Рандом пост

щрак Extracurricular

Нека ви разкажа приказката за един мъж, който, дарявайки сърцето си, спасил собствения си живот... Бъзикам се, ще ви разкажа как тока спря, докато мама ме боядисваше (беше омазала половината ми коса и изведнъж всичко стана черно...като косата ми). Дам, отново съм с черна коса и да, вече съжалявам...какво си ми беше на моята си коса? Тъкмо стана моя си цвят, светло кестеняв и...аз пак я оплесках!.. 

Периодът, в който подготвяхме косата за боя беше истинска лудница-първо нямаше съд за боята, после кърпа, после гребен, после нещо, с което да мажем...мама беше на ръба на нервна криза, кълна се! А накрая и тока спря..Ем, то не беше писано да се боядисвам, знаело се е, че ще съжалявам, ама...селски инат!
Днес общо взето бездействах, гледах филми, плюсках, самосъжалявах се (обичайни работи)..Но и сготвих пилешки пържоли с печени картофи на фурна-много съм горда! Даже ядох и още съм жива! Очаквам с нетърпение и зеленото училище в понеделник! (не, това беше лъжа..не съм и най-малко въодушевена, не знам защо..просто такива комерсиално тийн вълнения..не ме вълнуват)! Освен това пробвам да се променя малко-да не съм толкова плашеща за момчетата, да съм по-любезна (не толкова саркастична и заяждащо настроена). Даже от време-на време изпускам по някоя запетайка в чатовете!!! (можете ли да си представите?!) Ще видим до къде ще ме докара този пореден експеримент!

Лека нощ (а ако не е нощ-приятен ден!)
Ваша,
Ради