Празнота, безделие, купон и калпазанство

Добре, да, време е да постна нещо...знам, отплеснах се!! Пф, представям си как влизате в блога ми с очакването да има нещо ново, което да ви разсее от набъбващата скука и...нищо-NADA-NILL..
Напоследък се отчайвам от себе си задето не се появява онова гъделичкащо чувство на вина, че не съм описала поредното си "приключение"..постоянно се улавям да си мисля разни неща, описвайки как се чувствам в един потенциален пост..и после заебавам всичко!!..

Но, ето-сега имам много време и нищо за правене, и е "ohbabe-час"! Часът е два и половина, аз станах преди има-няма два часа, и то едва се отлепих, защото ми хрумна гениалната идея да посрещам сама изгрева (все пак е july morning)...е, не успях..унесох се в сладки сънища за готини бивши гаджета и прочее..
Чудя се какво ли изпитвате на 30-ти?? Неистова радост, облекчение, адреналинова тръпка или странно усещане, че нямаш задължения и грижи?? Ами, аз не чувствам НИЩО. Нито радост, че завърших само с една петица (математика, естествено), нито нетърпеливо очакване на предстоящите събития (Англия, море, т.н.), нито скръб за приятелите ми и многобройните мъже, които няма да видя повече (тъй като повечето ще са 12-ти клас и следователно-различна смяна)...Изглежда още не съм го осмислила както трябва...но ето каква е реалността: наш'те ги няма, аз лежа в леглото си цял ден, изпуснах тържественото "заравяне" на Кхаликиянските писма един до друг, които ще бъдат разпечатани още по-тържествено на 15-ти септември...
Времето е down-er, нямам и една жълтичка, да не говорим за муза да напиша нещо!! Ден и нощ гледам "Glee" и редувам с "Raising Hope", ям и спя!

Имайки предвид всичко това, можете ли да си представите ПРАЗНОТАТА, която усещам сега? Училището беше задължение, запълнено време, за което можех да се оплаквам, но истината е, че иначе нямаше да имам какво да правя с времето си! А да прекараш ден в бездействие е вероятно най-глупавото нещо, което може да направиш с времето си!
Не си мислете, обаче, че наистина съм се заковала за матрака-съвсем не, вчера бяхме на "Happy" с класа, ядохме, ядохме и ядохме и после си тръгнахме...А миналата събота и неделя прекарах със стария си клас и..ядохме, пихме, пихме, пихме и танцувахме...

точно това количество "Long Island Ice Tea" изпих 

За ваше сведение, ето от какво се прави този коктейл (който Йони нарече "Смъртта", след като го пробва):
/текила, водка, джин, ром, трипъл сек, лимонов микс, кола/


А ето и няколко снимки от "срещата на класа":

Илянка, Миша, Лина и аз

аз и "милото"

разбира се, аз и Миша

иии...аз и "господата"-Стефан  и Радо

Друго, друго...Васи каза, че трабва да упомена нашето посещение на централния софийски затвор онзи ден. "Посещание", обаче, е смело казано, тъй като ние само се доближихме до високата стена, укрепена с бодлива тел, вероятно носеща завидно количество електричество, и дойдоха охраната на Kaufland, които ни изгониха от "територията" със заплахи за недовиждащи снайперисти...Цялата тази история ни накара да прибегнем до различен подход и да звъним до припадък на горките жители на  тринадесет -етажна панелка, докато не ни отворят..След това да се изкачим по стълбите до последния етаж, само за да разберем, че вратата до покрива (от който искахме да надзърнем отвъд крепостните стени на затвора) е заключена!! Толкова с "приключението" ни и калпазанската ни същност...


Хайде, до нови срещи!!
Ваша, Ради!
P.S. нов пост в Extracurricular!