Екскурзия и...още нещо ;)

Докато тъгувахте за мен, аз събирах материал, за който да пиша. Ходих на екскурзия до Тетевен и Съевата дупка и вчера бях на истинска дискотека с охрана, fake IDs, шотове и всички екстри.

с Кхалиякиянците в автобуса (аз се подавам
най-отзад)

Тетевен остави впечатлението на градско село у мен - целият град като че ли се разполагаше покрай централната улица, а местните зае*аваха турските си сериали, за да ни погледат съвсем не по клюкарски. Тетевенските момчета ни подсвирваха и подвикваха като на стадо овце, а тетевенските момичета гледаха как да си върнат вниманието на мъжката част от населението като ръсеха цинизми с къде скрити, къде не, сексуални намеци.
Класът ни не се разцепи, а намерихме заедно място за ядене. Голяма идилия беше...ситуираха ни в интимна стаичка с две големи ъглови маси, в приятен балкански ресторант. Ние се наредихме досущ като две чорбаджийски фамилии - с цялата многобройна челяд. Тази шега остана през цялото време, имаше забавни подмятания за "кражба на невеста", както и викове от сорта на: "Нашата рода поздравява вашата с еди-коя си песен" .

едната "рода"- чорбажи Еви с целия си харем

Ако в началото не бяхме гладни, то след двучасово чакане вече примирахме от глад! В самото начало сервитьорката ни предупреди :
-Само да знаете, че ако ще си поръчвате пици, ще трябва да чакате около час-час и нещо
Еми, да си бяхме поръчали пици, дет се вика! :D Димящите ястия започнаха да прииждат едно по едно и 18 чифта очи се впиваха в чуждите чинии. За чуждо нещастие яденетата не идваха по хронологичен ред и едни от първите поръчали си трябваше да наблюдават как някои от нас ядат, което само по себе си е дяволски трудно, защото междувременно се опитват да се преборят с манджените ухания, да сдържат сълзите си и да прикриват звуците от къркорещите си стомаси.

random picture на пещерата

В "Съевата дупка", докато другите наблюдаваха някакви измислени скални образувания, които наподобявали еди-какво си (аз виждах само скали, и никакъв Ботев, Христос, жаба или замък), аз мислех как няма да издържим и ден ако сега нещо затрупа входа на пещерата. Кроях планове и давах воля на онова въображение, което отказваше да види образа на Ботев в скалната маса - имах една бутилка вода, но никаква храна...вероятно ще издържа около седмица преди да се   "самоубеся и да изчезна безкрайно". Боби ще е първата жертва на канибализъм, защото ме дразни и постоянно дудне като някоя тетка:"Внимавай да не се хлъзнеш, внимавай да не си удариш главата.."А колко би било яко ако арената в "Игрите на глада" беше пещера...като в "Скитница"!!

Като споменах "Игрите на глада"-ходих да го гледам в мола на 23-ти (*премиерния ден) сама. (мога да заявя гордо) И за първи път си позволих да ям салата с малко лук...а момичето до мен взе, че ме заприказва :D Нищо де, тя явно нямаше против, пък и аз изразходих цяло пакетче дъвки! Коментар за самия филм в Extracurricuar

моят продълговат сандвич
и двата обли на Кики в
непринудена поза.

Стана време и за любимите ви моменти-моите пиянски изцепки!
План за ходенето в тази чалготека имаше отдавна, а заминаването на наш'те за село задейства желанието ми да отида. Речено-сторено, ама наш'те заявяват, че ще се върнат в Събота вечер...която удря плесница на моите кроежи. Звъня да кажа, че всичко пропада, след което плановете на пътуващата ми рода, се променят отново, барабар с моите. Задействам се - трябва да си намеря дрехи за дискотека, да не говорим, че арсеналът ми от обувки е твърде беден и съвсем неподходящ за случая. Изръсвам се за черна кожена рокля, която прилепва по тялото, и червеникаво кожено яке, което допълва тоалета, пристягайки се под гърдите. Правя си (добре де, правят ми) плитка в стил Катнис, Боби идва, яде мазни Макдоналдс неща, дразни ме, бия го на карти, тръгваме за дискотеката. На входа й, двама мамути-бабити явно не могат да четат ли, какво ли - ми заявяват, че нямам 18! След повторен поглед, ме пускат и навлизам в "непознати води". Ми, не ми е мястото там, аз го знам, другите го знаят. Цяла вечер седя сконфузно и гаврътвам някоя-друга текила (общо изпих 20ина), мъча се да се абстрахирам от чалга тоновете и да не направя някоя глупост като да отида в мъжката тоалетна вместо в женската (еми, не ми се получи :D) Казвам си: "Тази нощ не си доброто, послушно дете на класа, тази нощ си пълнолетна уверена кифла!" Е, да, ама едно е да се каже, друго да се направи. В крайна сметка бродя като бездомник из цялата дискотека и рева неистово. Мда.
Довличам се до вкъщи и друг спомен нямам. Сутринта се събуждам с главоболия (защото сякаш имам няколко глави и ме болят едновременно), Боби ми помага да оживея, кара ме да хапна нещо, ама аз просто имам чувството, че единственото, което мога да погълна е голяма кана с вода.
И да..текилата не е моето пиене, избива ме на няква безпомощна истерия, неприсъща нито за мен самата, нито за кифлата, за която се представях (кръстих си я Рени - от Ирен, руска проститутка).

Общо взето е това :D И се убеждавам, че водата е най- необходимото независимо от ситуацията, а най-вече ако се намирате в пещера пълна с текила! :))