Just kinda...stupid thing^

Очите ти са кладенци бездънни

И аз пропадам в тях веднага щом ги зърна.

Душата ми е птица,

Но волна не лети щом в клетка от копринени конци държиш я ти.

Усмивката ти-топло лято, смехът ти-дъжд пороен е в пустиня.

Сълзите ти са сладката отрова, която ме приспива-бяла смърт в прегръдката на зима.

Да те сравнявам със зората,

Ала и тя пред теб е дрипаво сираче.

А лудостта ти е мастило,

Оставящо завинаги следи по мойта кожа, рисуващо ми карта, на която всичко да заложа.

Гласът ти е мелодия, вятър е танцуващ със косите ми.

Цветовете ти са най-чудната магия-лунапарк завинаги заключен в дните ми.