Аз...съжалявам за това, че не пиша...общо взето няма какво да се каже, а аз си бях обещала да не ви товаря с глупости... Исках историята да остане първа за доста време...поне докато се случи нещо хубаво или...лошо. Нещо, за което си струва да се пише.
Не се случи.
Надделя желанието ми да напиша просто нещо (каквото и да е) в блогчето си. Сетих се за Минчо оня ден докато СЛУЧАЙНО погледнах през прозореца и видях няколко момчета да игратя тенис на маса отвън. Минчо беше...голяма работа, но се случи така, че на въпросния лагер изпуснах шанса си за афера :D и след тази грешка...трябваше да наблюдавам как съквартирантката ми беше взела мястото си до него до края... После естествено го бяше зарязала... Много ми се ще да го срещна и просто...да се уверя, че не се е променил, а все още е такъв добър и забавен. Не заслужаваше такова отношение от нея, но нали пък аз отказах да имам нещо общо с него, за да не ми се сърдят другите момичета (да, те всички го харесваха)!
Знам, че е детинско, но така го преживявам (ха,да не говорим, че бях надула главите на разградските си приятелки за него и отказвах да върна книгата на Кристин, която бях заела на Минчо да чете)...
Интересно защо мозъка ми решава да щракне именно този образ и защо си прави асоциации с него. Та аз го бях забравила... четири години...
Както и да е...Планове за лятото:
-Франция ( с наште)
-море (Китен-станция)
-Ябланица (приятели-купони)
-сестра ми (разходки с количка из парка и правене на клоун, за да й е забавно)
Цели, поставени за лятото:
-да се науча да свиря на китарата
-да направим къща-база
-да хвана тен
-да си довърша книгата
-да си прочета литературата
-да си направим вечерен пикник на поляната при гробищата
-да направим концерт
-да се науча да подкаевам колата на Марсел.
Няма коментари:
Публикуване на коментар