Ези-тура?..

ей така трябва да ходя, за да не ми се вижда подутия
клепач!!

Трябваше да ми се възпали окото (btw не знам от какво, за Бога, се получи така) за да се сетя да си остана вкъщи (for a change) и да се захвана с дългоочаквания пост, който бавя с месеци!! Бях се впрегнала здраво в юздите на лятото и общо взето не ме свърташе на едно място повече от една седмица, тъй че смело жонглирах с възможностите за прекарване на летните дни. На вас не съм се вясвала от..Англия, а от тогава се случиха толкова много неща, че главата да ви се пръсне...Истината е, че именно този пост съм го писала толкова много пъти, че кутията ми с чернови направо се задави от постове...Ето част от започнат пост:

Близо месец съм "насам-натам" и се случват тоолкова много неща, че вече им губя бройката и ако някой ме пита какво съм правила цяло лято ще трябва да се замисля стабилно преди да отговоря...Та, драги читатели...откъде да почна?!..То не беше:

1.празнуване на рождения ден на Васи в Сандански (толкова отдавна вече);

Запомнящо се: как си готвихме спагети "Карбонезе" (сещате се, между Карбонара и Болонезе), как пътувахме във влака и дърдорехме за какво ли не; как седнахме на една поляна в късен час, играхме на филми цяла вечер и наблюдавахме падащите звезди; как биех на белот всеки път в продължение на два дена (ех, само ако можех да пусна тото..)

2.гостуване на Йони в Ябланица (беше епично!)+има няколко пикантни подробности, които ще приковат вашето внимание

Запомнящо се: как цяла вечер се разхождахме из улиците, окъпани в лунна светлина и се любувахме на селския пейзаж (много малко хора биха го оценили); как тичахме в дъжда надолу по същата улица и как се защитавахме от едни малки долни бозайници на име кучета с един прът...и се заливахме от смях, макар и да ни беше страх..; как едвам се излюпвахме в 11 часа "с триста зора".

аз и Йони  в "щабната ни квартира" <3

Та, дотук бях стигнала с най-дългото нещо, написано от мен цяло лято! Обмислях, обмислях как да направя така, че да изпиша всички интересни неща, които се случиха тези два незабравими месеца..и реших, че има и два варианта:
1.ще направя толкова постове, на колкото места съм била, разказвайки ви подробно, но не и отегчително за премеждията си.
2.няма да ви обременявам с моите истории (колко и да са интересни и забавни), защото ме мързи и ще започна с нови постове както си беше постарому.

Но кой вариант са избера?! Ези-тура?!