Project "Must-See*"

 От известно време крия списък на най-любимите си филми под първата страница на речника ми по испански. Записвам къде прилежно, къде не, филм след филм, въздействали ми по някакъв начин...накарали ме да се превивам от смях, да крещя истерично, или да лея сълзи като малко дете. Защо?...Ами, не знам, доставя ми удоволствие да се стремя към нещо-към този пост, към това, че след като го прочетете ще си харесате някой филм от личната ми колекция и ще го изгледате. Ще ви хареса, (или може би не) и ще знаете, че ставам (или не) за филмов критик. Интересен факт за мен-гледала съм над милион филми (без да броим сериалите) и когато на някой приятел му се гледа нещо, но не знае какво точно-казва жанр и аз веднага предоставям няколко подходящи заглавия. Та, ето първата партида филми (най-вероятно сте гледали голяма част от тях, но може да ви се доще да ги гледате отново-за доброто старо време):

(BTW.: Не са подредени по "любимост")

1."The Lovely Bones"- бих определила жанра като "романтична трагедия", макар че точният термин би бил леека фентъзи драма-трилър. Историята (която бай дъ уей води началото си от книга, която си купих и прочетох!) проследява изгубените мечти на едно невинно момиче, което е убито от съседа си-маняк. Има изгубена любов, много съспенс, готино убийство, разкошна актьорска игра (особено в лицето на главната героиня и серийния убиец). Филмът е идеален за "кино вечер" с пуканки и настроение, което изисква да "разтърсите света си".

2."Mamma Mia"-"хитът на лятото" както казват в една от станциите на метрото. Има се предвид по-миналото лято...Но-все пак! Това е филм, който непременно разведрява обстановката! Настрана идеално подбраният актьорски състав-само виждате Аманда Сайфрайд и Мерил Стрийп и ви става ясно, на страна прецизно подбраният саундтрак от песни на "АББА", които актьорите изпълняват сами...замисълът е уникален и буквално ухае на море...на Гърция! Ако още не сте го гледали-става въпрос за майка и дъщеря-две жени със силен характер, които (с помощта на откачените си приятелки) оплитат цялата работа около планиращата се сватба на Аманда (или както се казва-Софи) след като на острова пристигат ТРИМАТА й потенциални бащи! Горката Мерил Стрийп...и тя не знае кой от тримата дърти чаровници е баща на дъщеря й! Угаснали жарави се разбуждат..а финалът ще изненада приятно всички!

                                                                                           3."Tomorrow, when the war began"-Такам, този филм го гледах съвсем наскоро, тъй като видях, че участва Рейчъл Хърд-Ууд (голям фен съм й-мацката, която играе Уенди в "Питър Пан", Сибил в "Дориан Грей" и Лаура в "Парфюм"; ако не се сещате-->)
и Фийби Тонкин (русалката Клео!). Главната героиня ми е малко vague, ама се понася...Та, разказва се за група тийнейджъри, които отиват на къмпинг (място, което наричат "Ада", но се оказва тъкмо обратното) и като се връщат-заварват пълна анархия и всички в града са заловени от азиатци с "Калашников", все пак е започнала Третата Световна война!! За да оцелеят, без да бъдат заловени, а и да се  борят за свободата на близките си, те трябва да преодолеят перипетиите си и да превъзмогнат страховете си. Якото е, че не е толкова тежък, колкото изглежда-няма убити, само малко пострадали...и завършва..прилично.

Това е засега-за да не ви отегчавам. Следваща партида идва скоро,но можете да ме подсетите за всеки случай!... Надявам се да ви харесат, а ако вече сте ги гледали-моля, споделете мнение! (Пак казвам, не са подредени по любимост, така че очаквайте и по-любими)!

Self Destructive^

Не мога да кажа, че преминавам през период, в който всичко е розово-ето например днес получих (казвам го като че ли е някаква награда) тройка по математика. Освен това продължавам да се наранявам несъзнателно (пък може и да е непохватността ми в действие). В период от 3 дни аз се порязах с нож, набучих се под нокътя с (забележете!) дръжката на домат!! и си разпорих показалеца на дясната ръка с трън от роза!
Да не говорим за изгореното на корема ми от ваканцията в Полша и раната ми от когато кракът ми беше изтръпнал сутринта и сънена, се пльоснах на килима по очи. Мисля, че тези ми прибивания не са случайни и някой иска да ми каже нещо...като например, че не трябва да обувам червени чорапи на сини точки и лилави райета, иначе ще ме блъсне син тир, който кара кафяви въглища за Свиленград!!!

Важното е, че приемам всичко на шега...животът (както казват) преебава всички! И в този дух, нека ви разведря с един виц на деня:

На Кумчо Вълчо много му се (сещате се). Изведнъж, пътя му пресрещнала медената питка и запяла:"Аз съм питка медена, три пъти замесена, два пъти опечена, от прозореца тъкулната, по пътеката пързулната, от Зайо Байо избягах, от Кума Лиса избягах. Вълчо, и от тебе ще избягам!"
А вълкът потрил доволно лапи и казал под мустак:
"Само да те видя откъде говориш..."

Весел полу-Великден!

Втори ден на село. Битката за оцеляване продължава - преживях сериозни заплахи, че ще ми спрат интернета, но бурята утихна след време. Компенсирам с лудо шляене от стая в стая и транспортиране на кухненска посуда, дегостиране на салати и оцветяване на яйца.
Най-накрая намерих малко свободно време да седна и да докладвам.
Вчера ходихме на църква (селската църква, да). По средата беше разположена дълга маса, около която припяваха църковни псалми селските даскалки (особено впечатление ми направи една с голям бях кок - по-късно стана известно, че й викат "Райна с кока"). Постоях десет минути (макс) и ми писна (падам си малко атеист), та реших да се разходя около църквата. Стигнах до гробищата където погребват поповете и (не се гордея много с това)...си поприказвах с тях. Мда, правилно чухте, пожелах им весели празници и ги съжалих, че никой друг не идва да го направи. На единя гроб беше изваян бюст на начумерен брадат старец...не знам дали е от прекалено многото хорор муувиес, които съм изгледала, но неистово чаках да си отвори очите (how cool would that be?!).

Та, нямам какво друго да споделя, освен че боядисах едно особено грозно яйце и го нарекох Франкенщайн (неуспешното на мама Ради). Но се влюбих силно в него, тъй като е непоправимо грозно...Реших да си направя школа за изроди-вътре участват Франки, Диди (кафяво яйце, отново неуспешно, скратено от "диария") и Хималая (червено дръгнесто яйце с потенциал за бияч).

Това е от мен, със здраве и...дано ваште яйца да са се получили! (ако ли не, споделете как сте си ги кръстили!)

Пост с цел

Да, прави сте! Виждам, че и на вас не ви се нрави някакви родители да бърникат тук! Но нека оставим тази тема на страна докато реша какво наистина да предприема!..
Както забелязвате, смених си темата на блога-защото това виждам през прозореца си-приказна пролет, а чувам и игривото чуруликане на птички...но пролетта се бави нахално много! Само до онзи ден валя сняг (не съм синоптик или нещо такова, но не ми изглежда нормално!)..

Но този пост има цел (не е поредната  random измишьотина)-Васи и Ива, имам да ви кажа 2 неща:
1) Ива, честит имен ден, ако ти е днес :D (от малка не съм на ти с българските празници, та не знам дали имаш или нямаш). При всеки случай, да си жива и здрава! ;D
2 )Васи, днес зацепих, че заради моето отсъствие от училище май (защото припомням-не  съм добре и с каквато и да е била информация) сме пропуснали турнира по белот! Съжалявам много, защото..ами, щяхме да ги разбием!..

Дам, това е-кратко, знам, но точно и ясно!

xoxo, Р.

AAAAAAAAAAAAAAAз ще...убия някой!...Търся отговори!!

Пробив в системата-ОТНОВО (и пак от същия човек)! Какво да кажа-имам майка полицай! Apparently се е "натъкнала" на блога ми..и не знам какво да правя! Да го закрия? Отново?..

Ами, вие какво бихте направили, ако знаехте, че майка ви чете всичко, което се случва в живота ви? А? Не ме разбирайте погрешно, но..някои неща трябва да остават тайна за родителите! Ето сега това променя всичко, аз няма да мога да ви казвам какво всъщност мисля, какво чувствам, какво наистина става! От..страх, от срам. Няма да мога да бъда себе си, разбирате ли?

А как само не ми се сбогува с блога! Той е моето чедо от две години, започнат на шега, вдъхновен от Лина, подкрепян от приятелите ми, свързващ ме с много други хора!.. Моят дневник, който не бива да оставя, за да не ви разочаровам, за да не съм незначима отново! Да не съм сърцевина в черупка!..

Но трябва да го направя! Просто трябва! Наистина съжалявам, но предпочитам да загубя вас, отколкото да загубя себе си. Да не мога да ви споделя всичко...Мразя да става така! Това е все едно майка ви да открие дневника ви (а тя го е правила), в който сте дълбока, проникновена, а не глупав тийнейджър, но също така има безброй малки тайни, скрити бисери, които са си само ваши.

Разбирам, че поствайки тук значи, че всеки може да прочете това... Но явно не съм помислила върху този факт достатъчно!

Финални думи:
Не знам какво да правя..моля, кажете ми! За сложа край? Да кажа сбогом? Или да пиша за незначителни неща, които никой не ги интересува?
Да сменя блога? Отново?? Но аз обичам толкова много рожбата си!
Какво да направя? Какво??...

XOXO

Хола, приятели! Най-сетне се завърнах (или по-скоро най-сетне преодолях мързела си да ви пиша). Мина доста време без да сте чули нещо от мен цяла ваканция, но няма да ви отегчавам с миниатюрни подробности. Мисля само да спомена няколко опорни точки в цялото ми преживяване в Полша. "До Полша и назад" би казал дядо Алеко, но сърцето ми остана с вас, макар физически да бях далеко. ("Клюкарката" ми се отразява на стила, не мислите ли? ;D)

БЕШЕ СТРАХОТНО, ЧЕ:
1.Се запознах с Ива и госпожа Методиева (и двете са големи шматки и супер много си допаднахме) изненада за Мери-->познай за коя Ива говоря?..оказа се, че ни е обща позната, каза че и ти си аниматор (проучи и научи).
2. Се возих на влак в истинско купе! (голяма фенка съм на пътническите влакове)
3. Се отървах от отвратителната си депресия-ваканцията, прекарана с нови хора и въобще сред хора действа като "wake up call".
4. Вникнах в един по-друг свят. Разбрах какво е да си в чужбина на Балканите (честно да кажа, България не е толкова зле, колкото си мислим) странен факт-->в Полша дори учителите по английски не умеят да говорят английски като хората!!!
5. Опитах нови неща-включително нова кухня (ядат много готини неща-зеленчуци, плодове, и ядат МНОГО)
6. Се смях толкова често, че ми се образуваха плочки на корема!! ;D
7.Зарибих и Ива по "Gossip Girl"-нещо изумително!
8.Си прекарах невероятно! Дори малките отрицателни йони не ми повлияха по никакъв начин-всичко винаги беше розово!


БЕШЕ ГАДНО, ЧЕ:
1.Си изгорих корема с чай в така обичания ми влак (защото друсна)
2. Се изложих на няколко пъти пред Клаудия (домакинята ни в Полша) като се пребих пред приятелите й и като не знаех как да "оперирам" душа й.
3. На моменти подлудявахме госпожата (особено по време на ядене)
4. Се разболях, защото ме надуха яко полския вятър (+ KFC леден шейк = болна съм)
5. Лещите ми постоянно ме дразнеха и не можах да гледам мюзикъла "Коса" (проспах първата част, но след антракта гледах и ми искаше да не съм, защото по време на една от халюцинациите на главния герой, всички се съблякоха чисто голи!!)
6. И госпожата и Ива се съгласиха, че съм кекава! (защо всички ми го казват?)
7.Не можах да си напиша пътеписа (нямах нет, а и нямахме време-все бяхме on the road)

БЕШЕ ЗАПОМНЯЩО СЕ:
1. Когато с Ива писахме глупости в Google Translator от английски на полски и учителя по информатика (т.нар. "ММ" ) ги видя през рамото ми (голям срам, защото се отнасяха до него!)
2.Когато гаджето на Клаудия се беше напил и се съсипахме от смях на английския му (който звучеше горе-долу така:)

Ю прити гърлз-гоу ту бед, ай гоу хоум нау! Ради, Ива-прити гърлз кис, кис! Гоу слийпинг, сори, сори!

3.Когато госпожата изтърси, че няма вана за морските соли, които си купува и ще си слага в леген! (огласихме цялата улица!)
4.Когато за малко не паднах върху един миризлив клошар в автобуса (спомням си как с Ива крещяхме "Въздух, въздух!", като слязохме)
5. Как опреличавахме  малките полячета на герои от Gossip Girl.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Ето ме в България-да, липсваше ми! Но съм болна, но съм различна, пълна с впечатления и празна откъм мисли. Наистина, вече не мисля, главата ми отвътре е бяло платно, сърцето ми е щастливо, но твърде спокойно, за да се нарича сърце.
И все пак аз имам любов, която да дам. Мога да го изцедя за последно и да кажа:
"Обичам мама, тате, приятелите си, обичам даже и страната си, обичам много и вас-които четете и се разпознавате в мен!" 


You know I love you:
xoxo, 
guru_girl*

водната кула в Гора

аз и Ива в пожарникарска кола

аз и моят папарак ;D

ама колко съм самовлюбена-само мои снимки ви показвам!

Bon Voyage!

Дам, тръгвам, заминавам, чао-чао България (както една позната каза във facebook: "София, оставям те, теб и сивотата ти, теб и интригите ти!"), cześć на полски!


Имам малко признание за вчера, (пак се филмирах, признавам!), но добре че беше Йонелка-два часа разговор по телефона (спокойно тате-с нея говоря безплатно) и бях като нова! Иначе ми се беше насъбрало малко и си го излях на горката маса в кухнята :D 
Както и да е, сега се чувствам...нормално (което се случва рядко) и тук е мястото да споделя, че ще правя (най-вероятно) нов пътепис, а именно THE Poland Diaries  (ако имам нет, that is).


П.П. Явно cześć значи и "много поздрави", което е странно, но какво доверие можем да имаме на Google Translator after all? 

Сивост

Напоследък се чувствам...захлупена (да, това е изразът) от света! Сякаш не познавам хората, с които съм прекарала целия си живот. Имам странни мисли, мисли за целта ми на съществуване...за неизвестното бъдеще...Всичко ми е мъгливо (и може би е от лещите, но нямам, не притежавам яснотата, с която виждах преди света), размазано, тъмно и тегаво.
А отвътре съм празна. Не мисля за нищо (представям си, че ако Едуард беше наоколо, от моята глава щеше да чуе само бял шум като от повреден телевизор).
Това ли е животът? И ако не-кое ще ми даде отново смисъл да го живея?..
Не искам да си мисля за следващия ден, та как мога да си правя планове за бъдещето???
Все едно не принадлежа...може да ви се стори объркващо-превзето и глупаво по чисто наивен начин, но така се чувствам! Объркана и куха...
Наскоро се притеснявах, че една приятелка се е затворила в себе си, че не допуска никой, но вече знам защо го прави. Без да се филмирам, днес седях един час на пода в банята докато се реша дали да се обадя на Мишето, или не. Просто нямам желание да говоря с никого и доста добре го прикривам! Дано пътуването до Полша да ми "върне живеца", иначе...не знам...ще мисля за друга адреналинова алтернатива!
BTW, почнах Gossip Girl от скука. Та, в този дух на нещата:
хохо, Ради