Оооооо!!! Тъкмо след малко време за H2O (да,знам, тотално по момичешки и малко за под моята възраст,но все пак...) и реших да отворя за последно блога си, за да се сбогувам...и тогава видях КОМЕНТАРА!! Да, само едничък е и то от приятелка (ИРИ, благодаря!), но наистина ми подейства като мотив да продължа! Всъщност няма значение кой чете и кой не и дали изобщо някой чете. Един ден аз самата ще преразгледам старите си публикации, спомени и мои лични житейски коментари и ще се сетя с усмивка (колкото и сантиментално да звучи) как съм ги писала...дните, които съм изживяла и пожелала да споделя с вас. Нещата,които са ме впечатлили или понякога чисто и просто съм писала каквото ми е на сърцето. Тъпи неща от скука, детски римички, после периоди на депресии и мързел... Затова ще направя това нещо в живота си-няма да преставам да споделям с екрана. Това ще единственият дневник, който няма да прекъсна.! Искам да знаете, че казвам само 10% от това,което наистина ме вълнува и всъщност не е много честно така, но това ще се промени. Наистина ще разнообразя както блога си, така и "вашето" (защото не се знае кои сте и колко сте) ежедневие.
Но в крайна сметка, не всеки обича да му се споделя, да му се трупат чуждите случки, когато и той иска някой да го чуе. Така че, моля, които и да прочетете отсега-натам някоя моя публикация, оставете по нещо отдолу, ако искате да споделите. И аз обичам да слушам, не само да говоря.
дума на деня: вдъхновение
Благодаря отново, Ири!
Няма коментари:
Публикуване на коментар