I'm back and I'll be back 4 more

ОО, София, как ми липсваше горещият ти дъх на топъл асвалт и спарени чорапи! Как блажено звучат думите, изречени от техниците на Blizoo, които disturb-наха сладкия ми сън: " Мама му дее*а" (докато прекарваха кабелаци и дупчеха яко стената с бормашина).

В нас е малък хаус, не както оставих стаята си, в момента личните ми вещи се мандахерцат в хола, който от сега нататък ще наподобява новото ми " леговище".
Защо?-Защото старата ми розова стаичка се превръща в собственост на Дани (момченцето, което осиновяваме), а аз понастоящем ще бъда преселена в по-обширния ни хол. И..сега местим кабели за нет и телевизия.

Ще ми липсва:
1.моята градина, моята поляна, моето време навън в градчето
2.моментът, в който се събуждам от песните на баба (спокойно, баба още е със всичкия си, не си пее сама, а разсейва малката ми братовчедка)
3.когато всички са си легнали, а аз гледам луната, подпряла глава на мекичките стълби.

Софти Соф

4.София-не, не нашата свидна столица, а "бебето на кака"

Няма да ми липсва:
1.променливото време-не знаеш яке или слънчеви очила да си вземеш
2.чувството, че не мога да си влезна в zamunda профила и да тегля филми докато компа не издъхне съвсем!!
3.кавгите с баба-оо, какви цветущи изрази си разменяхме докато някой не започне да лее превзети сълзи (тя).
4.задълженията ми по къщата (да мия, простирам, бърша прах)--тук леля би казала: "Не че пък ти се е случвало да ги правиш толкова често!" (разбира се)
5.когато не можех да говоря с приятелите си вечерите (когато те "влизат"), защото баба не може да спи на шум (случи ми се да ме завари, гушнала компа и седнала на капака на тоалетната чиния само и само да не я събудя-сефтее (както казва Мишето))
6.липсата на дълги часове, прекарани в "нищовършене" и говорене по телефона с Йони, Кики или Мишето

Радвам се, че:
1.си накупих тооолкова много неща (е, винаги може и още, де)
2.прекарах време с братовчедчето си, леля и..баба, да и затова се радвам
3.пробвах и видях толкова много нови неща и оцелях след тази експедиция до непознатото

Тъпо стана, че:
1.не си прочетох книжката, предвидена за това пътуване (колко му беше, ама пуст мързел!)
2.не писах кой знае колко тук, а имаше интересни случки
3.не направих друго клипче, достойно за гледане (само някво, на което се затворих в една телефонна кабина и крещях: "ПОМОЩ")
4.се съгласих да ходя до Лондон сама с приятелка на леля

Иначе, all in all, съм хипер доволна от престоя си във валежна Англия. Не мога да кажа, че "бликам от впечатления" (като първия ми път там), но не мога и да кажа, че няма да ми останат приятни спомени от пребиваването ми зад граница.
Какво да очаквате: (евентуално) сега ще повтарям тази дума много пъти, не се дразнете!


пътуване до Сандански (където ни беше зеленото) с компанията и празнуване рожден ден на Васи, евентуален басейн
***
гостуване на Йони на село, евентуално напиване! (вие ги обичате тия!)
***
евентуално море с Мишето и евентуално забиване с мъже!

като за финал: снимка на мен и Софи
cuuute, huh? <3

П.П. Познайте кой си изкара CAE изпита с B!! B бе!

Влог в блога

На вашето внимание, дами и господа:
1-то клипче от рубриката "влог в блога" (което основахме с Мишето). В него ще ви покажа Или (английското градче, което населявам текущо).
Enjoy и този път ИСКАМ КОМЕНТАРИ!! Омръзна ми от тази апатия вашта! ;D

About time!

Да започна ли с обичайното-съжалявам, задето не писах..беше от мързел..дъра-бъра!..
И мда-знам, че това е моят блог и мога ако искам и да не пиша, нооо чувствам отговорност към вас (тук ли стее?)!

Така-ето какво изпуснахте:
1.големият ми пазар за неща ме остави на произвола на съдбата с по-малко от 10 паунда в "джоба" и още около 15 дена престой. (за незнаещите-10 паунда се равняват на около 20 лева, но се харчат като 10 ;D)
2.roadtrip-ът ми до Лондон беше pure disaster..Нека не започвам просто-исках да напиша един дълъг пост, отнасящ се до двудневното ми отвратително пребиваване в столицата на Англия, да излея мъката си, да изцедя цялата отрова, насъбрала се от гадните ситуации, в които попадах...но с течение на времето бясът ми мина, и дори не помня защо ревах като първокласничка в банята когато ме попитаха как е минало...Ако наистина искате да си тровите живота с моите многобройни цветущи оплаквания-моля, драснете един коментар и аз ще се опитам да ви разкажа колкото се може най-въздържано за премеждията си!
3.днес пак ходих на "мойто място":

Но престоят ми беше саботиран от една мляскаща се двойка..и (обърнете внимание!) тази двойка се състоеше от една баба и един дядо (на буквално 100 години!!)...Това място никога няма да бъде същото (и както каза Йони-ще ми трябват поне 2 години терапия)!..
4.Also, станах причина за т.нар. "drop and ninja vanish accident" в супермаркета днес. А именно-drop се състоеше в изпускане на едно кисело мляко,което се разпльока като..кисело мляко на земята, а 'ninja vanish" означава, че се изнизах чаааак до последната каса и си плюх на петите след като платих за 6-паундовото си суши докато една служителка оглеждаше магазина за обвиняеми (аз гледах виновно в краката си)...

All in all, "лятото" (ако може да се нарече такова) минава скорострелно и неусетно. Или само на мен ми се струва, но летата ни не стават ли от смотано по-смотано?? Както и да е, важното е, че аз имам вас и вие имате мен..и в моменти като когато гледахме документален филм на българска журналистка, живееща в чужбина, представящ проблемите на проституцията и трафика на жени от Източна Европа, аз се хилех като идиот на плакатите на Бойко Борисов, заснети в кадър, си мислех как точно сега искам да ви споделя комичността на ситуацията..Мда, може да не пиша често, но (повярвайте ми) често си мисля, че трябва да пиша...

само аз ли забелязвам жената, забила муцуна в задните части на статуята? xD gotta love the British Museum!

разбира се, не пропуснах да заснема голо мъжко тяло
(мускулесто, i may add!)

обядът ми, струващ цели 12 лева-и после що нямам пари!

ии сметнах, че трябва да се полюбувате на моя снимка в лондонското метро!

Ами, аривидерчи от една "мома англичанка"!

The Ely Diaries (part 1)

На вашето внимание-началото на пътепис No.1 по време на пътуването ми със самолет към Лондон (стилът може да ви се стори малко старинен, но е вдъхновен от мемоарите на доктор Франкенщайн, та затова-пак съм се филмирала в книга..)..Enjoy:

Ще изисква неимоверни усилия от моя страна да продължа текущото си начинание (а именно да водя наивни записки от пътуването си до и пребиваването си в Англия), вдъхновено от писмата на един Робърт Уесли до любимата му сестра Маргарет, или мемоарите на всеизвестния доктор Виктор Франкенщайн. Казвам, че ще трябва да наложа волята си в това начинание не заради липса на време или възможност, а заради качеството си на известна несериозност, което притежавам, що се отнася на воденето на дневник или простото написване на писмо.
Возейки се на самолета, гледайки през жалкото подобие на прозорец, се чувствам някак смирена и безтегловна. Облаците са далеч под нас и наподобяват сметанова глазура върху една необятна небесносиня торта. Мястото ми точно до дясното крило на самолета предизвиква известно неудобство по отношение на съзерцаване красивия пейзаж отвън, но в същото време пробужда желания за интересно преживяване, лежейки на топлата ламарина докато ледения полъх на сутрешните ветрове разрошва къдриците ми със смразяващите си струйки.
Машината издава нежно монотонно мъркане, а непрестанното жужене от страна на другите пътници прави опитите ми да затворя клепачи и да се отдам на блажен сън, невъзможни и напразни.
Бидейки на такава надморска височина, нещо ме кара да се замисля над чисто научната перспектива на съществуването ни, като същевременно предизвиква духовни размисли с религиозни нотки от рода на: "Не съм ли по-близо до Бог когато се рея в небето?", но такива въпроси са бързо отхвърлени от атеистичната ми натура.
Смехът и разговорите на пътниците напомнят отминали дни в класната стая и будят постепенно избледняващи спомени от дните преди лятната ваканция, неотменно следвани от чувства на тъга и вина, че пропилявам дните си на свобода в бездействие.
Желанията за лятото са безбройни в сравнение на предоставените възможности за осъществяването им. Но от друга страна-днешният ден води началото на едно пътешествие, на първа спирка от "лятната агенда", а в крайна сметка-какво по-идеално начало на бъдещо приключение от нежен изгрев и чисто небе, осеяно с безкраен бюфет от захарен памук?...

катедралата в Или

08.07.2011

Това беше общо взето полетът ми до Лондон..знам, че от тогава са минали два дена, но този път не мързелът ми е оправдание, че не съм писала...За да ви се реванширам, ето няколко снимки на мен днес (намерих си уютно красиво местенце до катедралата, където си хапнах суши  и кокосови късчета)..:

ей тук седнах..но после се преместих на private поляна

Glee 30-day challenge

Day 01 - Favourite Female Character

Day 02 - Favourite Male Character

Day 03- Your Favourite group performance

Day 04- Your Favourite solo

Day 05- Your Favourite duet

Day 06- Your Favourite Rachel/Finn moment

Day 07- Your Favourite Tina/Artie

Day 08 - Your Favourite Quinn/Puck moment

Day 09 - Your Favourite Kurt/Mercedes moment

Day 10 - Your Favourite Santana or Brittany moment

Day 11 - Your Favourite Sue Sylvester moment

Day 12 - A scene/moment that pissed you off

Day 13 - A scene/moment that made you cry

Day 14 - A scene/moment that made you happy

Day 15 - The couple you ship the MOST

Day 16 - Your Favourite episode

Day 17 - Your least Favourite episode

Day 18 - Your least Favourite character

Day 19 - Your least Favourite performance

Day 20 - Your Favourite quote

Day 21 - Your Favourite guest-star

Day 22 - Your least Favourite guest-star

Day 23 - The character you most relate to

Day 24 - The character you would like to hear/see more of

Day 25 - Something that happened you wish hadn’t

Day 26 - Something that hadn’t happened but you wish had

Day 27 - Your idea for a future Glee episode

Day 28 - Your idea for a future Glee character

Day 29 - Your idea for a future Glee performance

Day 30 - Whatever tickles your fancy

OMG :X ROFL ;D (или ползата от английския xD)

Нека само ви представя ТРИ феноменални клипчета на баба, която (накарана от мен) говори на английски!!! (и то какви неща!!):
 Exhibit No. 1:

                             YOU ARE A WHORE (или както баба казва: Ю АР ХОР)


Exhibit No.2:

                                                                FUCK YOU BITCH!
Exhibit No.3:

                                                       OMG! ROFL xD


Послепис:Нещата, които накарах горката ми баба да каже бяха за чисто забавен ефект (не са предназначени нито за нея, нито за вас!) +това тя нямаше никаква представа какво казва xD

I need a man!~

Хора, осъзнавате ли, че вече 1!! година съм необвързана?!?! Това е може би голямата дилема на живота ми-защо (за Бога?!) "мъжете" не ме харесват?? Или по-точно, защо тези, които аз харесвам, не проявяват никакъв интерес към моа? Да, наясно съм, че звучи наивно-хормонално-налудничаво, но какво не ми е наред? (освен факта, че съм скрит потенциален гении с извратено подсъзнание и афинитет към алкохолните напитки)..
Факт-всички дружки от компанията ни single ladies лека-полека се присъединяват към "тъмната страна" (или иначе казано-си намират мъже)...а бедната аз-кво??-нищо!
Разбира се, миналата година септември месец се бях отрекла от "тези изчадия момчетата" след развръзката на летния ми романс. Бях си казала, че не съм готова за връзка и се чувствах прекрасно, но може би не съм била права, може би не съм била готова, но с онова момче...
Каква "Кари Брадшоу" теза ви завързах... Не, наистина-време е да порасна и да се заема сериозно с откриване на подходящ пич! Сега, вярно, че имам доста високи стандарти тип "Раян Рейнолдс-тяло, Деймън Салваторе-сексапил и ..кажете някой сладък и умен актьор-характер", но НЯМА ЛИ СЪДБАТА ДА МИ ОТПУСНЕ И НА МЕН ЕДИН ТАКЪВ ЕКЗЕМПЛЯР?! Кастинг ли трябва да направя?? (не ме слушайте, тук ми влияе силно "Glee")..a btw щом тая откачалка Рейчъл успя да хване гадже като Фин-защо да не мога и аз?? Аз съм по-леко параноична и истерична, и къде-къде по-привлекателна (и скромна!)..

Айде бе, мъже! Къде се дянахте??... О, ужас....да не си остана стара мома като Сю Силвестър?!?! ПОМООООЩ!!

Празнота, безделие, купон и калпазанство

Добре, да, време е да постна нещо...знам, отплеснах се!! Пф, представям си как влизате в блога ми с очакването да има нещо ново, което да ви разсее от набъбващата скука и...нищо-NADA-NILL..
Напоследък се отчайвам от себе си задето не се появява онова гъделичкащо чувство на вина, че не съм описала поредното си "приключение"..постоянно се улавям да си мисля разни неща, описвайки как се чувствам в един потенциален пост..и после заебавам всичко!!..

Но, ето-сега имам много време и нищо за правене, и е "ohbabe-час"! Часът е два и половина, аз станах преди има-няма два часа, и то едва се отлепих, защото ми хрумна гениалната идея да посрещам сама изгрева (все пак е july morning)...е, не успях..унесох се в сладки сънища за готини бивши гаджета и прочее..
Чудя се какво ли изпитвате на 30-ти?? Неистова радост, облекчение, адреналинова тръпка или странно усещане, че нямаш задължения и грижи?? Ами, аз не чувствам НИЩО. Нито радост, че завърших само с една петица (математика, естествено), нито нетърпеливо очакване на предстоящите събития (Англия, море, т.н.), нито скръб за приятелите ми и многобройните мъже, които няма да видя повече (тъй като повечето ще са 12-ти клас и следователно-различна смяна)...Изглежда още не съм го осмислила както трябва...но ето каква е реалността: наш'те ги няма, аз лежа в леглото си цял ден, изпуснах тържественото "заравяне" на Кхаликиянските писма един до друг, които ще бъдат разпечатани още по-тържествено на 15-ти септември...
Времето е down-er, нямам и една жълтичка, да не говорим за муза да напиша нещо!! Ден и нощ гледам "Glee" и редувам с "Raising Hope", ям и спя!

Имайки предвид всичко това, можете ли да си представите ПРАЗНОТАТА, която усещам сега? Училището беше задължение, запълнено време, за което можех да се оплаквам, но истината е, че иначе нямаше да имам какво да правя с времето си! А да прекараш ден в бездействие е вероятно най-глупавото нещо, което може да направиш с времето си!
Не си мислете, обаче, че наистина съм се заковала за матрака-съвсем не, вчера бяхме на "Happy" с класа, ядохме, ядохме и ядохме и после си тръгнахме...А миналата събота и неделя прекарах със стария си клас и..ядохме, пихме, пихме, пихме и танцувахме...

точно това количество "Long Island Ice Tea" изпих 

За ваше сведение, ето от какво се прави този коктейл (който Йони нарече "Смъртта", след като го пробва):
/текила, водка, джин, ром, трипъл сек, лимонов микс, кола/


А ето и няколко снимки от "срещата на класа":

Илянка, Миша, Лина и аз

аз и "милото"

разбира се, аз и Миша

иии...аз и "господата"-Стефан  и Радо

Друго, друго...Васи каза, че трабва да упомена нашето посещение на централния софийски затвор онзи ден. "Посещание", обаче, е смело казано, тъй като ние само се доближихме до високата стена, укрепена с бодлива тел, вероятно носеща завидно количество електричество, и дойдоха охраната на Kaufland, които ни изгониха от "територията" със заплахи за недовиждащи снайперисти...Цялата тази история ни накара да прибегнем до различен подход и да звъним до припадък на горките жители на  тринадесет -етажна панелка, докато не ни отворят..След това да се изкачим по стълбите до последния етаж, само за да разберем, че вратата до покрива (от който искахме да надзърнем отвъд крепостните стени на затвора) е заключена!! Толкова с "приключението" ни и калпазанската ни същност...


Хайде, до нови срещи!!
Ваша, Ради!
P.S. нов пост в Extracurricular!