Някъде дълбоко, дълбоко

да, това indeed  е тоалетна хартия, кръстена Емокра, но
това е и импровизирано хвърчило...
май е "хартичило"

След 4 (повтарям 4!) сладоледа "Банан" и един "Нескуик", след 3 часа, плътно посветени на презентация за изборите и мнимо учене за класното по български, аз най-сетне съм готова да ви пиша! Не се случват много неща напоследък, бих казала, че не пиша, защото се подготвям за класни и имам да уча много за изпитвания, но...това би било чиста лъжа! Може би не, ако бях моето "аз" от 5-ти клас (та чак до миналата година), но аз съм моето "аз" от 1-2-3-4 клас (периодът на гадостта ми, както го наричам). Иска ми се мисля, че не съм била чак толкова лош човек като малка, но истината е друга...Да, мили читатели, аз бях a pain in the ass, поетично казано! Единствено дете, отраснало само с майка си и повечето време само, аз имах толкова различни детства (определено имах в множествено число), тъй като в училище бях една, в къщи съвсем друга, с приятели трета и така до безкрай. Това минало е толкова живо в мен, макар и така далечно, но някак постоянно и неразривно от мен самата. Бях ли или още съм?..
Както и да е, това ще да е въпросът на деня... :)) Общо взето, има и нещо друго, което носи неопределена емоция в мен...времето! Чисто синоптически, дъждовните сутрини, жежките следобеди и хладните вечери навяват още неизживени спомени. Да, правилно прочетохте-хем спомени, хем неизживени! Възможно ли е да съм била някой друг някога и сега да преживявам постоянни дежа-вута? It's like ходя си по улицата и- БАМ: била съм точно тук по точно същото време, и улицата е изглеждала по точно същия начин! И човека с раираната блуза и шапката с козирка ми изглежда познат-като от скътан сън, като излязъл от кутия с играчки от детството ми, скрити на тавана-някак прашен и познат.
.....Отново пиша без тема, просто каквото ми дойде...напоследък говоря по същия начин...Понякога се учудвам от себе си, как се меня толкова бързо и някак никой друг не го забелязва...след това прочитам някой стар пост и си казвам-" Хей, не съм се променила толкова много, явно ми се струва", но някъде дълбоко, дълбоко знам, че това е лъжа.