The Ely Diaries (part 1)

На вашето внимание-началото на пътепис No.1 по време на пътуването ми със самолет към Лондон (стилът може да ви се стори малко старинен, но е вдъхновен от мемоарите на доктор Франкенщайн, та затова-пак съм се филмирала в книга..)..Enjoy:

Ще изисква неимоверни усилия от моя страна да продължа текущото си начинание (а именно да водя наивни записки от пътуването си до и пребиваването си в Англия), вдъхновено от писмата на един Робърт Уесли до любимата му сестра Маргарет, или мемоарите на всеизвестния доктор Виктор Франкенщайн. Казвам, че ще трябва да наложа волята си в това начинание не заради липса на време или възможност, а заради качеството си на известна несериозност, което притежавам, що се отнася на воденето на дневник или простото написване на писмо.
Возейки се на самолета, гледайки през жалкото подобие на прозорец, се чувствам някак смирена и безтегловна. Облаците са далеч под нас и наподобяват сметанова глазура върху една необятна небесносиня торта. Мястото ми точно до дясното крило на самолета предизвиква известно неудобство по отношение на съзерцаване красивия пейзаж отвън, но в същото време пробужда желания за интересно преживяване, лежейки на топлата ламарина докато ледения полъх на сутрешните ветрове разрошва къдриците ми със смразяващите си струйки.
Машината издава нежно монотонно мъркане, а непрестанното жужене от страна на другите пътници прави опитите ми да затворя клепачи и да се отдам на блажен сън, невъзможни и напразни.
Бидейки на такава надморска височина, нещо ме кара да се замисля над чисто научната перспектива на съществуването ни, като същевременно предизвиква духовни размисли с религиозни нотки от рода на: "Не съм ли по-близо до Бог когато се рея в небето?", но такива въпроси са бързо отхвърлени от атеистичната ми натура.
Смехът и разговорите на пътниците напомнят отминали дни в класната стая и будят постепенно избледняващи спомени от дните преди лятната ваканция, неотменно следвани от чувства на тъга и вина, че пропилявам дните си на свобода в бездействие.
Желанията за лятото са безбройни в сравнение на предоставените възможности за осъществяването им. Но от друга страна-днешният ден води началото на едно пътешествие, на първа спирка от "лятната агенда", а в крайна сметка-какво по-идеално начало на бъдещо приключение от нежен изгрев и чисто небе, осеяно с безкраен бюфет от захарен памук?...

катедралата в Или

08.07.2011

Това беше общо взето полетът ми до Лондон..знам, че от тогава са минали два дена, но този път не мързелът ми е оправдание, че не съм писала...За да ви се реванширам, ето няколко снимки на мен днес (намерих си уютно красиво местенце до катедралата, където си хапнах суши  и кокосови късчета)..:

ей тук седнах..но после се преместих на private поляна