света. Когато заспиш аз мога пак да хвана пеперудите. Ще ги чакам като ловец при всеки дъх. Сега ти ми разказваш история.

Историята на своя път.

Трябва ми мъжка версия на мен самата.

Дъжд ли бе да го опишеш…


Започна с прохлада. И тя разкъса изпотената дреха на деня и въздъхна върху изгорената кожа. После погали слънцето и му каза да се прибере от игра. Слънцето-това вечно дете, което се сърди на хората, както се сърдят понякога децата. Инфантилно и жестоко, то решава да не играе по правилата вече, защото другите отдавна му взимат играчките. Смрачи се и жегата натежа по покривите. „Ще взимам” си рекох. Не мина много време и започна. Не беше нежно, земята крещеше за глътки, а небето беше щедро. Капките падаха накуп в хауса на града. Прозореца задрънка от натиска. Зазвъняха ламарините по балконите. Бях щастлива в точно този момент. Помислих си,че земята ще е доволна. Че сме направили нещо както трябва.

Но започна градушката. Жервените капки погълнаха софийските изпарения. Не им хареса и решиха да се трансформират.” Като лед сме недосегаеми”, беше обща философия. И заудряха, затропаха, биеха и ритаха асфалта. Наказваха колите… Жерваха дърветата си. Искаха да заглушат сирената на линейката и „клаксонът” на трамвая. Да забулят всички телефонни разговори и дрънчащи звуци от радиото в колите на софияните.

Много свои загуби земята. Аз чувах жалният стон на котките под прозореца си. Пет малки котенца и майката. Станах от компютъра и зашляпах боса. Там, отдолу, имаше езеро. Всяка ударна перла цопваше в мътната вода. Аз се уплаших да не зърна плуващото тяло на някое неуспяло коте, а градушката ме заудря по лицето. Затворих едното стъкло и пресметнах колко време ще ми отнеме да обуя маратонките и да прескоча балкона, за да заровя из локвата за жертви. И после спря.

Отиде си както дойде. Твърде бързо, твърде агресивно.

И боля ги колите, дърветата…животните. Но отми цялата мръсотия. И от улиците и от хората. А съседите изключиха електрическите уреди от страх. Слънцето получи желанието си и сега гледа усмихнато през чаршафа от облаци, а небето, като грижовна майка, се постара да даде урок на калпазаните (в случай-хората). А аз имам езеро под прозореца. С риби-фасовете. Явно „Ще взимам” си е рекла и земята.

Принцът от зазиданата кула

Тааа, това точноо не ми харесва особено, но реших все пак да го постна, защото просто искам да си го имам тук!... (Хах, мерси все пак ако решите да го прочетете, а още повече ако го харесате)

Представям си те гледащ от последния етаж .

От малкото жълто прозорче с решетките.

И всяка твоя въздишка влиза в капчука

...и се спуска до мен.

Представям си как мъката, когато си тъжен,

се всмуква през жълтата стена и я боядисва в сиво.


И сивото плаче.

Но когато ме гледаш, онази жила на врата ти бие с ритъма на капчука.

Аз искам… искам…да я докосна с ледени пръсти и да се стопи под допира.

Когато те няма, аз пак те виждам. Затворен в крепостта на желанията без изход.

Бледостта на кожата ти ме привлича. А под погледа горят на клада звездите.

Представям си,че си студен, но париш. И сладък на вкус, но ако опитам -ще заболи.

А можеш ли да говориш, принце от зазиданата кула?

Пишеш ли за мен, както аз пиша за теб?

Или просто гледаш? Аз нямам против.

Усмихвам ти се.

Капчука погълна поредната въздишка…

 

 

А иначе ЕМИСИЯ НОВИНИ: (тука си представяте рингтона на новините по радио Хоризонт)

 

-днес ми излезе херпес от дясната страна на сгъвката на устната. Заподозрени:

*прасковата от училище

*ягодите в нас

*черешите в нас

*притеснение от интервюто в радиото

(има ли нужда да казвам, че си сложих бяло лекарство и всички ми казваха,че нещо съм се изцапала)

-мятах медицинска топка (6м като трябва да се метне 7---Ели направо ни учуди-метна я на 9 метра и половина... :х)

-поливахме се с вода навън (аз спечелих "мис мокра фланелка")

-правихме контролно по химия (абе, защо се свързват атомите?? всички са писали различно)

-ще ламинират грамотата ми от радиото и ще я сложат на витрината с грамоти в училището (тоест на-дали ще си я видя отново)

-официално се признавам за тъпа по математика (е,не знам как ми я писа тая шестица госпожата!!)

 

Послание на деня: Честит рожден ден, Ири!!! от всеее сърце ти пожелавам всички онези ценни нещица, които те правят истински щастлива! (тука си представяте как звучи мелодията на Happy Birhtday-не оная българската циганската!)

От живота ви

Аз искам да греба с шепи от хамбара на живота.

Ще бъда алчна за късмета на просяка и съдбата на куцото пиле.

Ще дам очите си на летния прашец,а ръцете си на безръкия пианист.

Ще посадя думите си в храма на мълчанието и ще подаря сърцето си на огледалото в банята.

В замяна ще взема пръстта от нозете ви и солта от сълзите ви.

Не ме познавате, не ви познавам. Но ще ги взема. После ще ме проклинате.

Ще дам имена на вашите погледи, ще опиша имената ви в ноти.

Аз искам да ги нося като изоставена черупка на гърдите си. До биещото някога сърце…

Вашите болки, вашите мъки. Мои пристанища на светове.

Защо ще ме попитате. За да се чувствам достойна. Защото е редно, за да бъда значима.

Ще взема страховете ви и ще ги оплета около мен, за да ме топлят.

Аз искам да греба от живота ВИ с пълни шепи.

Защо ще ме попитате.

Защото е редно. После ще ме проклинате...

Защо ми липсвате...

Чувствам се гадно и искам да поговоря с някого. Всъщност искам да поговоря с Миша, Лина и Монка. Много ми липсват!... Няма ли вече да свършва училището?! Знам, че вероятно всички на моята възраст се питат същото, но работата е там, че имам толкова неща, набелязани за лятото. Не искам да го пропилявам! Усещам, че се отдалечавам от ПЗК, защото съм в друг град и не съм постоянно с тях. Може да го отречат или да кажат:"Но ти винаги ще си с нас!", но истината е друга и дори те я усещат... Отдалечих се от приятелките си в Разград. Преди си пишехме всяка вечер, говорихме по телефона... Мислех, че с тях няма да е така, но ето, че явно така ще бъде с всички... Добре, че Йонелка ми остана. Гадно е когато в живота им се случват достойни за похвала неща и аз разбирам от други. Едно време си споделяхме всичко-имахме малък кръг на доверие. Страх ме е, че ги изгубвам и се питам дали те понякога се сещат за мен.
Кои моменти по-точно си спомнят? <--отнася се за всички. И дали ще си останат спомени, няма ли да се видим отново и да създадем  нови? Обичам да живея в миналото, но не е полезно най-малкото. Понякога ги забравям... Първо забравям обикновените неща, после лошите и накрая хубавите. Тогава е  най-лошо-когато са ми останали само добрите. Защото ми липсват толкова непоносимо много!... Някакси оставам с впечатлението, че всичко винаги ве било розово и моментално всичко в настоящето се размива до сиво.

Съпоставка-ябълка vs банана

                                                 ПРЕДИМСТВА:
Ябълка                                                              Банан
-има я в червен, зелен и жълт              -лесен за консумиране (не се мие)
цвят                                                         -има стабилна дръжка
-може да се прави на сладкиши           -полезен е за стомаха
-по-малко калории                                  -може да се прави на шейк
-много вода                                              -прилича на *** (смешно е, става за базик)
-почти няма семки                                  -може да се използва като модел за поставяне
-различни разновидности за                   на презерватив (пак е смешно-с ябълка не ста
готвене                                                       ва.)
-компактна                                                -компактен
                                 НЕДОСТАТЪЦИ:
Ябълка                                                     Банан
-трябва да се мие                             -бързо "увяхва"
-лепкава е                                           -можеш да се хлъзнеш на обелката
-може да е гнила отвътре, а да не личи     -можеш да се намацаш, ако не внимаваш и става
-може да има червеи                             лепкав.
-храна на прасетата                          -може да предизвика запек.
-можеш да се задавиш и да умреш      -а шейкът-разтройство.
-по-бавно се реже от банана              -храна на маймуни.

ВИЕ КОЕ ОБИЧАТЕ ПОВЕЧЕ-ЯБЪЛКА ИЛИ БАНАН? (Направих глупавата съпоставка, защото се чудех какво да хапна за следобедна закуска)

Асоциации с момчета и планове за лятото

Аз...съжалявам за това, че не пиша...общо взето няма какво да се каже, а аз си бях обещала да не ви товаря с глупости... Исках историята да остане първа за доста време...поне докато се случи нещо хубаво или...лошо. Нещо, за което си струва да се пише.
Не се случи.
Надделя желанието ми да напиша просто нещо (каквото и да е) в блогчето си. Сетих се за Минчо оня ден докато СЛУЧАЙНО погледнах през прозореца и видях няколко момчета да игратя тенис на маса отвън. Минчо беше...голяма работа, но се случи така, че на въпросния лагер изпуснах шанса си за афера :D и след тази грешка...трябваше да наблюдавам как съквартирантката ми беше взела мястото си до него до края... После естествено го бяше зарязала... Много ми се ще да го срещна и просто...да се уверя, че не се е променил, а все още е такъв добър и забавен. Не заслужаваше такова отношение от нея, но нали пък аз отказах да имам нещо общо с него, за да не ми се сърдят другите момичета (да, те всички го харесваха)!
Знам, че е детинско, но така го преживявам (ха,да не говорим, че бях надула главите на разградските си приятелки за него и отказвах да върна книгата на Кристин, която бях заела на Минчо да чете)...
Интересно защо мозъка ми решава да щракне именно този образ и защо си прави асоциации с него. Та аз го бях забравила... четири години...
Както и да е...Планове за лятото:
-Франция ( с наште)
-море (Китен-станция)
-Ябланица (приятели-купони)
-сестра ми (разходки с количка из парка и правене на клоун, за да й е забавно)
Цели, поставени за лятото:
-да се науча да свиря на китарата
-да направим къща-база
-да хвана тен
-да си довърша книгата
-да си прочета литературата
-да си направим вечерен пикник на поляната при гробищата
-да направим концерт
-да се науча да подкаевам колата на Марсел.