вторник, 20 април 2010 г.

Яростна надпревара

Тъкмо съм на пета задача-правоъгълен триъгълник с вписана и описана окръжности, правя финалните изчисления след пет часа мъчене, когато тела звъни. Монка е в София в (познайте)-МОЛА! :D:D:D "Ще се срещнем ли?"-"Ще се срещнем", отговарям. Но те бързат (Монка и нейна фр-Цуца) и трябва да стигнат от мола на Стамболийски до кино Одеон (попа). Хващат там, квото хващат по моя заръка и се срещаме що-годе пред нас. Моята роля е да ги заведа до една книжарница, в която водих Монка и Лина преди и да ги изпратя до НДК, за да гледат Комиците. Хубаво. Хващаме някъв трамвай за една спирка. Разглеждаме книжарницата (в която няма и една книга). Купувам си син гердан и обеци за Йони (които струваха 5лв. и бяха грозни-звездички и дъра-бъра) и заръчвам на Монка да й ги даде от мен. Чакаме 10-ка трамвай да ни върне обратно и се прекачваме на двойка тролей за една спирка до НДК. Окалваме се целите докато тичаме към въпросната сграда. Залата е 12 или 11, не помня, нищо чудно и да е 13... Въртим се в кръг, тичаме, нямаме време и за говорене. Намират залата, мисията ми е изпълнена и аз джапам в дъжда пеша до нас. спирам се за миг да погледна червените лалета и се сещам за "Вечна". Връщам се да си откъсна едно,но има много хора. Обръщам се като идиот и отново поемам към моста. Оглеждам се за скрито от останалите лале. Няма.
Подлез. Миризма на яйца по панагюрски и тропане на токчета. Китайски ресторант. Началото на "кучешката" пътечка. Жена дърпа каишката на голдена си, който я е захапал. Усмихвам се и се сещам за Лиса. Жената ми се усмихва в отговор: ("Такова си е мойто куче". ). Вървя напред. Жега ми е, а дъждът вали по косата ми. Качулката си е на мястото. Продължавам напред. Втори мост, тананикам си някаква мелодия, която забравих вече и си мисля какво да пиша в блога си. Мъж с раница, побеляла коса и походка на стар планинар. Продължавам. Затичвам се за светофара след синия мост. Пресичам. Диадемата ми пада. Момче и майка му. То плюе, майката се кара. Жена със смешно мини куче (плъх), облечено в розов пуловер. Стъпвам на една от плюнките. Кръстовище от малки улички. Входа, вратата,зелените чехли на динозавър. Просто едни два часа из София.

Няма коментари:

Публикуване на коментар