Double Double

Днес всичко беше двойно! Аз и Мишето-последен ден заедно, двойна "среща" (макар че тук вероятно определени хора си викат: "КвоОООООО?!", отново не е каквото изглежда...без да давам подробности, аз просто си висях и им "светех" докато те...сещате се ;p) Но Мишето е доволна от престоя си, и това е важното...кога минаха тези дни?! Кога минаха всички онези дни?!.. Все едно беше вчера и аз седях на едно дърво в детската градина. Божидар-Адриян ми беше "мъж" и ми подари жълта калинка...пита ме дали ще се омъжа за него и аз казах "ДА", а след това сънувах кошмар как вървя по алеята в църквата и пред мен стои Божидар-Адриян. Усмихва ми се...и аз виждам, че е без зъби! Помислям си: "Колко е грозен" и побягвам...По време на следобедните игри развалих брака и той си намери друга жена точно след 5 минути! Какво се случи тогава?! Защо този беззъб хлапак започна да ме привлича, или по-скоро по чисто детски си исках играчката обратно!!! И развих една фикс-идея по негов адрес...цяло лято му събирах жълти калинки в буркан, а накрая се преместихме да живеем на друго място преди да му го дам!..

Днес посетих отново същата детска градина, там ще ходи сестра ми когато порасне. Учудих се на малката общност, в която се бяха превърнали хората с деца (особено тези с малки деца). Всички се познаваха, знаеха кое дете с коя играчка обича да играе, майките се насъбираха по пейките, говорейки за ежедневни грижи покрай майчинството. Бащите също бяха оформили своята групичка-за тях следобедът в детската градина беше страхотна възможност да упражнят своя "small talk". А децата...тези двегодишни лапета ме учудиха най-много...особено сестра ми! Тя бързо превзе "колата" на едно от момченцата, но и още по-бързо й писна, а когато другото момиченце се качи, Диана започна да реве и да вика:"Мамо!". Другото момиченце я погледна безразлично с големите си, сини очи, посочи я и кротко каза":НЕ!" и..Дияна спря да плаче!

Не помня да съм била толкова малка...помня винаги да съм преценявала другите, да съм наблюдавала, да съм пресмятала...Всъщност моето детство е най-ценното нещо, което притежавам...защото беше уникално, неповторимо!.. Виждайки себе си в сестра ми бе...меланхолична есен-липса, празнота на това, което съм била. Знание, че никога няма да бъда отново, знание, че след мен много други ще изживеят същото!.. Виждайки къде съм стигнала, всъщност разбирам, че хем не съм толкова далеч, хем съм на светлинни години, от това, което  някога съм била!..Затова си позволих да ме обземе кратка меланхолия-изрових си дупка в пясъчника, направих си формичка...а после отново пораснах и пийнах един RedBull, докато седях на "кълбото" пред блока.

Благодаря Ви за търпението, осъзнавам, че постът е малко дълъг...
Едно непораснало дете: Ваша, Ради