Животът е разкошен когато си имаш някого. Няма как да знам, но предполагам затова хората си намират половинки по една или друга причина-за да бъде животът им като езеро-без бури и цунамита, само леки любовни вълнички. Понякога обаче езерото, с така спокойната си бистра вода, може да се превърне в блато. Застояло и мътно, мръсно, пълно с пъплещи животинки с "опашки"-всякакви лъжовни твари. Водата е мудна и дебела, сгъстена и непонасяща себе си. Идеален дом за "дълбоководните риби". Гренясала и зеленясала-и така мога до безкрай... Тогава е най-добре да се източи и напълни отново.
Друг път една връзка може да се влее в морето. След време отношенията се подкопават и сушата поддава на напрежението. Тогава езерцето на буйна струя се сблъсква с морето и размесва чувствата си с околната вода. Намира си течение и постепенно се отдалечава от половинката си. Не и преди малко бурички, де. Така е - и както и да се случи нека не забравяме, че всички сме вода и по един или друг начин ще се вплетем в океана. Колко вълнуващ, наистина, може да бъде животът!
Няма коментари:
Публикуване на коментар