Only Girl in the World^

Какво се случи на Мишето'с sweet sixteen? Ехааааа... Нека започна от начало!
Нямах много време да се оправя след училище, но някак успях да смогна да се кача на автобуса, с цвят "кучешко гуано" (исках да съм дискретна, ама май ще трябва да кажа-"гуано" е...абе, лайно си е :p, използва се за термин при прилепите. Когато бяхме с наште на медения им месец на Магурата и околности, мама си взе от голямата купа прилепски гуана в залата с рисунките, и го завря в багажника на колата-било хубаво за рисуване...добре, че сменихме колата, сигурно още си седи отзад...)
От София до Правец си четох "Скитница" (или може би да кажа препрочитах), и си слушах една мнооого яка песен, която грам не разбирам за какво се пее, в тунелите. На Правец учудващо ме посрещнаха Монка и Радо, и те за рождения ден. (Боже, като пиша, все едно е било преди месеци) Пътуваме си ние, Мишето и Лина ни срещнаха по средата на пътя, блябля... почнахме да се оправяме, ще постна някоя-друга снимчица. Краен резултат-Мишето беше с права коса (УаУ) , а аз - с къдрава. Приличах на стюардеса...хмм...а, да, аз се наричах "секси бохемка" (wtf?!) Монка ни гримира, но явно малко е прекалила, защото, гледайки снимките от вечерта, меко казано приличам да коминочистач!... И всички други, които се подложихме на стилистическите й умения. Ресторантът беше...фулл! Фулл оф пийпъл и оф чалга...Неизбежно беше. Цупих се, цупих се, после реших да извадя най-доброто от ситуацията и вместо да си навирам сирене в ушите (като в "Ало,ало"), да стана да потанцувам в чест на Мишето! Нейният жребец беше там. Казва се Юри. И е доста нормален...за нея :D Доста са различни, с нея открихме, че е моя мъжка версия...да,ама не. Щото той слуша класика, свири на китара и е тренирал "паркур", пък аз...съм зле. Може би наистина противоположностите се привличат, защото Мишето е освен всичко, един от най-заклетите чалгари, които познавам! Е, как да не я обичаш?
Всичко добре, храна, пиене* (не сме пили алкохол! за притесняващите се...тоест аз не съм...много!) танци, снимки. Но трябваше да има и гаден момент, нали? Тук се вписа Монка с тъпата идея да ме омаже цялата с торта! Коса, дрехи, лице, нос! А аз кротко си седях и се смеех на тъпаците от съседната маса, които се бяха натряскали и танцуваха един с друг... What evsss... Ако се чудите, работата с Мишето и Юри стана...повече няма да издам! Засега...

                                     Монка                  Аз                        Мишето

                         Лина          Монка     Мишето       Аз
Сега ще се наслушам на нормална музика и ще изгледам едно филмче! Като доброто старо време!

Gosh. So much.

Хелоу, пийпъл! Ето и новата инфо за изминалите дни (2-3...кой брои?..) Както винаги причината да не съм писала, е че ме е мързяло...пък и по-добре така, отколкото да пиша за безинтересни неща. Сега, тайпвайки предходните думи, се сещам за отминалото контролно по бг с кексчето. Замисляли ли сте се, че като пишем, не се...ами,замисляме как трябва да се пишат (е, освен откачените "маймунски" думи като юрисдикция или контрареформация. (тва ми хрумна, малко е lame,ама...карай)
Днес с Ива и Васи бяхме решили да ходим в мола  на кастинг (само аз,де) за "Стъклен дом". Преди да се въодушевите-вие, фенове (акцентирайки върху Криси), не се стигна до моето прослушване, защото...ами,бяхме гладни, а опашката беше...ОГ-РОМ-НА. Но пък прекарахме едно час-два в книжарницата, окупирали секцията за бебешки книжки! Докато аз се озъртах наляво-надясно за някой, който може да ни снима и да използва този компромат, за да ни изнудва, Ива и Васи съсредоточено разглеждаха книжки от типа "Моите първи думи" или "Вече мога да чета". Прехвърлихме ли се на Дисни принцеси и Барби и приятели, и аз се предадох и с интерес нападнах пеещите книжки. Натискайки копче след копче, се върнах в детството си, но това вече е друга история. Важното е, че и Ива и Васи също се потопиха в детски спомени заедно с мен. Сега като се замисля, сигурно сме били ебати картинката-три тийнейджърки  радвайки се на говореща книжка за деца...колкото сестра ми! (За който не знае-да, имам сестра, тя е на 1 годинка.)
Та, така... хапнахме, полигавихме се, бих казала-доста удовлетворителен ден! (ха, видяхте ли-друга "маймунска" дума)

Урок на деня: Да се намираш в "небрано лозе" значи да си в безизходна ситуация.
Чао, или както казват в представлението "Двамата веронци", което btw гледахме вчера, БЕЙ БЕ!

П.П. Мише, ЧРД! Обичам те безкрайно! Поздрав с Тони Стораро-Милионерче! :D:D:D Не бе. Бъзик-с оная лигава песен от "Титаник", която пеем безбожно фалшиво!

Няма заглавие :D

В главата ми се ражда една малка историйка. И понеже не е много в моя стил на писане, само ще я разкажа. (защо?) Защото си мисля, че е интересна... Първо откъде ми хрумна-имам аз едно село. Там живееше пра-баба ми едно време, но откакто почина (не знам и аз колко години станаха), при доста странни обстоятелства, бих вметнала, не съм ходила там. Селото се казва Каменно поле и в нета съществуват доста интересни факти за "паранормални" действия през годините. Наскоро ми дойде на ума, че пра-баба наистина ми разказваше всякакви истории за "вампири", "върколаци", та явно от там още се се посяла манията ми по fangmen. ЧАК сега се замислям...и...хммм...ебаси якото ще е ако наистина ги има!!! В БЪЛГАРИЯ! Доста планове си кроихме с Васи да се съберем и да отидем там на палатка другото лято. Проблем е, че се стига само и единствено с кола, а и наште няма да ми дадат да пренощуваме сами на палатка. Така де, останахме си с идеята. Но да продължа към историята...
Преди около 100 години в селото изчезват първо добитък, после и малки деца. Предимно момиченца на възраст около 10 годинки. Може би е само измислица и фолклор, но може и да е истина. Оттук почва моята интерпретация на историята, чута от пра-баба ми. (е, тя беше малко по-различна, ставаше дума за "ергени", които всъщност били върколаци) Малко овчарче пасе стадата с баща си, но баща му заспива. Дълг на пастирчето е да се грижи за козите и овцете докато баща му спи, но изведнъж и него го наляга дрямка. Събуждайки се, откриват, че са минали няколко часа, а дузина кози и овце липсват. Връщайки се в селото се разгаря спор за изчезналия добитък и никой не забелязва, че децата, излезли на игра, не се прибират. Става въпрос за шест момичета и три-четири момчета. Изгонено от баща си в разгара на спора дали да се търсят козите, или не, пастирчето чува виковете на приятелите си откъм гората. Затичва се да помогне, но последното, което вижда е, че жени в бели рокли (може би е малко банално...) завличат приятелите му навътре в гората. Оттук има два възможни варианта:
1.след 6 години отново започват да се случват мистериозни събития, овчарчето вече е млад и силен мъж, но никой не му вярва за случилото се през онази вечер, всички смятат, че са били вълци. Момчето решава да открие какво се случва зад "синята порта"-заградено място, разделящо селото от гората, след като баща му изчезва по време на паша. Ще открие ли мистерията зад изчезващите хора? Ще разбере ли какво се е случило с приятелите си? Ще срещне ли момичето, което е обичал преди 6 години? А дали тя ще е същата??

2.след 100 години няколко приятелки (хаха, това ще се сме ние) отиват в селото, тъй като искат да разбулят истинността на цялата история (нали, на едната баба й й е разказала за случилото се едно време). Въодушевлението им не напразно,тъй като откриват, че цялото село е "златна мина" за паранормални същества. Ще оцелеят ли, опитвайки се да...оцелеят? Страховито гробище,стара мелница, урочасан кладенец, пещера, пълна с тайни и...още нещо.

Малко като Стивън Кинг се изявявам май? Останете с "Проклятието" by Радина Манчева. КОЯ ВЕРСИЯ ВИ ХАРЕСВА ПОВЕЧЕ? Leave a comment below, МОЛЯ ;SSS

Epic Fail

О. УаУ, наистина се осрах тоя път! Тази седмица, макар че минава бързо, нещо не ми върви! МОже ли, ама може ли да съм толкова проста, Саше?! Седя си и си зяпам листа с контролното по физика, и си седя...и си го зяпам... И после спрях да си го зяпам и започнах си зяпам навън к'во става!... Както и да е. :/

Необясними неща стават с мен. Нещо ми доскуча от живота, а доскучае ли ми-имам навика да правя глупости от...скука! Имам периоди на лоша и на добра скука. През добрата е супер-(пак да изтъкна) научих се да свиря на акордеон самичка, засадих чушки  и си ги отгледах, направих кекс (това всичко в миналото), но ООО, лошата скука само дето не ме е запратила в пандиза!
Какво интересно се случва напоследък? Моят полтъргайст явно има функцията да се транспортира в чужди домове, тъй като Ива претърпява някакви подобни на моите премеждия, но са в стил по-Самара отколкото "досаден призрак на мишка". Още, Мишето си е намерила някакъв жребец, който можел да свири на китара и ще ходят "на кафе". (или както аз обичам да  казвам: "Да пият сок в кафене") XD Друго, друго... с Васи се записахме към етническата група на евреите (проект по история) и сега се гаврим жестоко с амишите. Молим се по три пъти на ден  на "светата кокошка" и "светата Мука" и какво ли още не.
Общо взето ( може и да не ви изглежда като такава, но е)- скука!!!
А Кексче днес направо разбива! Ех, ако наистина беше кексче, бих...я размазала по някое паве!

Айде, със здраве! Ради :)

Какво казаха критиката за моите творби

Ето какво казаха критиците от радио Христо Ботев за моите нещица, или иначе казано "момент да се изфукам":

Като някаква вълшебна, почти омагьосана приказка е необикновеният „Ден на лютичетата” - нали?!?... Така, както ни го описва 16-годишната Радина Манчева от София. Тя е онзи „второстепенен герой” - детето, което „следва” неотлъчно щастливите крал и кралица. А те кои са?... Разбира се, мама и татко. На тях вече порасналото момиче посвещава с обич тези редове. Защото те са й помогнали да усети порива на въздуха в разпилените коси на самодива, оцветени от жълтото на лютичетата и превърнало ги в „слънчев поток”... Красиво, нали?!?
Много красота се „случва” в миниатюрите на Радина. И всичко, до което се докосва момичето те кара да се замислиш за вечните и истински неща. При Радина те просто се „получават”. Може би, защото тя вече знае „тайната” на това, „което остава след нас”...

Just kinda...stupid thing^

Очите ти са кладенци бездънни

И аз пропадам в тях веднага щом ги зърна.

Душата ми е птица,

Но волна не лети щом в клетка от копринени конци държиш я ти.

Усмивката ти-топло лято, смехът ти-дъжд пороен е в пустиня.

Сълзите ти са сладката отрова, която ме приспива-бяла смърт в прегръдката на зима.

Да те сравнявам със зората,

Ала и тя пред теб е дрипаво сираче.

А лудостта ти е мастило,

Оставящо завинаги следи по мойта кожа, рисуващо ми карта, на която всичко да заложа.

Гласът ти е мелодия, вятър е танцуващ със косите ми.

Цветовете ти са най-чудната магия-лунапарк завинаги заключен в дните ми.

Ъъъъх!!!

Ааааа,не! НЕ НЕ НЕ! Беше ужасно...просто почвам да се убеждавам в силата на тъмното същество, обитаващо моята стая! Ето какво се случи:

Тъкмо по средата на моята жалка интерпретация на въпроса "Каква е разликата между републиката и монархията?" аз набелязвам нещо съмнително на едното ми перде. И понеже съм сляпа като къртица, решавам да си сложа очилата. И какво виждам! ПАЯК! Ама ОГРОМЕН, (щом  с мойто зрение съм го видяла, макар и като черно петно, правете си сметка!) Казвам ви-същинско дете на тарантулата! И отгоре на всичко-с кръст на отвратителното си туловище! КРЪСТ!!!! Да,снимах го, за да не ме помислят наште за напълно луда вече, но се се получи много добре снимката, защото ме беше страх да се приближа! Вижте сега-аз имам страх главно от две неща-паяци и нощни пеперуди (е, и жътварки, скакалци, пчели, оси и прочее, но ГЛАВНО от паяци и нощни пеперуди)! Получавам шокови пристъпи, честно! Веднъж бяхме на участие с трупата по театрално изкуство и с един Ники намерихме паяк в банята. И двамата ни беше страх, и аз грабнах една закачалка, а той-ютия (ЮТИЯ!!) и с дружни усилия стигнахме до вратата. Паякът беше изчезнал! Та, качвахме се в горната баня всеки път, нали се сещате а беше много по-малък от този сега!... Та, как се справих с "кръстника" (така го нарекох): Около минута след жалкия ми опит да го снимам взех решение да го елиминирам. Единственият проблем беше, че едвам мигах, та камо ли да мръдна, да се приближа и да го смачкам. (вие-природозащитниците...сорка, ама колкото и да ги обичате, точно този itsy bitsy може да ви сдъвче главата за закуска) Колебаех се дали  да не се обадя на тате да си идва по-бързо, но той има навика да не се интересува особено от моите "капризи", свързани с среднощни гризачи и паяци-психопати! Мама пък бе на английски и колкото и да ми се искаше-нямаше какво да направи по въпроса, така че стигнах до следното заключение: "Мутантът трябва да погине. Да чакам тате да се върне е прекалено много напрежение за живота ми, пък и като си знам късмета, "кръстникът" ще да се е скрил някъде в момента, в който тате нададе боен вик с боздугана."(момент на следшоков идиотизъм...продължаваме) Взех решението "сега или никога" и измислих вариант-ще го засмуча с прахопищялката! Донасям я аз-очите ми на мишената (ако не бяха, щях да видя, че е включена и нямаше да изпища когато изръмжа), надявам се на чудо, миг за молба към...който и да слуша ииии....ЗАСМУКВАНЕЕЕЕ! Да,спасих се, но има един проблем... Все си представям как чудовището излиза от гърлото на прахосмукачката и запълзява разярено навън...да снесе яйца в ушите ми докато спя. Или да ме увие в паяжина и да ме изсмуче! Нищо де, поне прахосмукачката е сложена в спалнята на наште, та те ще са първите потенциални жертви и по писъците ще разбера, че е време да се омитам!... (майтап,бе!)              (?ДАЛИ?)

Умна мисъл на деня: "Сещате ли се когато намерите малко паяче на някоя стена и някой ви каже:" Ооо, това значи, че ще имате гости от чужбина!" Е, не ги слушайте тези врели-некипели! Смачкайте гадината, защото след време "малкото гостенче" ще ви изяде главата!!!"
П.П. R.I.P. Кръстьо
Дано никога повече не се видим!

Куик ъпдейт

Даа,дааа...знам,че не пиша, но то е защото както казах (или не съм, не помня) лаптопът ми реши да се прави на интересен (или по-точно зарядното), а тате на още по-интересен, мислейки, че проблемът е в самия комп (А НЕ Е!) и да го води на всевъзможни прегледи. Ами, добре, нека го води, но ще е хубаво и да го донася!!! Та, една седмица вече използвам един пра-дядо на моя лаптоп, който няма Adobe Media Player (за Васи-това значи, че не мога да гледам клипчета в youtube, vbox, та дори и facebook)!!
Тъй като продължавам да съм на запорошляка, не мога да кача и една проста картинка! Както и да е, решавам да пиша, тъй като направих откритие за себе си! Да, направих го в банята (too much info, знам, но ви въвеждам в атмосферата на откритието). Така...разбрах защо говоря на английски по начина, по който говоря! Ами, да! Не е от cartoonnetwork, както разправям на всички, а от мен самата! Истина е, че когато за пръв път се преместих в Разград приятелките ми ми казаха, че говоря смешно-по софийски. След близо няколко седмици, приятелките ми от София ми казаха, че говоря меко. Бях асимилирала и разградския диалект! Ето го отговора! Това откритие не беше толкова интересно,колкото си мислехте, а?

Та, сега:
1.нещо старо-искарах 4-ка по математика (това не ви учудва мисля аз)
2.нещо ново-искарах и първата си 6+!!! беше по химия и наистина ме зарадва...бях изгубила апетит към живота, но...мерси, химия!
3.нещо на заем-с Васи ще пишем история за любовта между български еничар (млад, силен, красив) и българска девойка от селото му, взета за жена на султана (на заем е защото...и аз нз защо...главната идея беше моя, но  Васи я разви, та затова)
4.нещо синьо-аммм...пффф...да, ами явно се изчерпах за тази вечер!

ЛЕка и мека! : Ради :Р

Две простотийки-една безценна и една...моя

След дълъг ден,прекаран в уморителен труд, имам да ви покажа две нещица. Едното ми е много скъпо и е изненада за мен от Монка. Написала го е кой-знае-кога, а аз го видях наскоро (в тетрадката ми речник по испански), а второто ми е просто занимание в часа по география: (enjoy...or not...)

Поздравче на деня: Taylor Swift (Бързата :P) - Speak Now (КЪлна се, тая песен я пея вече от една седмица всеки ден)