Ще ти говоря за история.
Докато изчезна в мислите си.Ти ще се разсейваш и ще подхващат нови теми.
Нека да общуваме с думи, писна ми от разговори с емотиконите на скайпа.
А когато се засмея, искам да го разбереш от запетайката, както аз разбирам когато те няма.
Не знам дали е по-болезнено да седя срещу празен прозорец или срещу забравения чат.
Да гоня думите ти е… вече невъзможно. Сякаш разряза мрежата и отлетяха пеперудите.
Аз мога да те сравня с листата, ала са твърде нежни,а ти си твърде човек.
Желая да ми шепнеш думи от измисления си език и аз да ти казвам, че звучат по-гладко и от вятъра.
Аз и ти на хамака. Ще си измисляме спомени. Ти ще ми казваш-аз ще записвам по кожата ти.
С целувки.
И няма да е завършено, ще е без редове. Ще скачаме от една реалност в друга илюзия…
Ти вече няма да ме слушаш, но аз ще ти говоря за история. Не нашата, а на света. Когато заспиш аз мога пак да хвана пеперудите. Ще ги чакам като ловец при всеки дъх. Сега ти ми разказваш история.
Историята на своя път.
Няма коментари:
Публикуване на коментар