Ето какво казаха критиците от радио Христо Ботев за моите нещица, или иначе казано "момент да се изфукам":
Като някаква вълшебна, почти омагьосана приказка е необикновеният „Ден на лютичетата” - нали?!?... Така, както ни го описва 16-годишната Радина Манчева от София. Тя е онзи „второстепенен герой” - детето, което „следва” неотлъчно щастливите крал и кралица. А те кои са?... Разбира се, мама и татко. На тях вече порасналото момиче посвещава с обич тези редове. Защото те са й помогнали да усети порива на въздуха в разпилените коси на самодива, оцветени от жълтото на лютичетата и превърнало ги в „слънчев поток”... Красиво, нали?!?
Много красота се „случва” в миниатюрите на Радина. И всичко, до което се докосва момичето те кара да се замислиш за вечните и истински неща. При Радина те просто се „получават”. Може би, защото тя вече знае „тайната” на това, „което остава след нас”...
Няма коментари:
Публикуване на коментар