От живота ви

Аз искам да греба с шепи от хамбара на живота.

Ще бъда алчна за късмета на просяка и съдбата на куцото пиле.

Ще дам очите си на летния прашец,а ръцете си на безръкия пианист.

Ще посадя думите си в храма на мълчанието и ще подаря сърцето си на огледалото в банята.

В замяна ще взема пръстта от нозете ви и солта от сълзите ви.

Не ме познавате, не ви познавам. Но ще ги взема. После ще ме проклинате.

Ще дам имена на вашите погледи, ще опиша имената ви в ноти.

Аз искам да ги нося като изоставена черупка на гърдите си. До биещото някога сърце…

Вашите болки, вашите мъки. Мои пристанища на светове.

Защо ще ме попитате. За да се чувствам достойна. Защото е редно, за да бъда значима.

Ще взема страховете ви и ще ги оплета около мен, за да ме топлят.

Аз искам да греба от живота ВИ с пълни шепи.

Защо ще ме попитате.

Защото е редно. После ще ме проклинате...