Дъжд ли бе да го опишеш…


Започна с прохлада. И тя разкъса изпотената дреха на деня и въздъхна върху изгорената кожа. После погали слънцето и му каза да се прибере от игра. Слънцето-това вечно дете, което се сърди на хората, както се сърдят понякога децата. Инфантилно и жестоко, то решава да не играе по правилата вече, защото другите отдавна му взимат играчките. Смрачи се и жегата натежа по покривите. „Ще взимам” си рекох. Не мина много време и започна. Не беше нежно, земята крещеше за глътки, а небето беше щедро. Капките падаха накуп в хауса на града. Прозореца задрънка от натиска. Зазвъняха ламарините по балконите. Бях щастлива в точно този момент. Помислих си,че земята ще е доволна. Че сме направили нещо както трябва.

Но започна градушката. Жервените капки погълнаха софийските изпарения. Не им хареса и решиха да се трансформират.” Като лед сме недосегаеми”, беше обща философия. И заудряха, затропаха, биеха и ритаха асфалта. Наказваха колите… Жерваха дърветата си. Искаха да заглушат сирената на линейката и „клаксонът” на трамвая. Да забулят всички телефонни разговори и дрънчащи звуци от радиото в колите на софияните.

Много свои загуби земята. Аз чувах жалният стон на котките под прозореца си. Пет малки котенца и майката. Станах от компютъра и зашляпах боса. Там, отдолу, имаше езеро. Всяка ударна перла цопваше в мътната вода. Аз се уплаших да не зърна плуващото тяло на някое неуспяло коте, а градушката ме заудря по лицето. Затворих едното стъкло и пресметнах колко време ще ми отнеме да обуя маратонките и да прескоча балкона, за да заровя из локвата за жертви. И после спря.

Отиде си както дойде. Твърде бързо, твърде агресивно.

И боля ги колите, дърветата…животните. Но отми цялата мръсотия. И от улиците и от хората. А съседите изключиха електрическите уреди от страх. Слънцето получи желанието си и сега гледа усмихнато през чаршафа от облаци, а небето, като грижовна майка, се постара да даде урок на калпазаните (в случай-хората). А аз имам езеро под прозореца. С риби-фасовете. Явно „Ще взимам” си е рекла и земята.