 |
| girls just wanna have fun |
Изядох едно парче от личноприготвената си печена тиква с орехи и канела (дояде ли ви се?) и най-сетне взех решението да седна на д-то си и да напиша пост! Защото finally имам какво да кажа!!
След УЖАСНО ОТВРАТИТЕЛНАТА ХИПЕР ЛАМЪРСКА седмица, най-сетне проблесна светлинка и в моя тунел (или"туней" - както го наричах като малка), наречен живот - събота и неделя пропуснах екскурзията до Седемте Рилски езера, която организираше училището, за да направя едно собствено пътешествие до Разград-градът, в който "израснах" така да се каже. Там, където прекарах тийнейджърството си и имах най-прекраснодетските спомени с най-чудесните приятелки в световен мащаб! Целта на пътуването, обаче беше да отида на очен преглед във Варна (като миналата година и като преди един месец), за да ми кажат как се развиват оченките ми миличките те! Слава Богу, всичко е наред, няма нищо по-необичайно от доброто старо късогледство.
Сещам се, че на път към Разград се чувствах като Саманта от "Сексът и града", която се връща от там Бевърли Хилс (или където беше) в Ню Йорк след месеци отсъствие (в моя случай-три години!). Чудех се дали момичетата са се променили, дали ще е както преди (разбира се, нищо никога нe може да е както преди), но може да прозвучи тривиално и както щете го разбирайте, просто си знаех, че няма за какво да се тревожа.
 |
Юлка, Верито, Йони, аз и Кристин
<3 |
В момента, в който видях Йонелка, се успокоих ей-така изведнъж. И беше все едно сме се видели едва вчера (може би защото всеки ден се чуваме по телефона, де), но същото спокойствие изпитах когато се събрахме с Юлка, Верито, Кристин, Сузка и Валя.
Дълго се размотавахме из пустинните улица на есенния град и беше сякаш никога не съм го напускала. Сякаш не съм била на пансион в Правец, не съм прекарвала Коледата в Париж, не съм стъпвала в Родопите, а съм си седяла в града цял живот! И всяка уличка пейка и плочица ми бяха познати и любими-бях като кълбо от любов към приятелите си и града СИ!
Естествено, отношенията между компанията не бяха същите, каквито ги бях "оставила" преди три години, но всички видимо се стараеха някак да слепят пукнатините и да ми дадат едно истинско пътуване във времето-и успяха! Без да изпадам в повече сантименталности, пижаменото парти се състоя в Юлка и down-er беше само лошото време. Пяхме, танцувахме, вдигахме врява, чисто по момичешки. Заспахме на филма, изядохме гигантско количество сладко (ореховки, бисквити, сладък салам), зарибих ги по "храната за зайци" (както я нарекоха)-"вкусни фибри" (канелени червейоподобни сладички пръчки), изядохме пуканките преди да сме гледали филма. Душкахме флакони и флакончета козметика по рафтовете, ровихме в книги и тетрадки къде що намерим и като цяло бездействахме блажено.
Но някой си там "мъдър човек" е казал: "Всяко хубаво нещо има своя край" и ми се ще да го цапна през устата, защото само предизвиква...всъщност предизвиква реалността. Can you blame him??
Връщайки се от Разград, се сбогувах мислено не само с приятелките си и с града, но и с купища спомени, които избледняваха все повече и повече с наближаването на тееемна влажна София. Спах през 3/4 от петчасовия път (тъй като предната вечер бях заспала на кръглия платнян стол на Юлка-ако се чудите какво е да се спи превит на кестен-мисля, че от отговор няма смисъл!! не правете това у дома си, или където и да е било другаде!!) и през останалото време взех та научих всички КПП-та в България, на което днес изкарах 6-чка!!
Другото интересно нещо, което исках да ви споделя е, че блогчето ми (същото, което четете в момента) е виновно за запознанството ми с друга блогърка, с която взаимно си следим постовете. Казва се Мери и ме чете още от когато се опитвах да пиша романа "Свещи"! Срещнахме се съвсем неволно на улицата пред нас и след възторжено пищене и малко дъра-бъра по чисто момичешки, се оказа, че тя учи в художествената гимназия, която се намира точно до отвратителния булчински магазин, който порицавам за грозните рокли, всеки път щом мина оттам. А той пък е точно срещу нас! Мисля си-ако бях отишла за бисквитка вместо да се въздържа, щях да я изпусна. Ако не бях отишла до Starbucks, щях да съм си вкъщи когато тя тъкмо си е тръгвала-но не! Не вярвам много в съдбата, но щом и блоговете и животът ни срещат, трябва да има някакъв замисъл, не мислите ли?..За да се "запознаете" с Мери-ето нейната страничка:
Блогът на Мери
От мен приятна вечер, успешна седмица и ето какво донесе мама от работа!:
 |
| ние с Йони в поза "the creep" |
 |
Кристин и Верито
"избухват" |
След учудващо уморителната тренировка с мама хапнахме в една гостилница, в която имаше огромно разнообразие от торти и десерти...как не се изкуших да жмукна една морковена торта сама си се чудя...да се възнаградя за изгорените калории :D А мама е в потрес, че според теста, който ни направиха, е 40% лой :D и каза, че повече няма да хапне сладко...до вечерта, когато направихме цели 5 тави с курабии - пробна доза за когато ще правя за благотворителна кауза в училище. BTW рецептата съм я сложила в рубриката "Да готвим с Цура"-Extracurricularm3
Понеделник вечер ще правим "Fright Night" в къщата на Калчо, на чийто таван ще практикуваме спел-чета и ще гледаме страшни филми цяла вечер. От костюмите се отказахме, но пуканки, обитаван от духове таван и хорори съвсем не звучи зле, а?
