Йеееей! Ново настроение-нов блог!

Да, смених си вида на блога ( не може все розово, та розово...)! Надявам се да  ви се нрави, моля, попълнете анкетата горе, за да знам какво да променя, което не ви харесва...
Ако всичко си е наред според вас, не попълвайте нищо.
Какво за днес?
Отивам на гости на Мишето в ЕТРОПОЛЕ... (град Етрополе) :D:D:D за два дни! Сууууперр! Имаме в плана поход и разходка из "града", каране на колелета и girls' night!!!
Няма да мога да пиша какво става и вероятно като се прибера няма да имам настроение да разказвам, така че не гарантирам, че ще напиша каквото и да е било, но все пак има надежда.
Контролно по ГЕОМЕТРИЯ...очаква се 5-ца... Много съм зле, грешката ми е на елементарно нещо, което се заклех да не сбъркам, ама-на! И не е само това, ами и на края на последната задача не можах да сметна сметките и написах отдолу: "Съжалявам, но нямам време." Тъжно,а?
И така, общо взето! Благодаря за вниманието...че изтърпяхте цялата безмислена публикация и моля, попълнете там проклетата анкета, ако има какво да се променя...

:O:O:O:O:O:O

Направих го!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
(И преди да зяпнете с отворена уста пред екрана, искам да кажа, че става въпрос за нещо различно)!

Изпратих някои от нещата си на едно радио, което провежда конкурс за ученически творби. Кексчето ми каза (тва е прякорът на класната, която се казва Магдалена, а на испански значи кексче). Дори получих и отговор! Та де, бях забравила да си напиша цялото име и годините, но това беше от вълнение, пък и исках да видя колко време ще отнеме да ми напишат отговор-явно си смятат работата за сериозна! хехе, радвам се спр много! Само сега остава да ми харесат някое от нещата...

И тъй като не съм свидлива и завистлива, ще напиша e-mail-а на жената, която провежда конкурса, ако има някой от "вас", който е в настроение за публична изява... На мен това ми е май втори такъв конкурс. От онова за войната не знам кво стана...
irinav7@yahoo.com е адреса. О, като казах адрес, май, а не май, ами наистина забравих да напиша откъде съм! Ох, че съм зле днеска...
P.P. Кики нещо пак се муси. Не ми е до нея пък тогава, нищо не съм направила!

Затъпях

Възможно ли е три дена да не правиш нищо друго от това да гледаш филми, да спиш и да ядеш? Е, явно да, защото аз поставих личен рекорд по бездействане този уикенд! Имам две нови страсти-Castle  и най-вече Kyle XY!!! Мило, ако четеш, горещо ти препоръчвам второто!!!! Невероятен сериал е, просто... точно такъв, какъвто ми се гледа на момента. Въпреки че си развалих очите за пореден път! Та, отказвам се от танците. Имам си причините. Много не ми се учи! Направо не знам.... искам ваканцията вече! Или поне съсредоточаване. не знам.

The Lovely Bones

Филмовият маратон продължи и вчера-12 на брой както филми, така и епизоди от сериали! Горещо препоръчвам The Lovely Bones !!! От векове не съм гледала нещо толкова добро! Единственият филм, който не изтрих, а запазих след гледане! Жанр- мисля, че е хипер-трилър или нещо такова и леко фантастика, но просто е много силен!!!

Бля,бля,бля

Филмов маратон---> Всички филми на Дисни и чик-флик като Шопохоличката... А, и Dear John... В момента-Wizrds of Waverly Place the movie. Как сте вие иначе? Честит ден на Земята!
Чувствам се длъжна да направя нещо за земята. Предложения?
Та, гледах Сблъсъкът на Титаните за втори път и спах малко, но никой не разбра. Така че всичко е наред. Работя върху новия си роман, но пробният срок на Микрософта ми изтече и не мога да пиша нищо в момента и близкото бъдеще.
Обичам ви, знам, че не написах нищо интересно, но съм разсеяна.

Яростна надпревара

Тъкмо съм на пета задача-правоъгълен триъгълник с вписана и описана окръжности, правя финалните изчисления след пет часа мъчене, когато тела звъни. Монка е в София в (познайте)-МОЛА! :D:D:D "Ще се срещнем ли?"-"Ще се срещнем", отговарям. Но те бързат (Монка и нейна фр-Цуца) и трябва да стигнат от мола на Стамболийски до кино Одеон (попа). Хващат там, квото хващат по моя заръка и се срещаме що-годе пред нас. Моята роля е да ги заведа до една книжарница, в която водих Монка и Лина преди и да ги изпратя до НДК, за да гледат Комиците. Хубаво. Хващаме някъв трамвай за една спирка. Разглеждаме книжарницата (в която няма и една книга). Купувам си син гердан и обеци за Йони (които струваха 5лв. и бяха грозни-звездички и дъра-бъра) и заръчвам на Монка да й ги даде от мен. Чакаме 10-ка трамвай да ни върне обратно и се прекачваме на двойка тролей за една спирка до НДК. Окалваме се целите докато тичаме към въпросната сграда. Залата е 12 или 11, не помня, нищо чудно и да е 13... Въртим се в кръг, тичаме, нямаме време и за говорене. Намират залата, мисията ми е изпълнена и аз джапам в дъжда пеша до нас. спирам се за миг да погледна червените лалета и се сещам за "Вечна". Връщам се да си откъсна едно,но има много хора. Обръщам се като идиот и отново поемам към моста. Оглеждам се за скрито от останалите лале. Няма.
Подлез. Миризма на яйца по панагюрски и тропане на токчета. Китайски ресторант. Началото на "кучешката" пътечка. Жена дърпа каишката на голдена си, който я е захапал. Усмихвам се и се сещам за Лиса. Жената ми се усмихва в отговор: ("Такова си е мойто куче". ). Вървя напред. Жега ми е, а дъждът вали по косата ми. Качулката си е на мястото. Продължавам напред. Втори мост, тананикам си някаква мелодия, която забравих вече и си мисля какво да пиша в блога си. Мъж с раница, побеляла коса и походка на стар планинар. Продължавам. Затичвам се за светофара след синия мост. Пресичам. Диадемата ми пада. Момче и майка му. То плюе, майката се кара. Жена със смешно мини куче (плъх), облечено в розов пуловер. Стъпвам на една от плюнките. Кръстовище от малки улички. Входа, вратата,зелените чехли на динозавър. Просто едни два часа из София.

Яд заради танците... съдба!

Не мога да ходя на танци! Съдбата ме спира! Честно ви казвам!!! Значи 1-во деня преди ваканцията беше Петък и имахме тренировка. Ели ми каза, че е  от два, два и нещо и отидох да вися там като пътувах един час, а се оказа, че са я изместили в седем (или беше шест), та не се върнах, че трябваше цял ден да пътувам. После ваканцията бях на Англия, а те са имали тренировки през цялото време. След ваканцията- Понеделник (аз съм още в Англия) и изпускам както училище, така иииии ТАНЦИТЕ, разбира се. Сряда- имаме контролно по испански в Четвъртък и история при страшния Михов от кошмарите ми, а по испански не съм барвала дори от преди ваканцията, а и наш'те ги няма (командировка и двамата) и няма кой да ме вземе вечерта, та аз оставам отново в нас. Петък-вместо в 4, сме преместени в 7, което автоматично отново изключва да ходя, тъй като мама и Румен все още не са се върнали,а аз ще спя в баща ми на другия край на София (представете си стадион Славия и Сухата река (или за който не я знае-Левси Г))... Няма кой да ме вземе, няма как да се прибера...пропускам ОТНОВО. Днес-тъкмо се приготвям за танци ииии женски проблем и то сега точно! Ужас ви казвам... Кой знае какво си мислят вече учителките за мен... Егаси и нередовното! Много ме е

яд да си призная и искам тук да си излея яда! Ебаси и работата!

Био Неделя

Хубава неделя! Сутрин (е, към 11 и 30)- станах, закусвах докато гледам Джетикс, изкъпах се, мама прахосмукираше, Румен се мотаеше наоколо. Обядвахме и после висях на компа, чудейки се какво да правя. Към два и нещо с мама излезнахме и отидохме на изложение пред театъра Иван Вазов нааааа...био продукти и тем подобни. Купихме си (макар,че сме зле с парите тия дни) две "биодесертчета" за по 2.90 едното и мама си взе натрошени какаови зърна за ...хммм...15 лева?! После разглеждахме в близката книжарница около 1 час и половина... Аз обаче се натъкнах на една книга за митични създания и чудовища и познайте какво открих? Всички онези вампири и техните сили, феи, върколаци и прочее, всъщност не са измислени от автори (като Ришел Мийд, например), а са народни поверия. Като например-мороите и стригоите, силите на вампирите, самите вампири- народа!!! Не дори Брам Стокър! Добре, аз наистина научих още много демони и чудовища, убиващи жени и деца, примамващи мъже в съня им и тн. От една страна останах разочарована, че не са си  направили труда да измислят нещо сами, но пък от друга страна, така имам някаква надежда, че са съществували наистина  тези ужасни, магически същества! Нима е възможно?
И btw,  в България има един такъв герой-бабичка на име Нощиница или Мора, която вечер се промъква в стаите на спящите деца и сяда на гърдите им, предизвиквайки кошмари, от които могат да не се събудят. Как да се пребориш с Мората? Очертаваш кръг около леглото с нож или поставяш нож някъде под леглото?? Ама че странно...

Дразни ме. Дразниш ме. Не е вярно.

Дразни ме когато не се променям, но повече ме дразни когато ти се променяш. Изкачаш най-отдолу на прозорчето с различен надпис и аз се чудя кой си. Трябва да напиша първите ти букви с надеждата да не си ги променил, за да те намеря. Всичко е напразно, защото когато те открия, ти вече си офлайн.

Нямам думи.... а всъщност имам в излишък!

Оооооо!!! Тъкмо след малко време за H2O (да,знам, тотално по  момичешки и малко за под моята възраст,но все пак...) и реших да отворя за последно блога си, за да се сбогувам...и тогава видях КОМЕНТАРА!! Да, само едничък е и то от приятелка (ИРИ, благодаря!),  но наистина ми подейства като мотив да продължа! Всъщност няма значение кой чете и кой не и дали изобщо някой чете. Един ден аз самата ще преразгледам старите си публикации, спомени и мои лични житейски коментари и ще се сетя с усмивка (колкото и сантиментално да звучи) как съм ги писала...дните, които съм изживяла и пожелала да споделя с вас. Нещата,които са ме впечатлили или понякога чисто и просто съм писала каквото ми е на сърцето. Тъпи неща от скука, детски римички, после периоди на депресии и мързел... Затова ще направя това нещо в живота си-няма да преставам да споделям с екрана. Това ще единственият дневник, който няма да прекъсна.! Искам да знаете, че казвам само 10% от това,което наистина ме вълнува и всъщност не е много честно така, но това ще се промени. Наистина ще разнообразя както блога си, така и "вашето" (защото не се знае кои сте и колко сте) ежедневие.
Но в крайна сметка, не всеки обича да му се споделя, да му се трупат чуждите случки, когато и той иска някой да го чуе. Така че, моля, които и да прочетете отсега-натам някоя моя публикация, оставете по нещо отдолу, ако искате да споделите. И аз обичам да слушам, не само да говоря.

дума на деня: вдъхновение
Благодаря отново, Ири!

Край???

А пък...

Никой не ме чете и май няма смисъл да продължавам с блога. Много искам да продължа, но се отчаях. Няма ли никой? Поне еднин коментар? Поне още едно преглеждане на блога?

Любовта и връзка с география- 9-ти клас ;p;p;p

Животът е разкошен когато си имаш някого. Няма как да знам, но предполагам затова хората си намират половинки по една или друга причина-за да бъде животът им като езеро-без бури и цунамита, само леки любовни вълнички. Понякога обаче езерото, с така спокойната си бистра вода, може да се превърне в блато. Застояло и мътно, мръсно, пълно с пъплещи животинки с "опашки"-всякакви лъжовни твари. Водата е мудна и дебела, сгъстена и непонасяща себе си. Идеален дом за "дълбоководните риби". Гренясала и зеленясала-и така мога до безкрай... Тогава е най-добре да се източи и напълни отново.
Друг път една връзка може да се влее в морето. След време отношенията се подкопават и сушата поддава на напрежението. Тогава езерцето на буйна струя се сблъсква с морето и размесва чувствата си с околната вода. Намира си течение и постепенно се отдалечава от половинката си. Не и преди малко бурички, де. Така е - и както и да се случи нека не забравяме, че всички сме вода и по един или друг начин ще се вплетем в океана. Колко вълнуващ, наистина, може да бъде животът!

за геометрията

а само btw- имам 4 по геометрия!!!! и са ни сменили госпожата!!! е, нямам думи...толкова съм щастлива!

Добре,това беше тъпо от моя страна... да не пиша толкова много време! като се има впредвид колко неща се случиха и колко чернови си лежат на вятъра в папката ми!! Бях на Англия, преди това прекарах един чудесен, макар и кратък ден с Милото в преследване на Радо. Но по-важното е че много.много,много съжалявам, че не съм писала! Имам нещо малко за вас, съвсем съвсем прясно и наистина малко, но просто нямам време:

Смъртта наближава.



Необратимо е и непреодолимо. Единственото нещо,


което може да се направи,


е да се отложи за малко по-дълго.






Придържайки се към рампата, разтвори свободната си ръка, за да усети студенината на падащите капки дъжд. Устните й бяха пресъхнали и цялото й тяло възкликваше на стичащата се по нея хладнина. Излизайки от подлеза, тя забеляза колко пуста беше улицата. Жалкото подобие на дървета хвърляше лунна сянка на тротоара, образувайки размазани фигурки. Кракът й потъна в кална локва, но това не я впечатли особено. Тя джапна на същото място и с другия си крак и бавно изправи тялото си. Беше болезнено до степен, малко над поносимата и тя изпъшка леко. Освободи ръката си и забърса мокрото си лице в прогизналата червена тениска. Лунните лъчи осветяваха тялото на Рейчъл в приказна светлина и иначе слабата й фигура изглеждаше тайнствена и женствена – като нощна жрица. Тя прокара пръсти по дължината на косата си, изцеждайки я от водата и затътри краката си по пътя.

Ииии малко снимки от Англия. (имам много да уча, налегнал ме е мързел и то след ваканция, и ще ми излезе през носа).
Добре,знаете ли,отказвам се от снимките! Това да не ми е фейсбук! Просто една ориентировъчна. И другото-Мило, ако прочетеш това, да знаеш, че се радвам, че четеш Дневниците.
Днес си купих още две книги-С дъх на канела на Никълъс Спаркс (след като Последна песен ми хареса много, а и Тетрадкатааааа ;( ) и Обречена (третата от сагата на училището за вампири,или както е).

Последно: Моля,моля,моля, подкрепете кампанията ми (е,не е моя,но можеше-все пак е на училището ми) против тютюнопушенето. Не знам точно как да я подкрепите ;p , но скоро трябва да има клуб във фейсбук, а и ще правим филм, който би трябвало да излъчват по телевизията... Та, нали знаете, че ако трябва да умра доброволно, за да могат хората да спрат да пушат, бих го направила с най-голямо удоволствие!... Мисъл на деня:
"Да се откажеш от цигарите е най-лесното на света! Аз самият съм го правил над 100 пъти!" - Марк Твен, разбира се...