"Ще започна разказа си не от началото, а от края....
И ето- с Лина се возехме на задната седалка на колата на наш'те и скоро стигнахме "сините плочки". Оставихме я пред тях и си помахахме в далечината...и аз се сетих за вечерта, за всички щуротии, които направихме, за това как се веселихме и се смяхме...за това как ни сгащи полицията...
Виждате ли, Ябланица е един безкрайно безинтересен град, фрашкан от цигани (и то не дружелюбния вид, а тези, които те целят със сачми и замерят с камъни, докато не избягаш и не се пребиеш-защото си с джапанки и бягаш по баир) и безнадежден откъм забавления! Обаче този уикенд беше "събора" (или иначе казано панаира), веднъж годишно от всички се изискваше да се напият и да се веселят...така направихме и ние!
След цел ден лентяйство, излежаване и клюкарене (фейвърит топик-момчета), Лина и аз се намирахме в "супермаркета" с пълна кошница пуканки, солети, бисквити, Данон, водка Мери Джейн, желирани рибки и други junkfood покупки. Идеята беше да пресъздадем заветната вечер от 8-ми клас, когато с Мишето се напихме и коктейлът Oh, Babe Knockout беше измислен!
Вечерта беше топла и наситена с алкохолни изпарения, ние крачехме по павирания път пред блока, носейки голям найлонов плик с буламач (пуканки със сирене, пуканки с мед, солети и уасаби фъстъци) и две бутилки от минерална вода Банкя, пълни със смъртоносна течност.
Да си кажа право, мислех си, че съм си загубила способността да се напивам...и ми стана тъжно, защото по принцип се напивам чудесно-помня всичко, забавна съм, не съм агресивна, не плача, не се хиля като идиот, просто съм по-разкрепостена, а на сутринта ми няма нищо!
 |
| "буламачът" |
Е, не си бях изгубила тази уникална способност-Слава на Бога!! Та, ето ни-седяхме на пейка с масичка, закътана от погледа на "мезещите" хора по-нагоре, обгърнати от топла нощ, тъмнина и светулки.
Първият коктейл беше успешно погълнат, и ние се върнахме за още...апартамента не напуснахме докато не стана полунощ (голяма наша грешка, btw). Това време прекарахме АЗ-в чатене с всевъзможни хора и разказване на житейската си история на непознат, а Лина-в бъбрене по телефона, правене на айсберг от тоалетна хартия в банята, казване на всички колко ги обича и безцелно въргаляне по пода.
Но ето, обаче, че на мен ми хрумва "умната" идея отново да излезем вън, пренебрегвайки факта, че се намираме в "джипси-населено място". Карам Лина да тичаме по улицата (когато се напия имам приток на адреналин-имам чувството, че мога да надбягам всеки) и това привлича вниманието на една...патрулка. Странно, защото точно преди няколко минути Боби ни пожелава да ни хване полиция, а аз гордо заявявам: "В Ябланица няма полицаи!"... "Да му се невиди и късмет", както казва Ейдриан Моул.
В крайна сметка всичко е наред, искат ни личните карти, единят полицай ме разпознава (знае кои са родителите ми-кофти си мислите, а?), но няма проблем, защото ни пускат, така и не разбират, че сме пили..или поне ние оставаме с такова впечатление...
Важното е, че нямаше други произшествия, нямаше счупени тоалетни, хлъзгав под, полят с водка, килим в неугледно състояние (елементи на 1-то напиване с Мишето). Може би си мислите-добре де, не можехте ли да си изкарате хубаво и без да се напивате?
Ами, първо-наистина няма какво да се прави в това село, панаирът беше изключително страшно място, ние не познаваме друга компания в "града", така че...ШШТ! ;D
 |
| аз с моя коктейл |
 |
| ии...лина, която си треска главата (има го и на видео) |
клипчето към снимката :" НЕ си трескай главата!"Та да, беше поредната пиянска вечер, винаги забавна, завинаги оставяща следа в младото ми съзнание...
Благодарности:
1.Мило, благодаря ти за преживяването! You rule!
2.Мише, мерси, че ми звънна когато си мислех, че съм си загубила телефона...
3.На "Светулката" special gratitude, че изслуша "историята на живота ми" и я забрави...
4.Благодаря за "моралната подкрепа" на Радо, Боби и Кики.
5.Finally, благодаря и на вас, задето ме търпите макар факта, че съм битов алкохолик! ;D
