Lame, ама няма как...няма муза нещо...

Реших, че е време да напиша и нещо в рими... Не се получи особено, тъй като беше напревено малко насила, но нека има и такива, а? Не чак толкова прочувствени... малко по-закачливи, макар и не много оригинални :D:D:D Няма си заглавие още, но може би някой от вас ще предложи нещо?? Не? Ами добре тогава... Все ще се измисли нещо. Аз казвам, че творбата сама си измисля името... Та:

Чисто като…детската сълза,

ярко... и навито на фуния.

Безнадеждно като падналите есенни листа,

парещо като магия...

Всяка нишка се прозява и
…преплита пръсти в друга,


няма думи за описване
как живяла съм в заблуда.


Как съм спала до сега
без да те сънувам там-под залеза?


Твойта в моята ръка-
заедно скрити в тъмата на подлеза.


Ще рисуваме във слънчево
купите изсъхнало сено.


Аз какво съм ти поръчала,
пък ти донесъл си едно...


чисто като детската сълза,
чувство е-навито на фуния.


Предизвиква пеперудени крила
и е парещо като магия...


После там-във подлеза,
ще споделим на влажните стени…


тази наша хипотеза
за любовта, която ни крепи.