Яд заради танците... съдба!

Не мога да ходя на танци! Съдбата ме спира! Честно ви казвам!!! Значи 1-во деня преди ваканцията беше Петък и имахме тренировка. Ели ми каза, че е  от два, два и нещо и отидох да вися там като пътувах един час, а се оказа, че са я изместили в седем (или беше шест), та не се върнах, че трябваше цял ден да пътувам. После ваканцията бях на Англия, а те са имали тренировки през цялото време. След ваканцията- Понеделник (аз съм още в Англия) и изпускам както училище, така иииии ТАНЦИТЕ, разбира се. Сряда- имаме контролно по испански в Четвъртък и история при страшния Михов от кошмарите ми, а по испански не съм барвала дори от преди ваканцията, а и наш'те ги няма (командировка и двамата) и няма кой да ме вземе вечерта, та аз оставам отново в нас. Петък-вместо в 4, сме преместени в 7, което автоматично отново изключва да ходя, тъй като мама и Румен все още не са се върнали,а аз ще спя в баща ми на другия край на София (представете си стадион Славия и Сухата река (или за който не я знае-Левси Г))... Няма кой да ме вземе, няма как да се прибера...пропускам ОТНОВО. Днес-тъкмо се приготвям за танци ииии женски проблем и то сега точно! Ужас ви казвам... Кой знае какво си мислят вече учителките за мен... Егаси и нередовното! Много ме е

яд да си призная и искам тук да си излея яда! Ебаси и работата!