Везната между животът и приказка

Waiting for a fairytale to start.

За пореден път установявам, че даден сериал ми влияе с тематиката си-ето сега съм на вълна "Момичетата Гилмор" и преустановявам (или може би е по-добре да кажа "укрепвам") връзката си с мама. Излязохме заедно в дъждовна софийска сряда вечер и си извадих карта за фитнес, а след това вечеряхме на любимото ми място (в близост до нас)-ресторант "Кактуса". Реших, че ще е добре да се наям като бял човек преди да почна усилена тренировъчна система с напомпания инструктор. Бай дъ уей кой да знае-фитнесът бил готино място-нищо общо с кабинета на зъболекаря! :D

Та, както обичам да изтъквам, всеки път в "Кактуса" е уникален в своята интересност и тематичност. Там за първи път отидохме с мама и тате просто ей-така, да проверим мястото, там леля ми каза, че е бременна, а сега-там мама ми разказа как са се запознали с баща ми (истинския)+няколко пикантни подробности от младежките й години... Например, кой да знае, че докато е работила като сервитьорка в денонощна СЛАДКАРНИЦА, гаджето на приятелката й се е опитал да сваля майка ми?! Или кой да знае, че съквартирантката на мама, леля Цуфи, за която сме говорили тооолкова много пъти, си била харесала татко ми и даже излизали заедно...Тези незначителни за вас подробности на мен ми действат като шок! Но важното е, че наред с многото пикантности, разбрах, че животът не е "цветя и рози" (както се изразявам аз, макар да няма много смисъл, защото и розата е цвете...), че нещата от филмите наистина се случват (всъщност зависи от филма, все пак наоколо няма сини хора и в съня ни не ни убива Фреди Крюгер)...по-скоро филмите от типа Уди Алън!
Но...като че ли пораснах, разбрах, че мама и татко не са били принц и принцеса. Не са се влюбили щом са се видели (мама дори не е харесвала баща ми), не са отпътували на златен еднорог към звездите, следвайки магическа дъга, която прави живота розов!

Но съм готова за моята приказка...чудя се кога ли ще започне?...