Birthday Frenzy

"пълнолетие" е с главно "п" и липсва една запетайка (ама кой ги вини, че са я  изяли),
но все пак тортата беше божествена, а аз духнах всички свещички наведнъж!

Лежах в топлото си, пухено легло до 10..не можех да го отлагам повече, трябваше да се изправя както от кревата, така и срещу простия факт, че съм официално пълнолетна. Намирах утеха в това, че фактически съм се родила в 11:05 сутринта, и имах още около час псевдодетство.
Всъщност аз не се чувствах по-различна, нямах познатата тръпка на очакване няколко дена преди това, бях скочила направо на "последна фаза"-примирение.
Пф, 18! Кога?? Значи ли това сега, че ще трябва да правя всички избори сама? Това сериозно ме плаши!..
Нямам спомен какво се случи след като официално потвърдих, че съм будна. Ядох кисело мляко с мюсли и бавно умирах от захарна болест от предозирания мед, после в нас беше тихо - мама излезе, баща ми и брат ми отидоха на разходка, аз киснах под душа и пях компилация на Taylor Swift и Pussycat Dolls. През 5 минути проверявах кой ми е честитил по соц. мрежите - за мен има много голямо значение да видя, че приятелите ми са се сетили за мен (нали..въпреки birthday remainder-a), след което мама реши, че ще ме води на църква, за да четат литургия в моя чест. Без да навлизам в неприятни подробности, ще кажа, че точно днес в т.нар."храм Свети Седмочисленици" имаше погребение със мъртвец и всички екстри. И аз се разревах, защото ми стана кофти, че имам рожден ден при положение, че хората умират..с какво право аз трябваше да се забавлявам и да ми е rainbow-празнично??..
"Попа", който приличаше на някой, който без проблем би могъл да продава в квартална бакалия и в свободното си време да джитка белот, чете там нещо, "пя" , когато стигна до частта, в която трябва да каже името ми и на някои близки, то не бях ли "Карина", "Дарина", а мама бе мистично прекръстена на "Жулиета" (от Николета). А освен това съм почти сигурна, че каза: "...и Света МУ духа" (та аз..естествено избухнах в смях и засрамих мама).
Много ме садна историята с църквата, и се ядосах..как може мама да е толкова наивна?? Все едно един поп като каже две-три думи, Бог вече ще ни "носи на ръце", пък и на попа трябва да му се даде солидна сумица, да подслади иначе тежкия си живот.
На излизане също се простихме с около 10 лева, за да дадем на тоя и на оня. Абе, изобщо..
Свихме по "Витошка" обратно към вкъщи, имах час при фризьорът Оги. И тук беше една идилия:
Какво казах на Оги:
-Изсуши ми косата надолу, за да има обем. Отгоре ще я приберем с шнолка, а надолу - букли.
Как ме направи Оги:
Изправи ми и иначе правата коса, така че да ми залепне за главата и сложи една бабешка фиба за цвят. За 30 лева!!


Еми, много се ядосах, ама трябваше да тръгваме и нямаше време да се разправям. Затова като се прибрах вкъщи, си вдигнах косата на опашка..Еми, мерси за фризурата, аз можех само да си измия косата и пак да стои по-добре.
Беше ми криво и реших, че с такава "прическа" няма нужда от официален тоалет, затова просто си сложих един гланц и това беше. Мама, естествено, се развика, че не съм "самата радост и сияние" и не уважавам празника, а аз преглътнах желанието да скоча през вратата на колата и да се скитам цял ден из полетата по пътя София-Правец.

"застреляната" физиономия (както я нарича мама)

Събрахме се цялата рода-баба, дядо, леля, вуйчо, кумата на леля, бебето, Мишето и Лина. Веднага ми стана по-добре с Миша и Лина до мен, вече бях щастлива - не заради рождения ден, а защото сме всички заедно. Това е и хубавото на тези празници - че ги споделяш с любимите хора!

...шопска, мешана, пилешки пастет, сьомга, гъши дроб, пилешко с топено сирене, късчета в корнфлейкс-горе-долу това включваше нашата вечеря-обяд (аз ядох салата "На боса"-която представляваше чери домати, маслини и рукола-досущ като за тревопасно като мен, и спанак със сирене..). Две бутилки розе "Terra Tangra"- от личната колекция на Христо Стоичков, и с Миша и Лина се усмихнахме :DD  На връщане в колата с наш'те подпявахме английски пиянски песнички от 8-ми клас, а брат ми се включи щом подхванахме "Зеленчуци който не яде.."

все едно и баба пее на Софи същата песен,
ама "Финко" (както я наричаме) не е балък да се хване :D

Няколко часа по-късно (към около 5 сутринта) аз се събудих, леко замаяна от действието на виното. Задушавах се съвсем сериозно, затова отворих прозореца и вдишах дълбооооко утринния софийски въздух. На улицата беше сумрачно и празно. Изпитах едно такова желание да изляза, да се разходя, да побягам. Затова се промъкнах на пръсти до коридора, грабнах якето и кецовете, мушнах си личната карта в джоба - ако случайно ме спре патрулка ще ми хареса да им видя физиономиите, щом разберат, че съм пълнолетна и тичам за здраве.
Като някой Гринч, се изнизах през прозореца (на първи етаж сме, не бойте се ;P) и си вървях след една полицейска кола докато стигна до т.нар."лайняна пътечка", където разхождах Лиса (помните ли я?), когато беше с нас. Адреналинът от чувството, че правя нещо нередно бе изритан от удоволствието, че всъщност не правя нищо нередно, а след това от страха, че наш'те могат да ме хванат. Едва навършила 18 и вече "изпитвам системата", търся някоя-друга пукнатина, предизвиквам ситуация, в която ще ми кажат: "Не може", а аз ще отвърна: "Дали?"

П.П. Благодаря на вас, за изключителното ви търпение с моите настроения и мързел..и дъълги, дълги постове, които не могат да компенсират за още по-дългите дни с ни вест, ни кост от мен! Обичам ви много, даже да не познавам повечето от вас (не се стресирайте, аз съм безобидна)! 
Специални благодарности на Криси (моята съ-блогърка), че ми даде оня тласък (който беше прекалено мил, за да го нарека "шут в мързеливия задник") да продължа с блога.