С Кики се ПРАВИМ на кифли

Just BTW

Искам да напиша в тази си публикация колко съм съгласна с Милото за днешната младеж ( с риск да прозвуча като някоя дърта бабка)! Но също така искам да изкажа и своите впечатления за по-малките (децата в четвърти-пети клас). Та, те са тооолкова яки! Толкова земни и разбрани, обличат се като...първите скейтъри (*като това е яко прозвище за мен лично). Мисля, че това за децата индиго и тн. си е вярно! Но какво става с шести и седми клас, за Бога?!
Не знам, аз просто искам нещата да се променят и да не се обвинявам, да не обвинявам нашето поколение за държанието на по-малките. Да, разбира се, ако и ние сме виновни по  някакъв начин, ако те искат да ни подражават, но избират неправилните за тази цел хора, то вината не е само наша. Медии, музиката, известните личности, родителите, западъка на училищата, все по-недостойните за професията си учители и малкото такива, които нямат контрол над децата вече. Дам, с нетърпение чакам потопа...

24.03.2010...!...s

Последните няколко дена съм в изключително добро настроение иии не искам да се правя на тъжна и печална в творбите си, които мисля да сложа туккк. Все пак е почти началото на ваканцията и съм в еуфория. Единственото нещо, което на момента може да ми развали целия кеф е връщането на контролните по геометрия (в случай, че не знаете, аз съм катоооо сляп шофьор в тази "наука"), а така "обичаната" ми госпожа по математика подлярски чака петък, за да стовари тежкия лист пред мен, и аз да напиша още по-тежката оценка в бележника си (която, междувпрочем ще ми развали тотално колекцията от шестички)!
Сега, когато тъкмо съм научила по биология и испански за утре и откривам, че няма да имам достатъчно време да посетя приятелите ми в МОЛА (ест. ;p), аз се намирам в това положение, в което пиша поредната си публикация от скука. Затова, без повече да ви отегчавам, ще ви кажа (малко мои читатели), че на профила си във facebook съм сложила едно ново-новеничко видео клипче на върховната си простотия. Който още не го е гледал и иска, а не ми знае имената там, моля да ми пише лично съобщение или нещо подобно...поне коментар...
Ръката ми трепери, положена на клавиатурата и аз се опасявам от дименция и онова там, както се казваше с треперещите ръце, и затова ще приключвам за сега...
Дума на деня: "козунак" (защото това закусвах)...

Аз и  КИКИ на рождения ми ден:

Аз и Еви:

Ние на люлките:

Аз и Ели се правим на мацки:

Общо взето това са снимките, на които съм и аз, а все пак аз съм най-важна и ще си ги постна само тях (муахахахаха).....

Една мъничка публикация

Седя си тук на леглото докато Хари (приятел на Румен) ми поправя лаптопа. Проблемът е там, че прословутият ми лапи не иска да ми прочете флашката и фотоапарата. Затова чакам тука вече един час да разбера за здравословното му състояние... Бебчето ми! Горкото-да бъде машина именно в моите ръце...!Човека тука се бъхххти яката над възела, който съм заплела из програмите (защото аз бърниках из настойките)... Амин,компютърче...добре си поживя десет дена... ;(

Няма заглавие

Здравей отново, блогче мое!!
Лежа си аз в леглото и се чудя какво да  правя с новия ми лаптоп и тогава се сетих, че не съм писала какво е ставало през последните няколко дена!! Ами, добре тогава, ето как ми започна рожденият ден- станах по-рано и от наш'те и мама ме пресрещна сънена в кухнята да ме поздрави, после се облякох и Румен ме закара на училище като в колата ми се обадиха от bgradio да ми честитят официално от негово име!!!! Беше сууупер, защото много харесвам Симо и Богдана (особено Симо) и имах шанс да си говоря с тях по телефона. В училище всичко си беше по старому, Ива, Васи и Стефи  ми подариха мъничко плюшено мече, което тооолкова обичам! А Кики си го кръсти Кикчо. Бих му сменила името, ако това не му подхождаше толкова много и против на всички изказвания, не съм го кръстила аз-на Кики, а тя на себе си!
Черпих с бонбони, разбира се. Михов ме целуна (по двете бузи) -тва е оня страшния по история, за който имах кошмари :D , госпожата по биология и тя ме целуна... и такаммм.
После в нас като се прибрах, с наш'те отидохме да резервираме места в ресторанта за Неделя (тоест днес) и аз ги изкарах малко по-малко деца, отколкото са всъщност, така че Румен може да ми се разсърди, но трябваше да поканя още две момичета, благодарение на Калчо.
Вчера беше мн яко! Сутринта бях на олимпиада по биология втори кръг (който иска, може да я разгледа на mon сайта), после с мама се видяхме с кумата (на леля и мой компаньон в пътуванията до Англия) и нейния възлюбен Пело (да,знам,странно име,но е от Петревене).
Знам, че тези ми дни звучат доста повърхностно и постно и точно затова не съм и  писала, но смятам, че блога ми е за това-да показва различните ми лица в различните ми настроения.
Така че-днес, след партито ще пиша пак, за да разберете как е минало.
xoxoxox

Birthday list- напоследък

Какво ново от мен? Знам, че не съм писала от много време и  нямам оправдание, честно казано... има какво да напиша, просто някакси не ми се пишеше... често става така - да загубя интерес към нещо толкова важно за мен-моят блог.
Ето списък с нещата, които съм пропуснала да ви кажа:

1.ходя на танци с Ели (от класа) и...ми харесва, но трябва да наваксвам, защото съм най-новата и бавно асимилирам инфо, та камо ли движения.
2.вманиачих се на тема "Грозната Бети" и изгледах всички серии в ю-туба ( :D), а после се оказа, че са го свалили от ефир и бях много разочарована.
3.ходих на олимпиада по биология и се класирах на втори кръг
4.супер, ама той се пада тъкмо когато щях да си празнувам рождения ден
5.значи няма да мога да си го празнувам съботата... (ядосах се, но ми мина)
6.имам да пиша разказ за Втората Световна война, а не знам какво да напиша....никога преди просто не съм се чувствала толкова безпомощна пред тема...
7.споменах ли, че крайният срок е понеделник, а който не го предаде ще получи 2-ка??
8.тъй като рд-то ми наближава, реших да направя списък с неща, които искам да получа, но най-вероятно НЯМА да стане
Ето ги и тях:
-ел. одеяло;
-калъф за лаптоп;
-калъф за очилата (тъй като Кики и Калчо ми го налепиха с дъвка с косъм);
-диктофон (розов за предпочитане)
-ел. четка за зъби
-лепенка на мечо пух за лаптоп и мишка на мечо пух (видях ги в Office One)
-тренировъчна топка (от онези големите за коремни преси)
-раница (нооо аз да си я избера)
-зарядно за iPod-a ми
-несесер
-преса за коса (2 в 1-за изправяне и къдрици)
-черна метъл тениска (за тренировки, няма значение групата ;p)
-калци за ръцете и краката (не черни)
-часовник за ръката (бял с голям дисплей)
-гривна с пеперуди.

Има и други сигурно, но не мога да се сетя.
Хаааааааааааааа, много ми е тъпо...

Странно, но истина..

...и избягах с плика, пълен с тайна. Не, всъщност съдържаше носия.


Да, от онези, старите, запълнили най-горния шкаф на раклата с бабините вещи. Идеята ми беше да се облека като мома, да начервя устните си в искрящо червено и да подплашвам любопитните шумачани, като им съскам. Преоблякох се в двора на безлюдната къща и скрих дрехите си под...май беше джанка.

Сложих MP3-ката в ушите си и пуснах Бритни до дупка. Ефекта беше меко казано странен. Щом песента стигна най-бруталната си част, цялото ми тяло настръхна и започнах да откачам. Представих си, че съм паднала от астероид и не знам как съм се озовала на поляната. Колкото повече навлизах в гората, толкова повече се правех на тайнствено “животно”. Бях вампир, който искаше да убива и следях настойчиво за жертва. Сърна не, но поне заек, кон...

Тогава стигнах до вратата. Беше разположена на края на една поляна, към която ме заведе пътеката зад бунището. Отместих дъските, наподобяващи порта и влязох.

Изключих музиката, защото беше... впечатляващо! Сливи, дюли, ябълки и онази порутена къщурка, най-вероятно някога “самалък” (хамбар, но за сено) и ми хрумна идея. Исках приключение, да не съм сама. Откъснах си дюля и благодарих на невидимите пазители на поляната за плода. После танцувах и попях, като се надявах някой да ме чуе. Някой.

Но в реалния живот този някой не съществуваше и аз се върнах по обратния път без настроение.

Върнах носията и никой не разбра за измъкването ми. Често правя такива разходки, на хората им е писнало все да ме мяркат по улиците да си пея сама. На мен не ми пука особено, имах поне този спомен от (не)”вълшебната” градина и “вратата към омагьосания свят”.

А това е нещо за мама, макар да не го прочете никога:

Шепне гората. Не е песен, нито вик, а привлича навътре омайна. И в лютиковата безкрайност тича момиче и гали цветята. Жълта съм и краката ми са жълти от прашеца им, а те двамата вървят отзад, за да си пея.

Потъвам в синхрон с шепота и мисълта за миглите ти ме води. Така измислям най-съвършената мелодия и я посвещавам на теб.

Толкова влюбени и щастливи са. В тази приказка аз съм само второстепенен герой, а те – кралят и кралицата.

Ще тичам пак, за да чуя плясъка на въздуха покрай косите си. Днес те са разпилени, за да напомнят самодива.

Ако посипя прашец върху им, ще се превърнат ли в слънчев поток?

Обичам тази гора. Винаги ще я помня и винаги ще помня тях така – щастливи.

Тревичките... са били през цялото време. А аз обвинявах цветята.

Посветено на гората в Разград, денят на лютичетата.

За мама и Румен.

Публикуваха мама

Това е новината-мама излезе и се върна с книга, в която имаше публикувани две найни творби (не са точно стихотворения)!!! Дори не е знаела, че са я публикували... Не трябва ли да се иска разрешение?? Както и да е, книгата е тематична специално за Разград и Лудогорието, така че това са две произведения, написани по случай медения месец на наш'те преди три години пролетната ваканция.
Та, ето ги и тях, поместени са в книгата "Луда земя", пета по рода си :
"Сборяново"

Древна гробница.
Млада лоза.
Избуяла трева.
Тежка глина.
В притаената тишина
странен шепот през мене премина.

Древна кошница.
Древна стрела.
Тежък изгрев от изток светлее.
Като лък се опъва денят.
Като шепот пълзи суховеят.

Древна амфора.
Млада сърна.
Във зениците изгрев алее.
Трепва странната тишина
и стрелата полита. Към нея...

"Желязковец"

...пътувахме, пътувахме през хълмове, през
селото ти и през слънцето,
и през тревите бягащи пътувахме. И спряхме, за
да ги погледаме
как търсят свойто продължение
в тези до себе си. И продължихме,
през рехавата сянка на черешите пътувахме,
през пренаселени от богове могили,
пътувахме към прага на нощта ,
в която майка ти с усмивка слага хляб на масата.
И седнахме до нея без страха,
че нищо от това не се повтаря.
Защото само Пътят е мярка помежду ни.

И аз бях там-на това пътуване. Гордея се с мама...

България?...Библия

Знаете ли, днес на националния празник на България - трети март, аз осъзнах нещо.
Никой не се замисля в днешно време над това как живее и защо. Нима заслужаваме свободата, за която са умрели толкова доблестни българи? Имаме ли чест и готови ли сме да загинем, ако това значи децата ни да живеят в един свободен свят?
И макар сега положението да е лошо (меко казано), то то е било несравнимо в миналото...
Имам впредвид много далечното минало, преди кан Аспарух, ако щете.
Тогава се е водил къде-къде по-разгулен живот на разврати и...Бог...просто се е отървал от населението (градовете Содом и Гомор). Ако не вярвате, ето ви факт от Библията- в града Содом е имало "обичай" да бъдат изнасилвани групово всички чужденци или минувачи. Ако това не е достатъчно: когато в града пристигат три ангела,които трябва да разрушат градовете, единствен Лот проявява добросърдечност и приютява пътниците в дома си, като ги скрива от жителите. След като слухът се разпространява, за жалост, млади и стари наобикалят къщата на Лот в желанието си да "налегнат" тримата чужденци. Лот, без да знае, че са ангели, ги защитава като предлага на гневната надървена тълпа  двете си девствени дъщери вместо гостените му!!!
Историята става още по-развратна нататък, след опожаряването на градовете, Лот и дъщерите му се озоватват в пещера, скрити от света. Една вечер двете сестри се уговарят да напият баща си и да спят с него, за да им се родят деца. Тъй като това не им се струвало нередно, те забременяли от Лот, а той дори не разбрал.
Та, с тази кратка историйка искам да кажа колко съм възмутена от...хората!
Честит празник, ако мислите, че го заслужавате!

Lejos-Далече

Buscando en tus palabras el sentido de mis suenos

me quedo aqui esperando, y a veces no comprendo.
Otra noche pasa mientras lejos esta tu cuerpo
y siento en tus brazos, el hombre que yo quiero.
El hombre que yo quiero!

Търсейки в думите ти вкуса на моите сънища,

оставам тук да чакам, макар понякога да не разбирам.
Поредна нощ минава, а тялото ти е далеч от мен...
А само в твоите прегръдки усещам човека, когото обичам.