Чувствам се гадно и искам да поговоря с някого. Всъщност искам да поговоря с Миша, Лина и Монка. Много ми липсват!... Няма ли вече да свършва училището?! Знам, че вероятно всички на моята възраст се питат същото, но работата е там, че имам толкова неща, набелязани за лятото. Не искам да го пропилявам! Усещам, че се отдалечавам от ПЗК, защото съм в друг град и не съм постоянно с тях. Може да го отречат или да кажат:"Но ти винаги ще си с нас!", но истината е друга и дори те я усещат... Отдалечих се от приятелките си в Разград. Преди си пишехме всяка вечер, говорихме по телефона... Мислех, че с тях няма да е така, но ето, че явно така ще бъде с всички... Добре, че Йонелка ми остана. Гадно е когато в живота им се случват достойни за похвала неща и аз разбирам от други. Едно време си споделяхме всичко-имахме малък кръг на доверие. Страх ме е, че ги изгубвам и се питам дали те понякога се сещат за мен.
Кои моменти по-точно си спомнят? <--отнася се за всички. И дали ще си останат спомени, няма ли да се видим отново и да създадем нови? Обичам да живея в миналото, но не е полезно най-малкото. Понякога ги забравям... Първо забравям обикновените неща, после лошите и накрая хубавите. Тогава е най-лошо-когато са ми останали само добрите. Защото ми липсват толкова непоносимо много!... Някакси оставам с впечатлението, че всичко винаги ве било розово и моментално всичко в настоящето се размива до сиво.
Няма коментари:
Публикуване на коментар