Сивост

Напоследък се чувствам...захлупена (да, това е изразът) от света! Сякаш не познавам хората, с които съм прекарала целия си живот. Имам странни мисли, мисли за целта ми на съществуване...за неизвестното бъдеще...Всичко ми е мъгливо (и може би е от лещите, но нямам, не притежавам яснотата, с която виждах преди света), размазано, тъмно и тегаво.
А отвътре съм празна. Не мисля за нищо (представям си, че ако Едуард беше наоколо, от моята глава щеше да чуе само бял шум като от повреден телевизор).
Това ли е животът? И ако не-кое ще ми даде отново смисъл да го живея?..
Не искам да си мисля за следващия ден, та как мога да си правя планове за бъдещето???
Все едно не принадлежа...може да ви се стори объркващо-превзето и глупаво по чисто наивен начин, но така се чувствам! Объркана и куха...
Наскоро се притеснявах, че една приятелка се е затворила в себе си, че не допуска никой, но вече знам защо го прави. Без да се филмирам, днес седях един час на пода в банята докато се реша дали да се обадя на Мишето, или не. Просто нямам желание да говоря с никого и доста добре го прикривам! Дано пътуването до Полша да ми "върне живеца", иначе...не знам...ще мисля за друга адреналинова алтернатива!
BTW, почнах Gossip Girl от скука. Та, в този дух на нещата:
хохо, Ради