Летаргия (Sin ganas de vivir)

Отваряте скромното ми блогче и - ОП! виждате, че нещо не съвсем наред...какво ли може да бъде?..Мда, пак смених шаблона! Като не мога да сменя имиджа си, ще променям всичко останало, що е под мой контрол. Revolution of the day: как се надявах тази учебна година да е по-различна (все пак-нова, модерна, единствена по рода си сграда), но - къде ти!..Ние сме все същите стари познати муцуни, разминаващи се с тълпата по коридорите, псуващи наум кабинетната система! Нямаме време да се заядем като хората, да се посмеем на някоя-друга госпожа, да покалпазанстваме (е, затова време някак се намира..).

Само на мен ли ми е някакво смахнато и безцелно? И пиша от дълг (преди не съм го правела чак до такава степен), не от желание! Не ви занимавам само защото няма какво да се каже, монотонността на ежедневието ми е достигнала критична точка, а животът ми буквално се влачи като стара баба. Интересното е, че аз си го правя, аз нямам желание да поемам въздух вече..Ама че депресантно стана, обаче...такъв е животът, драги ми господине!..

Мисля, че състоянието на крайно мизерстване, в което съм изпаднала при животните се нарича "летаргия"- бездействие, безсмислие, БЕЗ< БЕЗ<БЕЗ! Това е положението..остава ми само да чакам по-добри дни и да се надявам, че The Dog Days will be over!
Дума на деня:скептицизъм

Молитва към човека

Търси пристанище,
не искай храм
когато бурята е яростно жестока!
Но ако зад борда се окажеш сам-
тогава оповавай се на Бога..

И не преписвай всеки гръм
на боговете-твои идеали,
защото винаги за твоите беди
виновни са едва ли..

Глупаво е мислите човешки
да претегляш на кантар!
Не всички твои размисли
са грешки и се наказват с катинар!..

Когато се окажеш насред буря яростно жестока,
търси пристанище, не искай храм!
Защото истината е такава, че да влезе
във светилището, корабът ти прекалено е голям!

Нови мъже в моя живот! :D

Честит Ви първи учебен ден! Днес сигурно сте го чули от мама, тате, баба и дядо..някоя-друга учителка и...сега от мен (да не остана по-назад). Интересно защо възрастните отдават толкова много значение на този "анти-празник" (бих го нарекла)...i guess we'll never know (може би злорадстват, че след цяло лято ваканция докато те са бачкали, най-сетне е време и децата да страдат!)..

Както и да е, за вас имам няколко новини: първо-(споменавала съм,че ще си осиновяваме дете в някой-друг пост) и за тези, които все още не са разбрали-Дани официално (от вчера) е част от странното ни семейство. Новото ми 4-годишно братче преобърна света ни, света МИ. Вече съвсем не съм "единствено чедо на майка" и освен моите учебници и тетрадки, наш'те ще трябва да спонсорират дрешки и  играчки за още едно "чаве". Иначе Дани е доста срамежлив, но е сладък мушморок, който се разхожда насам-натам ухилен до уши (сутринта плака горкото като го оставиха на детска градина-мислеше си, че го зарязваме отново в дом) и обича да гледа турски сериали (на какво ги учат само!).

eй-така бях като го видях...

Второ-Днес трябваше да присъствам на мъчителния "семинар" в курса си по английски (мислех, си, че след като приключих с изпита кракът ми няма да стъпи повече там, но тея хора са като...конска муха-тъкмо когато си мислиш, че си я изгонил, тя каца на...айде, носа (ти) да кажем) над това как се пише "personal statement" (или както му викаме у България - мотивационно писмо). Е, да оставим на страна факта, че не научихме абсолютно нищо и наш'те олекнаха със 110 лева напразно, и това, че цели 4 часа зяпахме "умно" картинки и си говорехме за расизъм и някъв алпинист...тези прословути парички влязоха в полза да се запозная с 3 момчета, които бяха големи пичове (особено единя)...Тамън да си харесам и аз някой и...се оказва, че от всички имена на света, той трябваше да се казва като миналогодишния ми "несполучлив летен романс"!! FAIL!

ей така изглеждах (вътрешно) като разбрах"
как се казва!

Тъпо,ама си го асоцирам с гадни спомени и разбити сърца (много ревливи истории и т.н.)! Кво да се прави..съдбата е женско куче!

Дано вашия ден да е минал по-добре..знаете кво казват-какъвто е 15-ти, такава учебна година ви чака (за мен явно предстоят срещи с много момчета!-така, че: "Пичове, пригответе се - Радка идва!).
Аривидерчи, мон ами-та! (П.П.-скоро очаквайте снимка на Дани, само мама да се върне от shopping-for-baby-clothes-разходка)


И последно: поздрав за най-новия ми читател (братчедка ми Хриси, която страшно си пада по
Хари от една английска бой-банда) :

мяуу.

Как минава един ден на stay-at-home ламър с цицина на окото

тити папазов сякаш ми се подиграва на окото!! ;D

Рано сутринта бях събудена мозъчноразрязващия звук на новата ми ipod аларма (кукуригащ петел, който не спира докато не въведа съответната парола, което мога да направя едва след като съм се разсънила) в комбинация с жуженето на сокоизстисквачката на мама, която тази сутрин in particular мелеше моркови барабар с двата ни останали лимона (единствените ни плодове тази нещастна сутрин). Часът беше 8 ако се питате! Ща, не ща, трябваше да се излюпя от топлото си леговище и да се оправям за очен доктор (инфекцията на окото ми е в по-цветущо положение от когато и да е било и се влошава стремглаво). В 18-та поликлиника (там ходех като дете) срещнахме Тити Папазов (сещате се, оня баскетболистът...или беше волейболист?!)..много секси пич като се има предвид, че не виждам кой знае колко, а сега бях и въоръжена с тъмни големи цайси "кифла стайл" , за да не плаша децата с вида си. Както и да е, чичко доктор ми изписа антибиотични капки след като ме прегледа и каза, че клепачът ми имал вида на (цитирам): "китеник". 
Диагноза: остра инфекция от разтвора ми за лещи.
Присъда: никакви лещи, никакъв грим, никакъв компютър (това последното мама си го изимпровизира)!

не ви ли приличат на пържени кюфтета?!
слава на Тони Стораро, нямат същия вкус!

What ever, важното е да се оправи до 15-ти!! Все пак не искам да се появя в чисто новото си амплоа като "булката на Франкенщайн"!!
Друго, друго - напълно отегчена от заседналия си начин на живот след очната ми болест, аз излязох на пазар за плодове и т.н. и закусих нещо, наречено: "бижуто на Ради" (кисело мляко с овесени ядки, малини, боровинки, орехчета и ванилова захар, пасирани с пасатор) и обядвах друго нещо, което представляваше: останките настърган морков от сокоизстисквачката + стафидки, начупени орехчета, течен подсладител (който ми трябваше за овесените сладки, които направих), канела, аромат на ром и малко ментов мед (купих си го от "Дяволското гърло").
След това-да, направих си сладки с надеждата да се изявя като пекар и да отхвърля притесненията си, че съм се метнала на мама в това отношение (вечерта тя направи домашна питка..дебела 20 сантиметра и трябваше да я разреже на половина, като изстърже долната част!!). Е, освен, че приличат на разпльокани гнусотии, всичко друго си им е наред - смисъл, не са отровни или нещо..Рецептата скоро в Extracurricular! 


Това е от мен за деня (btw честит "Ден на красотата"-иронично след като приличам на кастриран кон!)
П.П тази емотиконка буквално изобразява очното ми състояние: ;D (едното ококорено, другото размазано!)

Ези-тура?..

ей така трябва да ходя, за да не ми се вижда подутия
клепач!!

Трябваше да ми се възпали окото (btw не знам от какво, за Бога, се получи така) за да се сетя да си остана вкъщи (for a change) и да се захвана с дългоочаквания пост, който бавя с месеци!! Бях се впрегнала здраво в юздите на лятото и общо взето не ме свърташе на едно място повече от една седмица, тъй че смело жонглирах с възможностите за прекарване на летните дни. На вас не съм се вясвала от..Англия, а от тогава се случиха толкова много неща, че главата да ви се пръсне...Истината е, че именно този пост съм го писала толкова много пъти, че кутията ми с чернови направо се задави от постове...Ето част от започнат пост:

Близо месец съм "насам-натам" и се случват тоолкова много неща, че вече им губя бройката и ако някой ме пита какво съм правила цяло лято ще трябва да се замисля стабилно преди да отговоря...Та, драги читатели...откъде да почна?!..То не беше:

1.празнуване на рождения ден на Васи в Сандански (толкова отдавна вече);

Запомнящо се: как си готвихме спагети "Карбонезе" (сещате се, между Карбонара и Болонезе), как пътувахме във влака и дърдорехме за какво ли не; как седнахме на една поляна в късен час, играхме на филми цяла вечер и наблюдавахме падащите звезди; как биех на белот всеки път в продължение на два дена (ех, само ако можех да пусна тото..)

2.гостуване на Йони в Ябланица (беше епично!)+има няколко пикантни подробности, които ще приковат вашето внимание

Запомнящо се: как цяла вечер се разхождахме из улиците, окъпани в лунна светлина и се любувахме на селския пейзаж (много малко хора биха го оценили); как тичахме в дъжда надолу по същата улица и как се защитавахме от едни малки долни бозайници на име кучета с един прът...и се заливахме от смях, макар и да ни беше страх..; как едвам се излюпвахме в 11 часа "с триста зора".

аз и Йони  в "щабната ни квартира" <3

Та, дотук бях стигнала с най-дългото нещо, написано от мен цяло лято! Обмислях, обмислях как да направя така, че да изпиша всички интересни неща, които се случиха тези два незабравими месеца..и реших, че има и два варианта:
1.ще направя толкова постове, на колкото места съм била, разказвайки ви подробно, но не и отегчително за премеждията си.
2.няма да ви обременявам с моите истории (колко и да са интересни и забавни), защото ме мързи и ще започна с нови постове както си беше постарому.

Но кой вариант са избера?! Ези-тура?!