събота, 23 април 2011 г.

Весел полу-Великден!

Втори ден на село. Битката за оцеляване продължава - преживях сериозни заплахи, че ще ми спрат интернета, но бурята утихна след време. Компенсирам с лудо шляене от стая в стая и транспортиране на кухненска посуда, дегостиране на салати и оцветяване на яйца.
Най-накрая намерих малко свободно време да седна и да докладвам.
Вчера ходихме на църква (селската църква, да). По средата беше разположена дълга маса, около която припяваха църковни псалми селските даскалки (особено впечатление ми направи една с голям бях кок - по-късно стана известно, че й викат "Райна с кока"). Постоях десет минути (макс) и ми писна (падам си малко атеист), та реших да се разходя около църквата. Стигнах до гробищата където погребват поповете и (не се гордея много с това)...си поприказвах с тях. Мда, правилно чухте, пожелах им весели празници и ги съжалих, че никой друг не идва да го направи. На единя гроб беше изваян бюст на начумерен брадат старец...не знам дали е от прекалено многото хорор муувиес, които съм изгледала, но неистово чаках да си отвори очите (how cool would that be?!).

Та, нямам какво друго да споделя, освен че боядисах едно особено грозно яйце и го нарекох Франкенщайн (неуспешното на мама Ради). Но се влюбих силно в него, тъй като е непоправимо грозно...Реших да си направя школа за изроди-вътре участват Франки, Диди (кафяво яйце, отново неуспешно, скратено от "диария") и Хималая (червено дръгнесто яйце с потенциал за бияч).

Това е от мен, със здраве и...дано ваште яйца да са се получили! (ако ли не, споделете как сте си ги кръстили!)

Няма коментари:

Публикуване на коментар